Monthly Archives: септември 2016

Второто раждане

Ех, как лети времето! Минали са повече от две години от последното ми творение! А се случиха толкова много неща! И а-ха да седна да пиша и нова въртележка се завихря! Но! Най-важното сега ще го споделя!

Незнам дали съм споменавала, но една от детските ми мечти е да имам ДВЕ деца! Не едно, не три, а точно ДВЕ! Най-вероятно има психологически аспект на следване на модела на родното ми семейство – аз, мама, татко и батко. И тя вече е факт! Е, моят подобрен 😉 такъв, защото и второто ми съкровище е женско, но пък и двете са правени за момчета и да видим какво ще излезе накрая. Нямаше за кога повече да отлагам, щото и моят часовник е неумолим и така се оформи окончателната цел. След като Радост успешно тръгна на детска градина на 4 години и половина, аз отслабнах с 10 килограма за 6 месеца и си намерих сносна работа с връзки, вече реших, че мога да се отпусна и пак да се ангажирам с малко сладкишче докато имам сили и останало търпение. След настъпването на новата 2015 бременността ми се оказа факт с две чертички и ЧХ над 20 000, щото нещо странно се усещах. И така ме повали, че едвам ми стигнаха силите да омеся питка и да почерпя в кантората и още на следващия ден да се отдам на бурните метаболитни процеси в организма ми. С тяхна помощ свалих още 10 килограма за около две седмици и на първат АГ консултация доктора ме вкара принудително в болницата на системи за хранене. Сега като се замисля, си казвам какво нещо е Майката Природа: майчиният ми организъм явно възприема зиготата и недоразвития ембрион като някакъв нашественик и се опитва да се оттърве от натрапника, разстроил тотално нормалното му функциониране чрез спазми, повръщане и други отделителни процеси. Но не би! Съсипа ме до състояние да нямам сила да държа чашата с вода и от всяка глътка да изминавам пътя към тоалетната като към моята си Голгота. Бог обаче има винаги под ръка ангел да изпрати и моята майка неотлъчно бдеше над изтормозеното ми тяло и първородната ми дъщеря. Виден помагаше както може с тайната надежда, че юнак ме тормози. И така в четвъртия месец бях по-лека, с огромна хлътнала дупка вместо бременно коремче и почти прегърбена на две в очакване на поредния стомашен спазъм. В болницата закрепиха положението с някоко банки и Деган на инжекции. Хлътналата дупка взе леко да се изглажда.

Както казах, часовникът ми тиктака и АГ доктора не пропусна да ме изпрати направо на амниоцентеза с думите, че дори показателите на биохимичния скрининг да са добри, цифрата на възрастта ми веднага ще засвети червено и, така или иначе, пак ще ме бодат за течност. В Майчин дом в София ме изгледаха невярващо кагато казах, че нямам данни от скрининг, щото съм дърта и направо тук ме пращат. Лежах три дни точно по Великден за процедура, която отнема точно 15 минути. Но такава била пътеката и не можело да ме пуснат, щото можело да ги проверят. Бебето се оказа любопитно и се втурна да види кой краде от скъпоценната му течност, но всичко мина добре, без болка и каквито и да е усложнения. Резултатите бяха отлични и най-отдолу се мъдреше заключението: ПОЛ – женски. Ами сега! Дали няма грешка?! Виден беше тотално убеден, че е грешка! И да му се чудиш откъде?! Да не би да е избирал под строй кой сперматозоид първи да атакува! Сигурна съм, че до последно след като се роди бебето, се е надявал да му кажат МОМЧЕ Е! Да си призная и ма мен ми се щеше, но резултатът и всеки преглед след това го казваха: МОМИЧЕ Е!

Полека-лека хормоните и стомаха се успокоиха, килограмите взеха да се качват. Дадох си сметка, че преди 5 години в тази фаза почти тичах. Сега едвам успявах да заведа Радост до градината и лягах за почивка поне 30 минути. ЕГН-то явно си има значение. Всеки 5 години си тежат като чувал с камъни. Ако сега трябва да подредя живота си, ще родя и отгледам децата си преди да навърша 35. А не след това. Силите и смелостта ми ще са в изобилие. И когато тръгнат в системата на образованието ще мога да отделя време и за собственото си духовно и материално изграждане с цел тяхната издръжка.

Стигнахме на прага на 45-дневния отпуск по майчинство. След поредното посещение в кантората с цел уреждане на нужната документация се озовах с уволнение в ръцете. Пренаредих приоритетите за няма и седмица и така вече съм работник в семейната фирма, но две години ще получавам майчинство! Крачка назад, после – две напред. Танго му викаха май в танците 😉

Като казах танци, Мишо и Ели решиха, че ще се женят на 19 август и така влязох в деветия месец с танци на тридневна сватба в Банкя и София. Ожениха се, а ние се прибрахме успешно в Пловдив и започна Очакването. Бях решила да родя и второто си дете в Окръжна, дори и след като разбрах, че реформата в системата отпраща д-р Пелев в пенсия, но той реши да практикува частно в „Селена“. В Окръжна познавах неонатолозите и Норчето е там, макар и на друг етаж. Терминът ми беше на 14.09 – Кръстовден. С новият завеждащ АГ отделението на Окръжна избрахме разкошната дата 08.09 за плануваното цезарово сечение – Денят на Рождество Богородично. И така бебето беше обречено на Божията майка и с името и с датата си. МАРИЯ. Така се казва и Ангелът, който е родила мен и брат ми. Доктор Йончев каза да пия Магнерот за да стои матката ми спокойна и да не получавам фалшиви контракции. После допълни, че седмицата преди датата за раждане ще ходи на конференция в Лондон. Бебето така и не се обърна с главата надолу. Сигурно затова усещах крачетата близо до органите ми на отделителната система. След кратко проучване вече бях убедена, че целта на Магнерота е да забави евентуално по-ранно раждане и да чакам доктора да се върне от Лондон. Ама нали съм си телеЦ. Реших, че няма да пия нищо и да се меся в Божиите планове. Когато реши бебето тогава ще се роди. Ако е по-рано, по-рано да е. Негова си работа.ПЪК!

Свърши Август, почна Септември. Имам си аз три сладки приятелки, с които не пропускаме да похапнем пица с винце поне веднъж месечно. И звъни Поли и пита „Роди ли?“ Аз: „Не още! Що?“, а тя: „Ами утре по една пица да хапнем, а? Транспорта от мен!“ И аз нали си нямам друга работа, освен да чакам, се съгласих. Изпратих Радост при мама под предлог, че ще сме с приятелките без деца и ще й е скучно. Виден реши, че има някаква тежка работа на вилата на баба му. Накиприх се и в уречения час се събрахме на сладки женски приказки или както аз му казвам ‘сладката психотерапия’. Ей, няма на света по-неудобни столове от тези в Златната круша! Два часа врът-насам, врът-натам! Рита това бебе! Боде ме ниско долу и място не мога да си намеря! Към 20:30 казвам на момичетата, че нещо не ми е удобно и че ще трябва скоро да се прибера за да опъна гръбнак и корем и бебето да се кротне. Те я галиха, говориха й, ама не ще! Към 20:45 Поли ме остави два блока до нас и аз бързичко грабнах асансьора до 8 етаж. Хвърлих роклята и пицата за Виден и се проснах по гръб на леглото. Уж да се отпусна! Точно тогава тя с поредния шут спука мехура и аз с вик се озовах в локва! 21:00!

От този час до събуждането ми сякаш всичко е сън! Първо, естествено, грабнах телефона и набрах таткото. Задъхано съобщих, че водата ми изтече и отсреща само чух „Сигурна ли си?“. Седнах и си спомних курса от първото раждане: Без паника! Имате достатъчно време да се приготвите за болницата! Влязох в банята с мисълта дали да звънна на мама. Не, няма да я тревожа, ще я изненадам по-късно! Телефона звъни! Не мога сега – имам контракцияААААА! Дишай! Дишай! Уф, поне успях да се измия! Сега доктора! Опаа, той е в чужбина! Любимият вуйчо д-р Евгени Попов! Докторе, какво да правя? Майка ми пък що ми звини?! Ох, контракция пак! Чакай да седна! Трябва да ги засека на колко минути са! Виден пак! Ало! „Що не вдигаш? Аз карам като бесен, обадих се и на майка ти, тя нищо не знае! Какво става? Обади ли се на Евгени?“ Ами, аз ще раждам и не мога много да говоря по телефона, щото имам доста силни контракции! ОХ, пак! Чакай!“. „Няма да чакам! Обади се на Евгени! Аз идвам!“. Д-р Попов се оказа с повишено кръвно налягане и си почива вкъщи след тежко дежурство в Пълмед. Той ме попита дали съм говорила с Окръжна. Аз между две-три контракции и ново влизане в банята бях успяла да говоря с АГ доктора ми Арнаудов и с шефката на неонатологичното в Окръжна с цел да се сдобия с телефона на д-р Демирев – човекът, който извади Радост на бял свят. Не дават телефон, ако нямаш уговорка. Но дежурния в Окръжна д-р Крушков е готов да ме приеме. Но! Виден влетя вкъщи! „Айде! Готова ли си ? Какво се моткаш още! Да не искаш тук да родиш!“ Аз седя и се чудя да охкам на контракцията или да му отговарям. 21:30 минаваме през дома на д-р Попов, за да го вземем с нас и очакваме тежката дума КЪДЕ да родя! Контракция! Май зачестиха! Евгени каза: „Зарежи Окръжна! Карай към Пълмед! Обадил съм се на д-р Патишанов. Той тръгва от летището в София!“ Дишай! Мама! „Добре съм! Но ще раждам! Ще ти звънна после! Обичам те!“ Пристигаме в Пълмед! Д-р Иванов – дежурния ме приема с 4 см. разкритие! 22:00! Контракциите са на под 4 мин. Д-р Патишанов – завеждащия АГО, е изпратил сина си на летището в София и в момента пътува обратно за моето раждане! За Бога! Боли! Тече! Дишай! Почти с такова редуване бях подготвена за операционна и внимателно настанена и обгрижена. Аз им се отплащах с кански викове от болка и съм сигурна, че нямаше човешко същество което да си позволи да спи в отделението. Сестрата горещо ме молеше да не викам, а да дишам! „КАК! Болката е жестока! Идва ли доктора! Изкарайте го от мен! Моля ви!“ „Пътува! Всеки момент ще е тук!“ „Моля ви! Режете!“ „Не може! Още малко! Идва!“. Вързаха краката и ръцете ми, маската с упойката е току до лицето ми, защото ги заплаших със смърт, ако бръкнат в гръбнака ми за спинална упойка. Някой нещо взима от мен. Не виждам без очила, но чувам! Всичко чувам! Анестезиолозите си говорят: „Ето го доктора! Готови сме!“ „Божия майчице, спаси мен и детето ми! Амин!“. И заспах с дълбока, отпускаща въздишка! 23:30!

Събудих се в полутъмна зала! Отворих очи, ама без очила само една фигура на сестра, която нещо ми правеше различих. Пак ги затворих! Дали нещо ще ме заболи? Опитах да се усетя от главата до петите без да мърдам. Нищо! Не боли вече! Ехаа! Супер! Значи съм добре! Ами бебето?! Къде ли е? Ще питам! Пак отворих очи! „Здравей, Дарина! Ти си в реанимация и си със система! Как си?“ „Добре съм. Къде е бебето? Добре ли е?“ “ Бебето е добре! Момиченце е!“ „Кога ще го видя?“ „Доктора ще дойде и той ще ти каже! Сега си почивай!“ „Колко е часа?“ „Около 5 сутринта!“

Липсващите около 5 часа ще преразкажа според свидетелски разкази! Раждането напредва твърде бързо. Бебето е седалищно разположено и слизайки по родилния път разкъсва отвътре  с крачета стария цикатрикс от раждането на Радост. Матката е разпорена отляво. Когато д-р Патишанов прави разреза отгоре, отдолу лъсва цялата кървава ситуация, която обяснява защо дишането не помага. Д-р Евгени Попов е призован да се измие като втори лекар-хирург, нищо че е по къс панталон и с повишено кръвно. Ситуацията е рискова и за майката и за бебето. Отварят и изваждат бебето обратно по родилния път, иначе съществува риск от задушаване.  На мен ми преливат три банки кръв и две банки плазма. Матката ми е зашита и коремът затворен. Бебето е при неонатолозите и е добре. Аз съм качена в ОАРИЛ и в мен се влива една бавно капеща спринцовка морфин. Е, как ще ме боли нещо?!

Дали съм спала или съм била насаме с мислите си – все тая! Призори влизоха двама мъже с манти. Лекари. Виждам смътно усмивките им и разбирам, че идват при мен. Разпознах дори без очила дежурния, който ме прие д-р Иванов и чак сега се запознах и с д-р Патишанов. Усмихнах се в отговор. И оттогава не спрях да се усмихвам. Грижите и към мен и към детето бяха неспирни. Болка вече нямаше. След онази, просто вече друга не усещах. След това дойде и вуйчо. Погледнах в очите му и видях всичко – притеснението, страха, грижата. Усмихнах се! Стиснах ръката му! Още като заспах знаех, че щом той е наоколо всичко ще е наред!

Изписаха ме за добро поведение ден по-рано от ОАРИЛ и ме свалиха в АГО, където д-р Вълчев почти веднага ми докара легълцето с малкото ангелче. Гушнах я и живота отново влезе в релси!

Днес Мария е вече на една година! Здрава, жизнена, красива! Двете с Радост ме карат да плача, да се смея, да усещам че живея! И да – щастлива съм, че имам две момиченца, две любоФчета! Бог да ги пази! Амин!

Advertisements