Бели и червени

„Баба Марта хоп-хоп троп,

през гората бързала,

мартенички – цял вързоп

на децата вързала!“

Честита Баба Марта! Да сте здрави, силни и щастливи, бели и червени, весели, засмени!

Той и Тя

Тези мартенички са мое творение. Тази за Него е плетена на една кука, а тази за Нея – е само конец с готови мъниста. Имаше и червени с пеперудки, но последната я завързах на любимата ми детска ръчичка. Не мога да опиша чуството на твореца да види как се носят негови мартеници. Не за продан, а за дар! Такъв какъвто е правен от векове на този ден. Наречен с добрини и завързан с онази особена магия, с която няма как пожеланията да не се случат. Дай Боже всекиму!

Мили хора, запазете традициите, за да ни съхранят като хора, като нация, като род! Наблюдавам как по улиците вече не можеш да се разминеш от сергии и масички, отрупани с мартеници с ЦЕНА! От класическите до най-кичозните и неръкотворни. Сътворяването на една мартеница отнема не повече от минута! А ние колко прекарваме пред компютъра?! Идеята на този обичай не е да си КУПИШ здраве, дори да го направиш благотворително. Идеята е да го вплетеш като пожелание и да покажеш личното си отношение към този, на когото ще го завържеш. Ние сме тези, които съхраняват и пазят българщината.  За да пребъдем!

90 дневна промяна

Време е да започнем да привеждаме плана в действие. Една от най-важните позиции е възвръщането на добрата физическа форма. След като миналата година направих пътеки до болници и ДКЦ-та и стигнах до извода, че когато спортувах, се чуствах стократно по-добре, по-богата, по-красива, по-усмихната и по-свободна, реших да прекратя наливането на пари в аптеки и лекарства и да заложа отново на спорта. Но след като сутринта едва не спуках кантара (той е стъклен) и погледнах изписаната невиждана досега цифра, ще се наложи спорта да е придружен от строг хранителен режим. След кратък преглед на диетичната ми история реших да експериментирам нагледно дали работи прословутата 90-дневна диета.

И така днес е ден Първи Протеинен. Мерките са в Shapie (ужасни са!). Само процента на водата ще добавя, че е 47.9. Започвам с чаша хладка вода на гладно. До обяд на портокали (само един вид плод на два часа) и едно кафе за разкош😉. Следва дълга разходка по задачки, която достигна заветните 5 километра и изгори близо 300 ккал според Runkeeper. Към 14ч. си спретнах нужния обяд от цяла маруля, един домат и откритата в хладилника опаковка пушен паламуд. Отделих една трета за вечеря към 19 ч. Останалото изчезна докато си говорих с мама и Радост. Двата литра вода със сигурност са изпити и така приключва първия ден от Промяната. В 20 ч съм сита и доволна и съм готова за ден Втори. За да не ви отегча, ще пиша по темата пак след първия воден ден.

Спортните занимания няма да се ограничат само с разходки. Имам абонаментна карта за близкия фитнес, имам програма за начало и приятелки-спортистки, които са готови да помагат, ако се наложи😉 . Стартирам я в сряда, щото утре съм на имен ден и боб.

Пожелайте ми успех и инат да я завърша! 

Коледно-новогодишни размисли без страсти

Здравейте, приятели!

Напоследък в главата ми се наблюдава голямо мислообразуване. Дали от все по-освобождаващото ми се време (малката принцеса расте доста послушна, като майка си😉 ), дали от поредната смяна на дати в календара или  е нещо хормонално – незнам! От Коледа съм заразсъждавала върху едни философски теми и всеки ден добавям по нова мисъл, та чак реших да седна и да ги запиша. Къде другаде, ако не тук?! Във ФБ ми ограничават писането. Тук имам пълната свобода да пиша колкото и каквото си искам, пък който иска до го чете.

Замислих се на Коледа за смисъла на Рождество…Както знаете, аз съм православен християнин, но в рамките на разумното или по-скоро на необяснимото. Не ходя редовно на църква, но винаги когато мога и се налага, удрям по една молитва към небесата, защото храмът не е там, в църквата, а храмът е в нас! Божият син се ражда всяка година на Коледа, но според мен не е достатъчно. Той трябва да се ражда всяка сутрин щом отворим очи, вътре в нас, дълбоко и необратимо. Да ни придружава през целия ни ден от „Осанна!“ до „Разпни го!“, да възкръства въпреки нощта, за да се роди отново на сутринта. Само тогава ще усетим смисъла на жертвата. Сега всичко е само пародия, обезсмислен ритуал, който помнят и посещават все по-малко. Повечето осмислят Коледа, заколението, отколкото Рождество! Колко от вас отидоха на църква и колко отвориха подаръците си с нетърпение?! И аз не отидох на църква, отворих подаръците си. Не съм аз тази, която да съди. Имам същите грехове и не мога да хвърля камък. Но все си мисля, че за земния ни път по-важния и по-смислен празник е Рождество. Защото тази е вратата, която се отваря тук и сега. Възкресение е важно, но онази врата ще се отвори, когато се затвори тази тук, на Земята. А дали ще стигнем леко до вратата на Възкресението зависи от това, как ще извървим Пътя от Рождество до Смъртта. Бог да ни пази и напътства!

А смяната на календара в секцията на годините и празненствата по случая от известно време доста ме озадачават. Нима всеки нови 24 часа не са достоен повод за празник?! А нима всяка минута, всяка нова секунда не е празник?! След дългите новогодишни пукотевици и гърмежи за стотици левове, настъпва първоянуарската тежка следалкохолна тишина, в която ако някой само лекичко пръцне и звукът бумти в ушите и отеква в главата сякаш е избухнал ядрен взрив! Изтрезняваш и „Огледал се Илия – пак в тия!“. Колелото не се завърта отново, както всички си мислим. То просто не е преставало да се върти. За себе си аз реших да опитам да го насоча в малко по-различна посока от досегашната. Равносметката за мен от изминалата 2013 не беше много розова и желана – останах без работа, сложиха ми не много приятна диагноза, но и установих, че някак си съм оставила нещата по течението, без надзор или намеса – нещо, което никога не съм си позволявала да правя. Мисля, че точната дума е ОТПУСНАЛА СЪМ СЕ. Ще използвам смяната на годините да пренасоча нещата в по-желана от мен посока. Просто като начало. Начало на някаква желана от мен промяна. В мислите, в действията, във формите, ако се налага и в чувствата…Защото пораствайки, детето до мен ме кара отново да усещам онази жажда за новото, различното, неизживяното, която ме кара да вървя напред без да спирам, но не само в една посока, защото е скучно. А да виждам необятния хоризонт и да тичам, за да надникна отвъд, ей така, от чисто любопитство.

Основните насоки в плана са готови, а отделните стъпки за постигането им зависят от самия ден и от мен! А на всички вас желая Бог да е с вас, а вие да не спирате да любопитствате!

images (1)

Земна салата

Както обещах, ще ви покажа една от любимите ми зимни салатки. Нарекох я земна, защото се прави само от кореноплодни. А за по-земно от корена поне аз не се сещам. С нея казах моето „Довиждане!“ на зимата, а след това „се хванах за зелено“😉 .

Четох интересни неща за пълната с полезности гулия или земна ябълка (опс, още нещо земно!). Попадна ми пред очите докато пазарувах в близкото „Лекси“ и ето че се озова на трапезата ми. После открих, че на центъра на Пловдив, в една от коледните къщички, продават всякакви лакомства с нея – пастети, лютеници, чипс, че дори и сушена гулия на прах и куп други хем полезни, хем диетични, че чак диабетични храни. Който иска може да разгледа сайта на фирмата-производител ТУК, както и да намери доста полезна информация за това растение. Опитах и пастета, и лютеницата и ми харесаха. Но да се върна на самия корен. Както се досещате, той ще стане основен участник в нашата земна салатка. Използвала съм корени, които съм имала в момента в хладилника си. Но ако някой не ви допада на вкус или имате друг спокойно заменяйте, сменяйте и разменяйте. Важното е на ВАС да ви хареса, защото вие ще си я ядете.😉 Ето го моят вариант:

Заемна салата-продуктиНЕОБХОДИМОСТИ:

земна ябълка – около 400 г.;

червено цвекло – една малка глава;

моркови – един голям или два по-малки;

целина – половин глава;

ПРИГОТОВЛЕНИЕ:

Обелете и измийте морковите, целината и червеното цвекло. Гулията само се мие и то по възможност се изтърква с четка. В кухненския робот настържете първо морковите, гулията и целината и накрая червеното цвекло. Ако нямате робот, ще стане и на ренде – не на най-ситното, а на следващото по големина, за да може салатата да е по-лесно смилаема за стомаха. Омесете всичко в купа. Овкусете със Сосчето на Норчето. Аз за разкош на цвят и вкус добавих и наситнен магданоз. Наздраве!

Земна салата

П.П. Ако имате някаква ряпа, добавете я – ще стане интересно. Ако предпочитате цвеклото да е сварено, давайте! Аз предпочитам нещата да са сурови и възможно най-близо до естествения им вид и вкус.

Сосчето на Норчето

Здравейте!

В Салата от броколи с млечен сос споменавам за едно сосче, което тогава съм приложила в диетичния му вариант. Тази година го прилагам в оригиналния му вид, защото е много подходящо за следващата ми рецепта за салата, но открих, че чудесно се съвместява с разни рибки, пържени картофки, кюфтенца, хапки и други НЕОСОЛЕНИ шедьоври на бързата и лесна, да не кажа мързелива кухня. И не малко предимство е това, че се приготвя в количество, което не може да се изконсумира наведнъж от 3-членно семейство и затова може да се съхранява в хладилника за неопределен период или докато свърши. Рецептата ми е диктувана по телефона лично от старша сестра Елеонора Попова😉 . Затова и така е кръстен.

НЕОБОДИМОСТИ:

1 кофичка кисело мляко (400 гр);

1/3 кофичка майонеза от 200 гр;

1 ч.л. универсална подправка Маги Малки тайни (вкус по желание, аз сложих „10 зеленчука“);

3-4 скилидки чесън, стрити с малко сол;

накълцан копър или магданоз по желание.

ПРИГОТОВЛЕНИЕ:

Смесвате всичко последователно в купа, която после да затворите с капак. Слагате в хладилника да се смесят вкусовете поне за час и после бъркате или заливате каквото ще хапвате.

Длъжна съм да спомена в името на добрата фигура, че млякото може да е нискомаслено, майонезата да е в по-малко количество или да я няма, а подправката да замените с друга подходяща без сол. Аз съм го правила със сушен микс за таратор. Става вкусно, но е различен аромата. Но за нищо на света не пропускайте чесъна – стар, миризлив и смазан от бой в хаванчето. Той оправя всичко!🙂

Сосчето на Норчето

В памет на татко

Помня преди година… Нямаше сняг навън, но беше студено. Напрежението растеше с всеки изминал час. В болницата е обявена карантина заради грипна епидемия и майки с малки деца не се допускат. Но мама пътува към него. Не стигна навреме. Новината я завари в автобуса и я свали от него на ничия спирка. Накараха я да се върне за личната му карта, за да оформят смъртния акт. И така започва Самотата…

Татко! Той не е мой биологичен баща, но беше татко. Винаги е бил с нас – и в добро, и в зло, и в радост, и в болка, и здраве и в болест…докато смъртта ни раздели. Но не е женен за мама, нямат брак. Заедно бяха близо 35 години. И въпреки, че не е бил идеален, или баща-мечта, сега си мисля, че с него ни беше по-добре, отколкото щеше да ни бъде без него. Като бях малка му казвах „Дебел роднина“…защото беше едър и защото знаех, че не ми е баща.  Аз му бях любимка и той ми позволяваше да му се качвам на главата. Но пораснах. Започнах да виждам малко по-филосовски нещата. Дразнех се от факта, че показваше че не харесва брат ми колкото мен. И това ме отдалечи. „Избягах“ от него. С възрастта той започна да се затваря в себе си, да държи хората далеч. Беше превърнал хола у дома в негово убежище и рядко излизаше оттам. Обичаше да готви. Превзе и кухнята. До такава степен, че на Нова година знаеше какво ще е менюто на рождения му ден на 01 ноември. Това ме влудяваше. Вместо „Добър вечер“  ме питаше какво ще вечерям. Пристрасти се. Напълня. Обездвижи се след като се пенсионира. Опита да се ангажира с някаква дейност. Отдаде се на музиката. Като млад свиреше на тромпет в заводския състав. Сега се върна към тромпета и започна да ръководи свой състав от пенсионери. Обикаляха по участия, фестивали, пееха и свиреха песни за душата. Но и там не намери покой. Вманиячи се. Искаше да е всичко перфектно. Дразнеха го жените с клюките и сплетните си. Сън не го ловеше ако се заядеше с някой на тема музика или организация. Но това се случваше все по-рядко – хората го уважаваха, но го отбягваха. И за него добре дошло време да поспи. Не обичаше празните приказки и безцелните раходки. А мама е точната му противоположност и това я съсипваше. Но търпеше. Само тя си знае на каква цена. И мисля си, че благодарение на нея той не беше така краен както му се искаше. Все пак винаги омекваше, дори да се е сърдил и мълчал почти месец, дори и без да знае за какво. Помагал ми е в момент, когато най-малко съм го очаквала от него. Подкрепял ни е по неговия си начин –  с думи, с пример (добър или лош), с всичко, с което можеше. Защото зад страшния поглед се криеше дълбоко едно добро сърце.

Сърце, на което безумието на един лекар видя сметката за почти месец. Вследствие на възрастта, теглото и обездвижването, татко имаше високо кръвно, за което регулярно пиеше диуретици и хапчета за сърце. Нищо страшно. Пие ги от години и се чувства добре. Последното посещение при над 80-годишния кардиолог д-р Кавърджиков от Трета поликлиника го вкарва на обратно броене без да знае. Светилото решава да му смени лекарствата и да му спре обезводнителите, защото изследванията му били добри. До тук добре. Татко започва от ден на ден да са залежава все повече и повече, почти не спира да спи, трудно ходи, чувства се зле и когато след новогодишните празници отива отново при същия лекар, който го посреща с извинение, че лекарствата, които му е изписал предния път (преди почти месец!) не са за него, защото той е гледал изследвания на друг мъж със същото име Иван. А на въпроса защо не са го уведомили веднага, лекарят отговаря, че сестрата не го е намерила в коридора като отишла да го търси. На това аз онемях! Нито телефон, нито адрес не е потърсен! Нищо! Пълно бездействие. Две седмици по-късно на 28.01.2011г. татко издъхна в МБАЛ Пловдив с диагноза остра сърдечна, белодробна и мозъчна недостатъчност. Организмът на този едър, силен мъж се самоотрови, защото не можеше да изхвърли отпадъците навреме. Не искам да влизам в повече подробности и за персонала на голямата болница. Там нещата са още по-жалки! Ще попитате защо не сме  потърсили сметка още? Разговарахме с адвокати и други лекари и мнението на всички е, че няма да намерим кой да свидетелства срещу д-р Кавърджиков и да го обвини открито за глупавата му грешка. Така, че аз ще разпространявам това име като плакат, за да държа вниманието на хората обострено да не попадат в подобен черен омагъосан кръг, от който изхода е само и единствено летален.

А татко… Той свири в ангелския хор, на ушенцето на дядо Боже! Почивай в мир, тате!

Порастнала

Чудих се откъде да започна след такава голяма пауза. И разглеждайки старите спомени, порових се малко в душата и сърцето си. Тогава ми стана ясно, че вече не съм същата. Порастнала съм! Прехвърлих годините на младежите и вече съм в зрялата възраст. Мисълта ми вече не блуждае само за ден-два.  Вече мисля и нахвърлям планове за месеци напред. Да не говорим, че някои неща съм планувала за след 5-10-15-20 години. Обмислям всяко свое действие и преценявам неща от прогнозата за времето  до лихвите по банковите депозити. И ме вади от кожата ми необмислена и необсъждана с мен намеса дори в менюто за гости. Но все още не мога да реагирам толкова бурно, колкото околните го заслужават. И това не е въпрос на възраст, а на възпитание. Добре че е то, защото сега и аз трябва да възпитавам. А е толкова трудно да възпиташ добри обноски и поведение, ако сам не показваш такива. Трудно ли казах? Невъзможно е! Срещу теб стои ТО и не разбира какво му говориш, но безпогрешно повтаря всичко, което му показваш. Огледало! Следи те дори когато мислиш, че спи! Или ти спиш!

ТО! Детето! Преставаш да бъдеш дете тогава и само тогава, когато поемеш грижата за друго такова! Именно появата на свидната ми рожба ме превърна в зрял човек. За нула време! До такава степен, че бях длъжна да се държа дори когато загубих баща си през януари 2011. Не ти остава много време да се отдадеш на мъка. Или да я давиш! Преживяваш го и го скриваш дълбоко, дълбоко, за да не разбере ТО. Още е малко за това. Няма да го проумее, а ще страда незаслужено. Усмихваш се, ТО ти отвръща и готово! Продължаваш да живееш. Но вече живота ти е с друг знаменател. Минал си на следващото стъпало, защото новото те е изместило от фокус и преместило нивото едно нагоре. И малко по малко помъдряваш. Защото се виждаш през неговите очи, очите на детето ти! А там няма звезди, както преди време в очите на любимия. Там има жажда! Жажда за живот, за света, за всичко, което можеш да покажеш и научиш. И пак няма да стигне! Но ако сгрешиш, няма връщане назад. Не можеш да го изтриеш и да почнеш отначало. Черновата си ти самия! Но в същото време трябва и да си оригинал, за да създадеш личност. И да се опазиш като такъв. Да се развиваш, за да развиваш. Звучи малко паразитно, но не е, защото се случва само и единствено по твоя воля, желание и възможности. След като създадеш потомство си длъжен да направиш всичко, за да го направиш качествено. Твоите наследници ще владеят света след теб. Как – определяш ти сега.