Моето първо 3D

Вече съм на 33, а за пръв пат гледам филм на 3D! Снощи в 10:50 започна приключението за мен.  Мол Пловдив. Синемакс. Залата е пълна. Държа в ръка все още странните за мен очила, с които по принцип си мислех, че се гледа само слънчево затъмнение, но онези се оказаха друг вид. Чудя се кога да ги сложа върху моя собствен чифт с диоптри…дали ще мога да гледам и с двата едновременно…Мога. Вълнувам се и побутвам Виден до мен заговорнически – и на него му е за пръв път. Другите ни приятели (доста по-млади от нас) се подсмихват на вълнението ни. В салона е много топло. Най-после почват рекламите. Но още е рано за очилата. На екрана излиза надпис: Моля поставете вашите 3D очила. Най-после! Слагам ги и ги намествам. Я виж! Две цифри срещу мен сякаш плуват в пространството! Чудно! Сякаш екрана хлътна и някои от вещите и героите сякаш стояха пред другите и имах чуството, че ако се протегна мога да ги пипна. Хареса ми усещането. Все пак разумът надделява на тази възраст . Ограничението на зрителното поле на екрана те връща отвреме на време в реалността и някак си гледаш пространствено, но зад стъклената повърхност на екрана. Т.е. героите, куршумите, предметите и животните просто не могат да избягат от тази повърхност – тя все пак ме пази . Очаквах наистина да съм сред тях – т.е. да не виждам нищо друго, освен филма в цялото си зрително поле. Но може би тове са вече 4D ефекти?! Сигурна съм, че ще доживея и тях. Тогава ще е страшно!

Въпреки дискомфорта на салона – непоносима жега, липса на свеж въздух, липса на възпитание у част от публиката (явно и затова звукът е винаги висок!) се потопих в преживелиците на новия филм на Джеймс Камерън „Аватар“. Отново неповторим с ефекти, история в синхрон със заобикалящите ни новини, симпатични герои, въпреки странния си син вид. Изобщо напрежението те държи на нокти почти до финалните надписи, въпреки че все пак се досещаш още от началото за възможния край. Изненадата не е в развръзката. Но всеки трябва да я открие за себе си. Гледайте го!

Машина на времето

„Всеки от нас има своите машини на времето.

Тези, които ни връщат назад във времето се наричат спомени.

А тези, които ни карат да се движим в бъдещето се наричат мечти.“

 

Движението е живот

Завърши поредното спортно събитие с мое участие.

Още през юли на Аерофеста в Пловдив стана ясно, че се организира подобно голямо събитие във Варна от международната верига Orange Fitness, която е изградила своя доста луксозна база в морската ни столица. Нарекли го Международен фитнес фестивал Варна 2009, явно видимо ентусиазирани от страхотното представяне на пловдивския фест. Първоначалната програма беше променена в последния момент, поради неразумието на руснаците Владимир Снежик и Александър Ошкин да забравят да си извадят визи. Но страхотни овации за организаторите, които реагираха навреме и ни предоставиха да се наслаждаваме на още по-големи професионалисти – Remy Huleux (Франция) и Luciano Mottola (Италия). И разбира се Julio Papi (Испания) – най-големия. И тримата ни накараха почти да крещим от умора и въпреки това да искаме още и още. От българска страна на подиума се качиха Деница Тодорова (Варна), Галя Джуранова (София) и естествено Таня Лулчева (Пловдив). И трите показаха почти световна класа, огромен ентусиазъм и заразително настроение. Участниците направиха този фестивал възможен. Отново искам да изкажа удоволствието си от страхотната организация на събитието, която не допусна никакво неудобство да бъде причинено на когото и да е – презентьори, участници, персонал. Всеки на входа получи торбичка с изненади от спонсорите, а за изпращането ни беше организирано специално парти. Но жената на която трябва да се благодари (и ние и организаторите) е Таня Лулчева. Присъствието на нейните момичета осмисли провеждането на фестивала като такъв и допринесе изцяло за тази атмосфера и настроение. Оттук насетне аз започвам да си задавам едни въпроси, на които все не мога да намеря отговор:

1. Почти всички участници и БГ презентьори бяха жени. Къде са мъжете? Нямаше ги дори в залата като публика!

2. Защо само Таня Лулчева успя да организира посетителките на Тотал Спорт – Пловдив? Нима в големите градове – София, Варна, Бургас, пък и в по-малките има само по един клуб с по един инструктор? Или това пак е прословутата завист и егоизъм на нацията?

3.  Защо на всички БГ събития участват едни и същи БГ презентьори? Къде са останалите? Срам ли ги е?

За съжаление не можем да не ги виждаме тези неща. Ако искаме да се мерим с Европа и да повишаваме качеството на спорта у нас, ще трябва да работим заедно, а не всеки за собствената си слава. А събития от подобен род са точно мярката. Защото не ми се вярва тези 50 човека в залата да са научили единствено за събитието. Имаше достатъчно реклама и известност. Парите за това, което получихме също напълно съответстват. Тогава какво? Защо? Нали идеята на всеки спортен клуб е да се развива като прави спорта все по-достъпен за всеки и за всички. Защото движението е здраве и живот.

Аз като участник се забавлявах, релаксирах и научих нещо ново от най-добрите. PortDeBras ме спаси от болките в крайниците и ми помогна да се чуствам добре дори след толкова интензивни тренировки. Благодаря, Хулио! Благодаря на всички!

До следващия път!

BELOVED

Преди две години влязох за пръв път в дома на Виден. Там ме посрещна не само той. Иззад ъглите надничаха още три чифта пълни с любопитство очи. Те бяха неговото семейство, неговите другари, неговите питомци. Три котета. Различни по възраст, цвят, характер. Три души.

Сиамецът Диего. Най-възрастният. Професорът. Кръстен на тигъра от Ледена епоха. Мъдър, търпелив и чуствителен като старец. Преживял и препатил цели осем години. Този котарак по цял ден мисли. Само той си знае за какво. Животът с хората го е разглезил и той подбира внимателно това, което слага в устата си. И полага бащинска грижа за всички по-малки. Не понасящ да го мачкат и да уронват гордостта и престижа му пред чуждите очи.

Една малка бяла топка. Сенса. Чисто бяла. Кръстена на известното парти Sensation White. С различни очи – едното синьо, другото жълто. Единствената, която отговаря, когато я повикаш. Тогава беше малко коте на половин година. С особен характер. Не можеш да я галиш по всяко време. Трябва тя да поиска. Чуствителна като името си. Винаги готова да хукне. Винаги готова да се отбранява. Сега е скитница, но винаги се връща при нас. Сега вече разговаря с нас. На нейния си котешки език.

Единственият, който събра смелост да дойде и да ме подуши беше Ридик. Черния красавец. Кръстен на героя на Вин Дизел от Хрониките на Ридик. Любопитен до мозъка на костите си. До безрасъдство. Смел до глупост. И тези очи! Ах, тези очи! Сякаш ти казват: Обичай ме, каквото и да сторя! И не можеш да не го обичаш. Толкова силно, че си способен да го смачкаш от любов, ако не се спреш навреме. Сякаш той го знае и го използва. Хитрува. Подкупва те с милувка и отмъква мръвката точно когато отклониш погледа си, независимо, че се е наял до пръсване 2 мин. преди това. Два пъти е връщан от оня свят. Два пъти любопитството го бута от деветия етаж. Гони птиците. Вследствие едната лапа остана със скъсани сухожилия и той започна да стъпва като танцьор. Дори куцаше с грация!

За една година ги обикнах и тримата сякаш са били с мен цял живот. А преди това никога не съм имала какъвто и да е домашен любимец, освен ако не се броят един аквариум с гупи на брат ми. Вечер, когато си лягах Диего идваше и се наместваме под лявата ми мишница. Ридик се настаняваше над главите ни между двете възглавници, а Сенса на своя вечен пост дремеше в краката ми. Отдясно, сгушен до мен спеше Виден. Цялото семейство на едно легло!

Миналата година след едно гости на родителите на Виден в Банкя се върнахме с още една красавица – Фиона. Побираше се в шепата ми. Харесахме я заради окраската на бял тигър. Тя стана моето коте. С плътен глас като типична булка на Шрек. Седнеш ли някъде, Фиона идва, свива се на кравай в скута ти, мърка за да я галиш и заспива без да имаш шанса да мръднеш, за да не я събудиш. Гальовна, но и властна. Бързо успя да се пребори за място и обич с другите трима.

През пролетта двамата с Виден осъзнахме, че котаците вече взимат превес в пространството вкъщи и ако искаме да имаме деца, ще трябва да им намерим по-подходящо място. Градината на село. При дядо Видю. Стария проект за котешка къща беше завършен, вратата на къщата приспособена за свободен достъп на любимците и те се преместиха през април на зелена поляна, чист въздух и пълна свобода. Храната и водата от дядо. Виден строи и зимна къща около комина на тавана. Те са щастливи. В началото все се оглеждах из къщи и ми се струваше, че чувам мяукане от съседната стая. После свикнах да ни посрещат на оградата с вирнати опашки на четири гласа всеки уикенд на село. Дори Силвестър – селския котарак на дядо, Господарят на дядовия двор ги прие и заживяха щастливо.

До понеделник. Новината ми я каза Виден. Ридик. Ударила го е кола на пътя пред вкъщи. Силвестър е довлякъл трупа му в двора. Два пъти оцеля, почти размазан на цимента пред блока. Но пред гумите на колата се оказа безсилен! Мъката е огромна! Едно малко коте оставя след себе си огромна празнина! Виден е отгледал това мило същество от парченце месо. Връзката помежду им беше неимоверно силна. Ридик четеше желанията му в очите, усещаше болката му, радостта му и ги изпитваше заедно с него. Виден го чакаше три дни, когато го загубихме на село. Накрая се прибра след като чу гласа му. И котето не мръдна и на сантиметър от него цяла нощ. Някой да ми припомни какво е любов?

Това е повече от любов. И не може да се замести, нито да премине. Просто трябва да се изживее.

Ридик, ти никога няма да се повториш!

PRAYING FOR TIME

Its hard to love there’s so much to hate
Hanging on to hope when there is no hope to speak of
And the wounded skies above say its much too late
So maybe we should all be praying for time

Искам

Един разговор днес ме наведе на едни мисли…

Потърсих и намерих израз на това, което се върти в главата ми през последните дни:

ИСКАМ ДА МЕ ИЗСЛУШВАШ, БЕЗ ДА МЕ СЪДИШ.

ИСКАМ ДА МИ ВЯРВАШ, БЕЗ ДА ИЗИСКВАШ.

ИСКАМ ПОМОЩТА ТИ, НО НЕ И ДА РЕШАВАШ ВМЕСТО МЕН.

ИСКАМ ГРИЖИТЕ ТИ, НО НЕ И ДА МЕ ОБЕЗЛИЧАВАШ.

ИСКАМ ДА МЕ ГЛЕДАШ, БЕЗ ДА ПРОЕКТИРАШ ТВОИТЕ НЕЩА У МЕН.

ИСКАМ ДА МЕ ПОДКРЕПЯШ, БЕЗ ДА СЕ НАГЪРБВАШ С МЕН.

ИСКАМ ДА МЕ ЗАЩИТАВАШ БЕЗ ЛЪЖИ.

ИСКАМ ДА СИ БЛИЗО, БЕЗ ДА МЕ ЗАВЗЕМАШ.

ИСКАМ ДА ПОЗНАВАШ МОИТЕ ЧЕРТИ, КОИТО НАЙ- СИЛНО ТЕ ОТВРАЩАВАТ.

ИСКАМ ДА ГИ ПРИЕМЕШ, БЕЗ ДА СЕ ОПИТВАШ ДА ГИ ПРОМЕНИШ.

ИСКАМ ДА ЗНАЕШ….ЧЕ ДНЕС МОЖЕШ ДА РАЗЧИТАШ НА МЕН…

БЕЗУСЛОВНО

Източник: sibir.bg

Падащи желания

Прибрах се от работа. Ники не вдигна телефона си за уточняване на мястото на срещата и изведнъж се оказах с ненужно свободно време. И с поправени очила. Ошетах. По мръкване вече си направих свежа салатка с топло пушено филе от пъстърва (мммм, разкош) и седнах блажено да погледам телевизия с чаша бяло вино в ръка. Мозъкът ми нещо копнееше за друга емоция. Живеем на последния етаж, е,  не точно в мансарда, но от зведите ни дели само един таван! Бях чула и чела през деня за очакваното събитие. Качих се и седнах на оставените там столчета – на едното си сложих краката и почти полегнах на другото с очи, вперени в тъмно сивото небе. И зачаках. Заслушах се – отдолу града вече почваше да се прозява. Потънах в мислите си, но очите ми шареха немирни. Вратът ми започна леко да се схваща. И тогава тя падна – първата. Падаща звезда! Погледа ми я засече само за миг и тя изгоря. Идваше ми да извикам от радост. От същата детска неподправена радост, както когато минах под дъгата. Душата ми се блъскаше в гърдите, очите ми трескаво търсеха дъжд от падащи звезди. Заболяха ме. Затворих ги. Трябваше да споделя този момент. Мама. Топлия й глас ми прави компания цели 23 минути, а ушите и чуха радостните ми писъци, когато видях още две светещи следи в небето. Едната беше за нея. Уморих се и слязох да си почина при Виден. На границата на денонощията пак отидох. Бях жадна за още. Имах още желания, готови да се откъснат от небето. Този път компания ми прави малка чашка с ликьор, пак от мама. И луната. Явно чула предишните ми възгласи, дойде да види кой смущава нощния градски покой. Светлината й беше намалена наполовина и не смути дирята, оставена от следващите четири падащи желания. Изпратих три SMS-а и една телепатична мисъл. Дано да е получена успешно. Ако не, ще опитам пак догодина!

Божествено вкусна и лесна торта

Как може досега да не съм я споделила!? Седя си, пия си кафе и се чудя! Правя я поне за втори път и пак ми се иска да я изям наведнъж цялата! Днес трябваше да я занеса на едно балконско женско пиене на кафе, но поради едно непреодолимо препятствие сега си я ям сама. Но от тук ще подразня всички останали:

НЕОБХОДИМОСТИ:

Около 25 бр. бишкоти;

2 кофички кисело мляко, може и с цедено;

1 ч.ч. мед;

остатъци от недоизядени сладка и конфитюри;

стафиди;

какао и шоколадови пръчици.

ПРИГОТОВЛЕНИЕ:

В подходящ съд се изсипват киселите млека и меда и се объркват до хомогенност. В друг подходящ съд (аз предпочитам тава от йенаглас, щото е прозрачна) се подреждат един ред бишкоти. Заливат се с половината смес от киселото мляко. Отгоре се разпределят конфитюрените остатъци. Поръсва се със стафиди. Върху тях се нареждат втория пласт бишкоти и се заливат с останалото подсладено кисело мляко. Поръсват се с шоколадови пръчици и какао. Покрива се с фолио и се оставя поне 12 часа в хладилника. Ицето Лулчев ми даде идея да натопявам бишкотите в коняк или ликьор. Аз съм за всякакви вариации, но имайте предвид, че после ще ви трябва шофьор . Още една идея ми дойде сега: киселото мляко ако му добавите какао, ще стане шоколадова торта.

Отивам да си сложа още едно парче!

Петровска курбан чорба

Утре е Петровден. Аз съм си в къщи и по ред причини не мога да изляза. Какво да правя друго освен да сготвя една хубава пилешка чорба – и Виден и аз много я тачим. Отворих любимото ми списание Кулинарен журнал и на страница 12 от последия брой 6/2009 попаднах на тази изкусителна на картинката фЪнтазия. От баба и мама знам, че на Петровден курбана е за здраве. Точно сега се нуждая от него най-много, така че запретнах ръкави и с добро на ум стана следното:

НЕОБХОДИМОСТИ:

По рецепта е едно пиле, но аз имах тарелка с пилешки крила;

1 бучка масло;

2 глави кромид;

2 моркова;

2 чушки;

1 домат;

1 малка глава целина;

1 бульон;

млян чер пипер  и сол на вкус;

магданоз по желание;

ПРИГОТОВЛЕНИЕ:

Крилата ги нарязах и ги сложих с вода да заврят, но преди да почнат да врят обрах пяната. Последователно прибавях, нарязани на ситно лука, морковите, целината и чушките. Добавих бульона и сол на вкус. Докато поврят малко нарязах на ситно домата и се замислих – да сложа или да не сложа чесън? Що пък да не сложа? Почистих и нарязах на ситно две скилидки и ги добавих, кой ще ги усети?! Сега докато чакам да поври малко заедно всичко, седнах да пиша рецептата в блога. Отивам да я махна от котлона и да добавя пипереца и масълцето. За магданоза – всеки път се изкушавам да го нарежа вътре, но Виден не обича. Ще си го нарежа и ще си го добавя само в моята купичка, щото аз го обожавам.

Сервира се по желание или с лимонов сок или с кисело мляко. Аз ги редувам.

Риба ала Бос

Приготвянето на риба не е от любимите ми кулинарни занимания, но консумацията й (мляс, мляс) е не само задължителна, но и ми носи невероятния дъх на вода, река или море и с това едни спомени, спомени…Но да не се отплесвам! Тъй като мразя да я чистя, си купувам чистена, удоволствието ми се губи и ако ям и плюя костици, т.е. предпочитам филенца или котлети. И така, от поредната промоция в МЕТРО в хладилника попаднаха едни филенца от треска. И ми се доядоха, ама ако може бързичко, чистичко и мегавкусничко. Търсих в мрежата рецепти, но…нищо което да ми грабне окото… Започнах тогава едно допитване до роднини, близки и познати и попаднах на изненадващия талант на моя шеф – той ми даде най-страхотната, бърза и вкусна рецепта:

НЕОБХОДИМОСТИ:

1 пакет рибни филета – треска, зарган, бяла риба, каквото дойде;

4-5 скилидки чесън;

сок от 1/2 лимон;

1-2 ч.л. горчица;

3-4 с.л. зехтин;

копър;

сол и черен пипер на вкус.

ПРИГОТОВЛЕНИЕ:

Фурната се загрява на горно печене до 200 градуса или функция грил. Филетата се размразяват и се посоляват със солта и черния пипер от двете страни. Взема се скарата от печката и се нареждат отгоре. Точно под скарата се слага тава с две чаши вода в нея, за да може да не капе и да не мирише. Филенцата се пекват за по 10-15 мин от всяка стана, но при обръщането трябва много да внимавате да не се разкъсат много. А докато се пекат се приготвя сосче за заливка. В блендер се слагат чесънчетата с горчицата, сока от лимона, копър и 1/2 лъжичка сол. Джуркат се до сособразност .

Готовите филенца се сервират залети и овкусени с въпросното сосче, могат да се преглъщат с бира или охладено бяло вино и много вървят със салатка от пресни зеленчуци. И внимавайте да не ви капне слюнка в порцията! )

П.П. Чудя се и следващия път ще пробвам, дали вместо вода в тавата да не нарежа малко картофки и да се опекат заедно? Какво като им капе рибката отгоре? Даже ще станат още по-вкусни!