Второто раждане

Ех, как лети времето! Минали са повече от две години от последното ми творение! А се случиха толкова много неща! И а-ха да седна да пиша и нова въртележка се завихря! Но! Най-важното сега ще го споделя!

Незнам дали съм споменавала, но една от детските ми мечти е да имам ДВЕ деца! Не едно, не три, а точно ДВЕ! Най-вероятно има психологически аспект на следване на модела на родното ми семейство – аз, мама, татко и батко. И тя вече е факт! Е, моят подобрен 😉 такъв, защото и второто ми съкровище е женско, но пък и двете са правени за момчета и да видим какво ще излезе накрая. Нямаше за кога повече да отлагам, щото и моят часовник е неумолим и така се оформи окончателната цел. След като Радост успешно тръгна на детска градина на 4 години и половина, аз отслабнах с 10 килограма за 6 месеца и си намерих сносна работа с връзки, вече реших, че мога да се отпусна и пак да се ангажирам с малко сладкишче докато имам сили и останало търпение. След настъпването на новата 2015 бременността ми се оказа факт с две чертички и ЧХ над 20 000, щото нещо странно се усещах. И така ме повали, че едвам ми стигнаха силите да омеся питка и да почерпя в кантората и още на следващия ден да се отдам на бурните метаболитни процеси в организма ми. С тяхна помощ свалих още 10 килограма за около две седмици и на първат АГ консултация доктора ме вкара принудително в болницата на системи за хранене. Сега като се замисля, си казвам какво нещо е Майката Природа: майчиният ми организъм явно възприема зиготата и недоразвития ембрион като някакъв нашественик и се опитва да се оттърве от натрапника, разстроил тотално нормалното му функциониране чрез спазми, повръщане и други отделителни процеси. Но не би! Съсипа ме до състояние да нямам сила да държа чашата с вода и от всяка глътка да изминавам пътя към тоалетната като към моята си Голгота. Бог обаче има винаги под ръка ангел да изпрати и моята майка неотлъчно бдеше над изтормозеното ми тяло и първородната ми дъщеря. Виден помагаше както може с тайната надежда, че юнак ме тормози. И така в четвъртия месец бях по-лека, с огромна хлътнала дупка вместо бременно коремче и почти прегърбена на две в очакване на поредния стомашен спазъм. В болницата закрепиха положението с някоко банки и Деган на инжекции. Хлътналата дупка взе леко да се изглажда.

Както казах, часовникът ми тиктака и АГ доктора не пропусна да ме изпрати направо на амниоцентеза с думите, че дори показателите на биохимичния скрининг да са добри, цифрата на възрастта ми веднага ще засвети червено и, така или иначе, пак ще ме бодат за течност. В Майчин дом в София ме изгледаха невярващо кагато казах, че нямам данни от скрининг, щото съм дърта и направо тук ме пращат. Лежах три дни точно по Великден за процедура, която отнема точно 15 минути. Но такава била пътеката и не можело да ме пуснат, щото можело да ги проверят. Бебето се оказа любопитно и се втурна да види кой краде от скъпоценната му течност, но всичко мина добре, без болка и каквито и да е усложнения. Резултатите бяха отлични и най-отдолу се мъдреше заключението: ПОЛ – женски. Ами сега! Дали няма грешка?! Виден беше тотално убеден, че е грешка! И да му се чудиш откъде?! Да не би да е избирал под строй кой сперматозоид първи да атакува! Сигурна съм, че до последно след като се роди бебето, се е надявал да му кажат МОМЧЕ Е! Да си призная и ма мен ми се щеше, но резултатът и всеки преглед след това го казваха: МОМИЧЕ Е!

Полека-лека хормоните и стомаха се успокоиха, килограмите взеха да се качват. Дадох си сметка, че преди 5 години в тази фаза почти тичах. Сега едвам успявах да заведа Радост до градината и лягах за почивка поне 30 минути. ЕГН-то явно си има значение. Всеки 5 години си тежат като чувал с камъни. Ако сега трябва да подредя живота си, ще родя и отгледам децата си преди да навърша 35. А не след това. Силите и смелостта ми ще са в изобилие. И когато тръгнат в системата на образованието ще мога да отделя време и за собственото си духовно и материално изграждане с цел тяхната издръжка.

Стигнахме на прага на 45-дневния отпуск по майчинство. След поредното посещение в кантората с цел уреждане на нужната документация се озовах с уволнение в ръцете. Пренаредих приоритетите за няма и седмица и така вече съм работник в семейната фирма, но две години ще получавам майчинство! Крачка назад, после – две напред. Танго му викаха май в танците 😉

Като казах танци, Мишо и Ели решиха, че ще се женят на 19 август и така влязох в деветия месец с танци на тридневна сватба в Банкя и София. Ожениха се, а ние се прибрахме успешно в Пловдив и започна Очакването. Бях решила да родя и второто си дете в Окръжна, дори и след като разбрах, че реформата в системата отпраща д-р Пелев в пенсия, но той реши да практикува частно в „Селена“. В Окръжна познавах неонатолозите и Норчето е там, макар и на друг етаж. Терминът ми беше на 14.09 – Кръстовден. С новият завеждащ АГ отделението на Окръжна избрахме разкошната дата 08.09 за плануваното цезарово сечение – Денят на Рождество Богородично. И така бебето беше обречено на Божията майка и с името и с датата си. МАРИЯ. Така се казва и Ангелът, който е родила мен и брат ми. Доктор Йончев каза да пия Магнерот за да стои матката ми спокойна и да не получавам фалшиви контракции. После допълни, че седмицата преди датата за раждане ще ходи на конференция в Лондон. Бебето така и не се обърна с главата надолу. Сигурно затова усещах крачетата близо до органите ми на отделителната система. След кратко проучване вече бях убедена, че целта на Магнерота е да забави евентуално по-ранно раждане и да чакам доктора да се върне от Лондон. Ама нали съм си телеЦ. Реших, че няма да пия нищо и да се меся в Божиите планове. Когато реши бебето тогава ще се роди. Ако е по-рано, по-рано да е. Негова си работа.ПЪК!

Свърши Август, почна Септември. Имам си аз три сладки приятелки, с които не пропускаме да похапнем пица с винце поне веднъж месечно. И звъни Поли и пита „Роди ли?“ Аз: „Не още! Що?“, а тя: „Ами утре по една пица да хапнем, а? Транспорта от мен!“ И аз нали си нямам друга работа, освен да чакам, се съгласих. Изпратих Радост при мама под предлог, че ще сме с приятелките без деца и ще й е скучно. Виден реши, че има някаква тежка работа на вилата на баба му. Накиприх се и в уречения час се събрахме на сладки женски приказки или както аз му казвам ‘сладката психотерапия’. Ей, няма на света по-неудобни столове от тези в Златната круша! Два часа врът-насам, врът-натам! Рита това бебе! Боде ме ниско долу и място не мога да си намеря! Към 20:30 казвам на момичетата, че нещо не ми е удобно и че ще трябва скоро да се прибера за да опъна гръбнак и корем и бебето да се кротне. Те я галиха, говориха й, ама не ще! Към 20:45 Поли ме остави два блока до нас и аз бързичко грабнах асансьора до 8 етаж. Хвърлих роклята и пицата за Виден и се проснах по гръб на леглото. Уж да се отпусна! Точно тогава тя с поредния шут спука мехура и аз с вик се озовах в локва! 21:00!

От този час до събуждането ми сякаш всичко е сън! Първо, естествено, грабнах телефона и набрах таткото. Задъхано съобщих, че водата ми изтече и отсреща само чух „Сигурна ли си?“. Седнах и си спомних курса от първото раждане: Без паника! Имате достатъчно време да се приготвите за болницата! Влязох в банята с мисълта дали да звънна на мама. Не, няма да я тревожа, ще я изненадам по-късно! Телефона звъни! Не мога сега – имам контракцияААААА! Дишай! Дишай! Уф, поне успях да се измия! Сега доктора! Опаа, той е в чужбина! Любимият вуйчо д-р Евгени Попов! Докторе, какво да правя? Майка ми пък що ми звини?! Ох, контракция пак! Чакай да седна! Трябва да ги засека на колко минути са! Виден пак! Ало! „Що не вдигаш? Аз карам като бесен, обадих се и на майка ти, тя нищо не знае! Какво става? Обади ли се на Евгени?“ Ами, аз ще раждам и не мога много да говоря по телефона, щото имам доста силни контракции! ОХ, пак! Чакай!“. „Няма да чакам! Обади се на Евгени! Аз идвам!“. Д-р Попов се оказа с повишено кръвно налягане и си почива вкъщи след тежко дежурство в Пълмед. Той ме попита дали съм говорила с Окръжна. Аз между две-три контракции и ново влизане в банята бях успяла да говоря с АГ доктора ми Арнаудов и с шефката на неонатологичното в Окръжна с цел да се сдобия с телефона на д-р Демирев – човекът, който извади Радост на бял свят. Не дават телефон, ако нямаш уговорка. Но дежурния в Окръжна д-р Крушков е готов да ме приеме. Но! Виден влетя вкъщи! „Айде! Готова ли си ? Какво се моткаш още! Да не искаш тук да родиш!“ Аз седя и се чудя да охкам на контракцията или да му отговарям. 21:30 минаваме през дома на д-р Попов, за да го вземем с нас и очакваме тежката дума КЪДЕ да родя! Контракция! Май зачестиха! Евгени каза: „Зарежи Окръжна! Карай към Пълмед! Обадил съм се на д-р Патишанов. Той тръгва от летището в София!“ Дишай! Мама! „Добре съм! Но ще раждам! Ще ти звънна после! Обичам те!“ Пристигаме в Пълмед! Д-р Иванов – дежурния ме приема с 4 см. разкритие! 22:00! Контракциите са на под 4 мин. Д-р Патишанов – завеждащия АГО, е изпратил сина си на летището в София и в момента пътува обратно за моето раждане! За Бога! Боли! Тече! Дишай! Почти с такова редуване бях подготвена за операционна и внимателно настанена и обгрижена. Аз им се отплащах с кански викове от болка и съм сигурна, че нямаше човешко същество което да си позволи да спи в отделението. Сестрата горещо ме молеше да не викам, а да дишам! „КАК! Болката е жестока! Идва ли доктора! Изкарайте го от мен! Моля ви!“ „Пътува! Всеки момент ще е тук!“ „Моля ви! Режете!“ „Не може! Още малко! Идва!“. Вързаха краката и ръцете ми, маската с упойката е току до лицето ми, защото ги заплаших със смърт, ако бръкнат в гръбнака ми за спинална упойка. Някой нещо взима от мен. Не виждам без очила, но чувам! Всичко чувам! Анестезиолозите си говорят: „Ето го доктора! Готови сме!“ „Божия майчице, спаси мен и детето ми! Амин!“. И заспах с дълбока, отпускаща въздишка! 23:30!

Събудих се в полутъмна зала! Отворих очи, ама без очила само една фигура на сестра, която нещо ми правеше различих. Пак ги затворих! Дали нещо ще ме заболи? Опитах да се усетя от главата до петите без да мърдам. Нищо! Не боли вече! Ехаа! Супер! Значи съм добре! Ами бебето?! Къде ли е? Ще питам! Пак отворих очи! „Здравей, Дарина! Ти си в реанимация и си със система! Как си?“ „Добре съм. Къде е бебето? Добре ли е?“ “ Бебето е добре! Момиченце е!“ „Кога ще го видя?“ „Доктора ще дойде и той ще ти каже! Сега си почивай!“ „Колко е часа?“ „Около 5 сутринта!“

Липсващите около 5 часа ще преразкажа според свидетелски разкази! Раждането напредва твърде бързо. Бебето е седалищно разположено и слизайки по родилния път разкъсва отвътре  с крачета стария цикатрикс от раждането на Радост. Матката е разпорена отляво. Когато д-р Патишанов прави разреза отгоре, отдолу лъсва цялата кървава ситуация, която обяснява защо дишането не помага. Д-р Евгени Попов е призован да се измие като втори лекар-хирург, нищо че е по къс панталон и с повишено кръвно. Ситуацията е рискова и за майката и за бебето. Отварят и изваждат бебето обратно по родилния път, иначе съществува риск от задушаване.  На мен ми преливат три банки кръв и две банки плазма. Матката ми е зашита и коремът затворен. Бебето е при неонатолозите и е добре. Аз съм качена в ОАРИЛ и в мен се влива една бавно капеща спринцовка морфин. Е, как ще ме боли нещо?!

Дали съм спала или съм била насаме с мислите си – все тая! Призори влизоха двама мъже с манти. Лекари. Виждам смътно усмивките им и разбирам, че идват при мен. Разпознах дори без очила дежурния, който ме прие д-р Иванов и чак сега се запознах и с д-р Патишанов. Усмихнах се в отговор. И оттогава не спрях да се усмихвам. Грижите и към мен и към детето бяха неспирни. Болка вече нямаше. След онази, просто вече друга не усещах. След това дойде и вуйчо. Погледнах в очите му и видях всичко – притеснението, страха, грижата. Усмихнах се! Стиснах ръката му! Още като заспах знаех, че щом той е наоколо всичко ще е наред!

Изписаха ме за добро поведение ден по-рано от ОАРИЛ и ме свалиха в АГО, където д-р Вълчев почти веднага ми докара легълцето с малкото ангелче. Гушнах я и живота отново влезе в релси!

Днес Мария е вече на една година! Здрава, жизнена, красива! Двете с Радост ме карат да плача, да се смея, да усещам че живея! И да – щастлива съм, че имам две момиченца, две любоФчета! Бог да ги пази! Амин!

Бели и червени

„Баба Марта хоп-хоп троп,

през гората бързала,

мартенички – цял вързоп

на децата вързала!“

Честита Баба Марта! Да сте здрави, силни и щастливи, бели и червени, весели, засмени!

Тези мартенички са мое творение. Тази за Него е плетена на една кука, а тази за Нея – е само конец с готови мъниста. Имаше и червени с пеперудки, но последната я завързах на любимата ми детска ръчичка. Не мога да опиша чуството на твореца да види как се носят негови мартеници. Не за продан, а за дар! Такъв какъвто е правен от векове на този ден. Наречен с добрини и завързан с онази особена магия, с която няма как пожеланията да не се случат. Дай Боже всекиму!

Мили хора, запазете традициите, за да ни съхранят като хора, като нация, като род! Наблюдавам как по улиците вече не можеш да се разминеш от сергии и масички, отрупани с мартеници с ЦЕНА! От класическите до най-кичозните и неръкотворни. Сътворяването на една мартеница отнема не повече от минута! А ние колко прекарваме пред компютъра?! Идеята на този обичай не е да си КУПИШ здраве, дори да го направиш благотворително. Идеята е да го вплетеш като пожелание и да покажеш личното си отношение към този, на когото ще го завържеш. Ние сме тези, които съхраняват и пазят българщината.  За да пребъдем!

90 дневна промяна

Време е да започнем да привеждаме плана в действие. Една от най-важните позиции е възвръщането на добрата физическа форма. След като миналата година направих пътеки до болници и ДКЦ-та и стигнах до извода, че когато спортувах, се чуствах стократно по-добре, по-богата, по-красива, по-усмихната и по-свободна, реших да прекратя наливането на пари в аптеки и лекарства и да заложа отново на спорта. Но след като сутринта едва не спуках кантара (той е стъклен) и погледнах изписаната невиждана досега цифра, ще се наложи спорта да е придружен от строг хранителен режим. След кратък преглед на диетичната ми история реших да експериментирам нагледно дали работи прословутата 90-дневна диета.

И така днес е ден Първи Протеинен. Мерките са в Shapie (ужасни са!). Само процента на водата ще добавя, че е 47.9. Започвам с чаша хладка вода на гладно. До обяд на портокали (само един вид плод на два часа) и едно кафе за разкош ;). Следва дълга разходка по задачки, която достигна заветните 5 километра и изгори близо 300 ккал според Runkeeper. Към 14ч. си спретнах нужния обяд от цяла маруля, един домат и откритата в хладилника опаковка пушен паламуд. Отделих една трета за вечеря към 19 ч. Останалото изчезна докато си говорих с мама и Радост. Двата литра вода със сигурност са изпити и така приключва първия ден от Промяната. В 20 ч съм сита и доволна и съм готова за ден Втори. За да не ви отегча, ще пиша по темата пак след първия воден ден.

Спортните занимания няма да се ограничат само с разходки. Имам абонаментна карта за близкия фитнес, имам програма за начало и приятелки-спортистки, които са готови да помагат, ако се наложи 😉 . Стартирам я в сряда, щото утре съм на имен ден и боб.

Пожелайте ми успех и инат да я завърша! 

Коледно-новогодишни размисли без страсти

Здравейте, приятели!

Напоследък в главата ми се наблюдава голямо мислообразуване. Дали от все по-освобождаващото ми се време (малката принцеса расте доста послушна, като майка си 😉 ), дали от поредната смяна на дати в календара или  е нещо хормонално – незнам! От Коледа съм заразсъждавала върху едни философски теми и всеки ден добавям по нова мисъл, та чак реших да седна и да ги запиша. Къде другаде, ако не тук?! Във ФБ ми ограничават писането. Тук имам пълната свобода да пиша колкото и каквото си искам, пък който иска до го чете.

Замислих се на Коледа за смисъла на Рождество…Както знаете, аз съм православен християнин, но в рамките на разумното или по-скоро на необяснимото. Не ходя редовно на църква, но винаги когато мога и се налага, удрям по една молитва към небесата, защото храмът не е там, в църквата, а храмът е в нас! Божият син се ражда всяка година на Коледа, но според мен не е достатъчно. Той трябва да се ражда всяка сутрин щом отворим очи, вътре в нас, дълбоко и необратимо. Да ни придружава през целия ни ден от „Осанна!“ до „Разпни го!“, да възкръства въпреки нощта, за да се роди отново на сутринта. Само тогава ще усетим смисъла на жертвата. Сега всичко е само пародия, обезсмислен ритуал, който помнят и посещават все по-малко. Повечето осмислят Коледа, заколението, отколкото Рождество! Колко от вас отидоха на църква и колко отвориха подаръците си с нетърпение?! И аз не отидох на църква, отворих подаръците си. Не съм аз тази, която да съди. Имам същите грехове и не мога да хвърля камък. Но все си мисля, че за земния ни път по-важния и по-смислен празник е Рождество. Защото тази е вратата, която се отваря тук и сега. Възкресение е важно, но онази врата ще се отвори, когато се затвори тази тук, на Земята. А дали ще стигнем леко до вратата на Възкресението зависи от това, как ще извървим Пътя от Рождество до Смъртта. Бог да ни пази и напътства!

А смяната на календара в секцията на годините и празненствата по случая от известно време доста ме озадачават. Нима всеки нови 24 часа не са достоен повод за празник?! А нима всяка минута, всяка нова секунда не е празник?! След дългите новогодишни пукотевици и гърмежи за стотици левове, настъпва първоянуарската тежка следалкохолна тишина, в която ако някой само лекичко пръцне и звукът бумти в ушите и отеква в главата сякаш е избухнал ядрен взрив! Изтрезняваш и „Огледал се Илия – пак в тия!“. Колелото не се завърта отново, както всички си мислим. То просто не е преставало да се върти. За себе си аз реших да опитам да го насоча в малко по-различна посока от досегашната. Равносметката за мен от изминалата 2013 не беше много розова и желана – останах без работа, сложиха ми не много приятна диагноза, но и установих, че някак си съм оставила нещата по течението, без надзор или намеса – нещо, което никога не съм си позволявала да правя. Мисля, че точната дума е ОТПУСНАЛА СЪМ СЕ. Ще използвам смяната на годините да пренасоча нещата в по-желана от мен посока. Просто като начало. Начало на някаква желана от мен промяна. В мислите, в действията, във формите, ако се налага и в чувствата…Защото пораствайки, детето до мен ме кара отново да усещам онази жажда за новото, различното, неизживяното, която ме кара да вървя напред без да спирам, но не само в една посока, защото е скучно. А да виждам необятния хоризонт и да тичам, за да надникна отвъд, ей така, от чисто любопитство.

Основните насоки в плана са готови, а отделните стъпки за постигането им зависят от самия ден и от мен! А на всички вас желая Бог да е с вас, а вие да не спирате да любопитствате!

Земна салата

Както обещах, ще ви покажа една от любимите ми зимни салатки. Нарекох я земна, защото се прави само от кореноплодни. А за по-земно от корена поне аз не се сещам. С нея казах моето „Довиждане!“ на зимата, а след това „се хванах за зелено“ 😉 .

Четох интересни неща за пълната с полезности гулия или земна ябълка (опс, още нещо земно!). Попадна ми пред очите докато пазарувах в близкото „Лекси“ и ето че се озова на трапезата ми. После открих, че на центъра на Пловдив, в една от коледните къщички, продават всякакви лакомства с нея – пастети, лютеници, чипс, че дори и сушена гулия на прах и куп други хем полезни, хем диетични, че чак диабетични храни. Който иска може да разгледа сайта на фирмата-производител ТУК, както и да намери доста полезна информация за това растение. Опитах и пастета, и лютеницата и ми харесаха. Но да се върна на самия корен. Както се досещате, той ще стане основен участник в нашата земна салатка. Използвала съм корени, които съм имала в момента в хладилника си. Но ако някой не ви допада на вкус или имате друг спокойно заменяйте, сменяйте и разменяйте. Важното е на ВАС да ви хареса, защото вие ще си я ядете. 😉 Ето го моят вариант:

НЕОБХОДИМОСТИ:

земна ябълка – около 400 г.;

червено цвекло – една малка глава;

моркови – един голям или два по-малки;

целина – половин глава;

ПРИГОТОВЛЕНИЕ:

Обелете и измийте морковите, целината и червеното цвекло. Гулията само се мие и то по възможност се изтърква с четка. В кухненския робот настържете първо морковите, гулията и целината и накрая червеното цвекло. Ако нямате робот, ще стане и на ренде – не на най-ситното, а на следващото по големина, за да може салатата да е по-лесно смилаема за стомаха. Омесете всичко в купа. Овкусете със Сосчето на Норчето. Аз за разкош на цвят и вкус добавих и наситнен магданоз. Наздраве!

П.П. Ако имате някаква ряпа, добавете я – ще стане интересно. Ако предпочитате цвеклото да е сварено, давайте! Аз предпочитам нещата да са сурови и възможно най-близо до естествения им вид и вкус.

Сосчето на Норчето

Здравейте!

В Салата от броколи с млечен сос споменавам за едно сосче, което тогава съм приложила в диетичния му вариант. Тази година го прилагам в оригиналния му вид, защото е много подходящо за следващата ми рецепта за салата, но открих, че чудесно се съвместява с разни рибки, пържени картофки, кюфтенца, хапки и други НЕОСОЛЕНИ шедьоври на бързата и лесна, да не кажа мързелива кухня. И не малко предимство е това, че се приготвя в количество, което не може да се изконсумира наведнъж от 3-членно семейство и затова може да се съхранява в хладилника за неопределен период или докато свърши. Рецептата ми е диктувана по телефона лично от старша сестра Елеонора Попова 😉 . Затова и така е кръстен.

НЕОБОДИМОСТИ:

1 кофичка кисело мляко (400 гр);

1/3 кофичка майонеза от 200 гр;

1 ч.л. универсална подправка Маги Малки тайни (вкус по желание, аз сложих „10 зеленчука“);

3-4 скилидки чесън, стрити с малко сол;

накълцан копър или магданоз по желание.

ПРИГОТОВЛЕНИЕ:

Смесвате всичко последователно в купа, която после да затворите с капак. Слагате в хладилника да се смесят вкусовете поне за час и после бъркате или заливате каквото ще хапвате.

Длъжна съм да спомена в името на добрата фигура, че млякото може да е нискомаслено, майонезата да е в по-малко количество или да я няма, а подправката да замените с друга подходяща без сол. Аз съм го правила със сушен микс за таратор. Става вкусно, но е различен аромата. Но за нищо на света не пропускайте чесъна – стар, миризлив и смазан от бой в хаванчето. Той оправя всичко! 🙂

В памет на татко

Помня преди година… Нямаше сняг навън, но беше студено. Напрежението растеше с всеки изминал час. В болницата е обявена карантина заради грипна епидемия и майки с малки деца не се допускат. Но мама пътува към него. Не стигна навреме. Новината я завари в автобуса и я свали от него на ничия спирка. Накараха я да се върне за личната му карта, за да оформят смъртния акт. И така започва Самотата…

Татко! Той не е мой биологичен баща, но беше татко. Винаги е бил с нас – и в добро, и в зло, и в радост, и в болка, и здраве и в болест…докато смъртта ни раздели. Но не е женен за мама, нямат брак. Заедно бяха близо 35 години. И въпреки, че не е бил идеален, или баща-мечта, сега си мисля, че с него ни беше по-добре, отколкото щеше да ни бъде без него. Като бях малка му казвах „Дебел роднина“…защото беше едър и защото знаех, че не ми е баща.  Аз му бях любимка и той ми позволяваше да му се качвам на главата. Но пораснах. Започнах да виждам малко по-филосовски нещата. Дразнех се от факта, че показваше че не харесва брат ми колкото мен. И това ме отдалечи. „Избягах“ от него. С възрастта той започна да се затваря в себе си, да държи хората далеч. Беше превърнал хола у дома в негово убежище и рядко излизаше оттам. Обичаше да готви. Превзе и кухнята. До такава степен, че на Нова година знаеше какво ще е менюто на рождения му ден на 01 ноември. Това ме влудяваше. Вместо „Добър вечер“  ме питаше какво ще вечерям. Пристрасти се. Напълня. Обездвижи се след като се пенсионира. Опита да се ангажира с някаква дейност. Отдаде се на музиката. Като млад свиреше на тромпет в заводския състав. Сега се върна към тромпета и започна да ръководи свой състав от пенсионери. Обикаляха по участия, фестивали, пееха и свиреха песни за душата. Но и там не намери покой. Вманиячи се. Искаше да е всичко перфектно. Дразнеха го жените с клюките и сплетните си. Сън не го ловеше ако се заядеше с някой на тема музика или организация. Но това се случваше все по-рядко – хората го уважаваха, но го отбягваха. И за него добре дошло време да поспи. Не обичаше празните приказки и безцелните раходки. А мама е точната му противоположност и това я съсипваше. Но търпеше. Само тя си знае на каква цена. И мисля си, че благодарение на нея той не беше така краен както му се искаше. Все пак винаги омекваше, дори да се е сърдил и мълчал почти месец, дори и без да знае за какво. Помагал ми е в момент, когато най-малко съм го очаквала от него. Подкрепял ни е по неговия си начин –  с думи, с пример (добър или лош), с всичко, с което можеше. Защото зад страшния поглед се криеше дълбоко едно добро сърце.

Сърце, на което безумието на един лекар видя сметката за почти месец. Вследствие на възрастта, теглото и обездвижването, татко имаше високо кръвно, за което регулярно пиеше диуретици и хапчета за сърце. Нищо страшно. Пие ги от години и се чувства добре. Последното посещение при над 80-годишния кардиолог д-р Кавърджиков от Трета поликлиника го вкарва на обратно броене без да знае. Светилото решава да му смени лекарствата и да му спре обезводнителите, защото изследванията му били добри. До тук добре. Татко започва от ден на ден да са залежава все повече и повече, почти не спира да спи, трудно ходи, чувства се зле и когато след новогодишните празници отива отново при същия лекар, който го посреща с извинение, че лекарствата, които му е изписал предния път (преди почти месец!) не са за него, защото той е гледал изследвания на друг мъж със същото име Иван. А на въпроса защо не са го уведомили веднага, лекарят отговаря, че сестрата не го е намерила в коридора като отишла да го търси. На това аз онемях! Нито телефон, нито адрес не е потърсен! Нищо! Пълно бездействие. Две седмици по-късно на 28.01.2011г. татко издъхна в МБАЛ Пловдив с диагноза остра сърдечна, белодробна и мозъчна недостатъчност. Организмът на този едър, силен мъж се самоотрови, защото не можеше да изхвърли отпадъците навреме. Не искам да влизам в повече подробности и за персонала на голямата болница. Там нещата са още по-жалки! Ще попитате защо не сме  потърсили сметка още? Разговарахме с адвокати и други лекари и мнението на всички е, че няма да намерим кой да свидетелства срещу д-р Кавърджиков и да го обвини открито за глупавата му грешка. Така, че аз ще разпространявам това име като плакат, за да държа вниманието на хората обострено да не попадат в подобен черен омагъосан кръг, от който изхода е само и единствено летален.

А татко… Той свири в ангелския хор, на ушенцето на дядо Боже! Почивай в мир, тате!

Порастнала

Чудих се откъде да започна след такава голяма пауза. И разглеждайки старите спомени, порових се малко в душата и сърцето си. Тогава ми стана ясно, че вече не съм същата. Порастнала съм! Прехвърлих годините на младежите и вече съм в зрялата възраст. Мисълта ми вече не блуждае само за ден-два.  Вече мисля и нахвърлям планове за месеци напред. Да не говорим, че някои неща съм планувала за след 5-10-15-20 години. Обмислям всяко свое действие и преценявам неща от прогнозата за времето  до лихвите по банковите депозити. И ме вади от кожата ми необмислена и необсъждана с мен намеса дори в менюто за гости. Но все още не мога да реагирам толкова бурно, колкото околните го заслужават. И това не е въпрос на възраст, а на възпитание. Добре че е то, защото сега и аз трябва да възпитавам. А е толкова трудно да възпиташ добри обноски и поведение, ако сам не показваш такива. Трудно ли казах? Невъзможно е! Срещу теб стои ТО и не разбира какво му говориш, но безпогрешно повтаря всичко, което му показваш. Огледало! Следи те дори когато мислиш, че спи! Или ти спиш!

ТО! Детето! Преставаш да бъдеш дете тогава и само тогава, когато поемеш грижата за друго такова! Именно появата на свидната ми рожба ме превърна в зрял човек. За нула време! До такава степен, че бях длъжна да се държа дори когато загубих баща си през януари 2011. Не ти остава много време да се отдадеш на мъка. Или да я давиш! Преживяваш го и го скриваш дълбоко, дълбоко, за да не разбере ТО. Още е малко за това. Няма да го проумее, а ще страда незаслужено. Усмихваш се, ТО ти отвръща и готово! Продължаваш да живееш. Но вече живота ти е с друг знаменател. Минал си на следващото стъпало, защото новото те е изместило от фокус и преместило нивото едно нагоре. И малко по малко помъдряваш. Защото се виждаш през неговите очи, очите на детето ти! А там няма звезди, както преди време в очите на любимия. Там има жажда! Жажда за живот, за света, за всичко, което можеш да покажеш и научиш. И пак няма да стигне! Но ако сгрешиш, няма връщане назад. Не можеш да го изтриеш и да почнеш отначало. Черновата си ти самия! Но в същото време трябва и да си оригинал, за да създадеш личност. И да се опазиш като такъв. Да се развиваш, за да развиваш. Звучи малко паразитно, но не е, защото се случва само и единствено по твоя воля, желание и възможности. След като създадеш потомство си длъжен да направиш всичко, за да го направиш качествено. Твоите наследници ще владеят света след теб. Как – определяш ти сега.

Половин година

От толкова много и различни емоции по празниците още ми е трудно да си събера мислите и да ги напиша. Преживяванията ми се люшкат от едната до другата крайност.  Еуфорията на празниците, подаръците, усмивките е леко подлютена от притесненията и сълзите на болното ми момиченце. Но нейсе – мина и замина! Преживяхме го лекичко (казвам го след като свърши 😉 ) и сега се готвим да се впуснем в по-приятните емоции на втората половин година.

Стартирахме захранването. А това все пак си е цяло ново сетиво – вкус! Той ще ни предложи нови усещания, нови физиономии, ще се сдобием с нови приспособления и уреди и ще ги опознаем. Ще се научим взаимно на нови неща – нови действия, нови миризми, ще се опитаме да си създадем нови навици, ще ставаме все по-силни и току-виж сме се изправили и ще погледнем на света някак от по-високо :)) Аз ще се науча да готвя простичко и с по-малко подправки, за да се усеща позабравения истински вкус на продуктите, ще си закача едни очи и на гърба, за да мога да предвиждам евентуалния несполучлив опит. Пък ако не успея, то е ясно – страданието е общо, тя ще се удря, а ще ни боли и ще плачем и двете. Тогава татко ще ни гушка и ще ни утешава.

Пиша и си мисля: А къде са моите спомени за това? Защо точно тези първи усещания се забравят, затрупани с годините? За да ги преоткрием заедно? За да се върнем при себе си, когато си мислим, че сме станали някой друг, т.е. такъв какъвто сме искали да сме. Мъдрост е, когато научиш от детето това, което и то самото научава! Защото сега го преосмисляш през натрупания опит, изградените навици, проявения характер, информацията с която разполагаш. Ето защо си мисля, че човек, който не е отгледал и възпитал дете ще си остане завинаги неук, колкото и умен и способен да е.

Това ми минава през главата дори сега, когато я гледам как доволно ми се усмихва и се опитва да напъха цялата дрънкалка в устата си за хиляден път и когато всеки път щом си погледне играчките, сякаш ги вижда за пръв път. Неподправено! Искам и аз така да мога всеки път да се радвам неистово на познати неща само защото ги има, защото са пред мен и да откривам в тях всеки път по нещо ново.

А минаха едва шест месеца!

Първите 100 Радостни дни

Моето сладко малко момиченце вече повече от 100 дни е в нашия свят за двама. Радост е вече голяма! Хахаха, избива ме на рима в тази късна доба. Сигурно е от пълнолунието и неочаквания достъп да компютър поради липсата на Виден от къщи (отиде да се позабавлява с приятели навън 😉 ). В момента детето сладко спи в другата стая и сънува всички хубави неща, които мама й показа през деня. Затова ще спи до сутринта.
Равносметката за тези първи 100 дни е следната:
1. Детето е здраво, освен ако не се брои едно дерматитче, което получи преди около две седмици вследствие на много сухата й кожа и което сега лекуваме успешно със слаб кортикостероид и което разтревожи всички баби и дядовци в национален мащаб.

2. Ваксинирано е с едномесечно закъснение по националния имунизационен календар поради националната тъпа имунизационна политика на здравното министерство и ваксините се възприемат добре от нейния организъм.

3. Детето е изцяло на кърма от втория ден на раждането й. Дано да продължава все така 🙂 . Храни се на 4 часа 4 до 5 пъти на денонощие.

4. Наддава и се развива добре спрямо нормите и изпреварва малко връстниците си по комуникативни показатели. Провежда оживени разговори на бебешки, пее по бебешки приспивни песни, отговаря на майка си по бебешки и слуша с внимание какво й говори тя, като се опитва да наподоби френското й Р и прави балончета от слюнка. Вдига глава на 90 градуса по корем и следи всякакви предмети и звуци на 180 и повече градуса около нея. Координацията око-ръка е все по-овладяна и държи предмет с две ръце. Държи глава изправена, когато е седнала и прави първи опити де се надига от полулег. Когато лежи по гръб не спира да тренира за красиви крака с непрекъснато махане във всички посоки (като бубулечка по гръб 🙂 )

5. Спи добре почти цяла нощ и няколко пъти през деня. Много й харесва да спи в колата.

6. Почти нама колики, освен когато вади газове. Ака веднъж до два пъти през деня.

7. Играе си сама, заспива сама, обича да гледа телевизия и да играе с баща си на компютъра въпреки протестите на мама.

Като казах „мама“: Тя вече ходи на аеробика отвреме на време и установи, че е зле с координацията (пак като в началото) 😉 , малко е настинала, но ще се оправи, качила е 4-5 килограма, но ще ги свали като спре да кърми 😉 . Татко вече може да сменя памперс и да мие дупето, но още не може да кърми, дори и с бира :))))))) Татко тренира на новия си тренажор и ще прави мускули, а не корем. Трудно се владее все още и понякога се опитва да надвика Радост когато плаче, но все по-трудно му става. Ще се оправи и той.

Всички сме добре, но ще се оправим!