Порастнала

Чудих се откъде да започна след такава голяма пауза. И разглеждайки старите спомени, порових се малко в душата и сърцето си. Тогава ми стана ясно, че вече не съм същата. Порастнала съм! Прехвърлих годините на младежите и вече съм в зрялата възраст. Мисълта ми вече не блуждае само за ден-два.  Вече мисля и нахвърлям планове за месеци напред. Да не говорим, че някои неща съм планувала за след 5-10-15-20 години. Обмислям всяко свое действие и преценявам неща от прогнозата за времето  до лихвите по банковите депозити. И ме вади от кожата ми необмислена и необсъждана с мен намеса дори в менюто за гости. Но все още не мога да реагирам толкова бурно, колкото околните го заслужават. И това не е въпрос на възраст, а на възпитание. Добре че е то, защото сега и аз трябва да възпитавам. А е толкова трудно да възпиташ добри обноски и поведение, ако сам не показваш такива. Трудно ли казах? Невъзможно е! Срещу теб стои ТО и не разбира какво му говориш, но безпогрешно повтаря всичко, което му показваш. Огледало! Следи те дори когато мислиш, че спи! Или ти спиш!

ТО! Детето! Преставаш да бъдеш дете тогава и само тогава, когато поемеш грижата за друго такова! Именно появата на свидната ми рожба ме превърна в зрял човек. За нула време! До такава степен, че бях длъжна да се държа дори когато загубих баща си през януари 2011. Не ти остава много време да се отдадеш на мъка. Или да я давиш! Преживяваш го и го скриваш дълбоко, дълбоко, за да не разбере ТО. Още е малко за това. Няма да го проумее, а ще страда незаслужено. Усмихваш се, ТО ти отвръща и готово! Продължаваш да живееш. Но вече живота ти е с друг знаменател. Минал си на следващото стъпало, защото новото те е изместило от фокус и преместило нивото едно нагоре. И малко по малко помъдряваш. Защото се виждаш през неговите очи, очите на детето ти! А там няма звезди, както преди време в очите на любимия. Там има жажда! Жажда за живот, за света, за всичко, което можеш да покажеш и научиш. И пак няма да стигне! Но ако сгрешиш, няма връщане назад. Не можеш да го изтриеш и да почнеш отначало. Черновата си ти самия! Но в същото време трябва и да си оригинал, за да създадеш личност. И да се опазиш като такъв. Да се развиваш, за да развиваш. Звучи малко паразитно, но не е, защото се случва само и единствено по твоя воля, желание и възможности. След като създадеш потомство си длъжен да направиш всичко, за да го направиш качествено. Твоите наследници ще владеят света след теб. Как – определяш ти сега.

Половин година

От толкова много и различни емоции по празниците още ми е трудно да си събера мислите и да ги напиша. Преживяванията ми се люшкат от едната до другата крайност.  Еуфорията на празниците, подаръците, усмивките е леко подлютена от притесненията и сълзите на болното ми момиченце. Но нейсе – мина и замина! Преживяхме го лекичко (казвам го след като свърши 😉 ) и сега се готвим да се впуснем в по-приятните емоции на втората половин година.

Стартирахме захранването. А това все пак си е цяло ново сетиво – вкус! Той ще ни предложи нови усещания, нови физиономии, ще се сдобием с нови приспособления и уреди и ще ги опознаем. Ще се научим взаимно на нови неща – нови действия, нови миризми, ще се опитаме да си създадем нови навици, ще ставаме все по-силни и току-виж сме се изправили и ще погледнем на света някак от по-високо :)) Аз ще се науча да готвя простичко и с по-малко подправки, за да се усеща позабравения истински вкус на продуктите, ще си закача едни очи и на гърба, за да мога да предвиждам евентуалния несполучлив опит. Пък ако не успея, то е ясно – страданието е общо, тя ще се удря, а ще ни боли и ще плачем и двете. Тогава татко ще ни гушка и ще ни утешава.

Пиша и си мисля: А къде са моите спомени за това? Защо точно тези първи усещания се забравят, затрупани с годините? За да ги преоткрием заедно? За да се върнем при себе си, когато си мислим, че сме станали някой друг, т.е. такъв какъвто сме искали да сме. Мъдрост е, когато научиш от детето това, което и то самото научава! Защото сега го преосмисляш през натрупания опит, изградените навици, проявения характер, информацията с която разполагаш. Ето защо си мисля, че човек, който не е отгледал и възпитал дете ще си остане завинаги неук, колкото и умен и способен да е.

Това ми минава през главата дори сега, когато я гледам как доволно ми се усмихва и се опитва да напъха цялата дрънкалка в устата си за хиляден път и когато всеки път щом си погледне играчките, сякаш ги вижда за пръв път. Неподправено! Искам и аз така да мога всеки път да се радвам неистово на познати неща само защото ги има, защото са пред мен и да откривам в тях всеки път по нещо ново.

А минаха едва шест месеца!

Първите 100 Радостни дни

Моето сладко малко момиченце вече повече от 100 дни е в нашия свят за двама. Радост е вече голяма! Хахаха, избива ме на рима в тази късна доба. Сигурно е от пълнолунието и неочаквания достъп да компютър поради липсата на Виден от къщи (отиде да се позабавлява с приятели навън 😉 ). В момента детето сладко спи в другата стая и сънува всички хубави неща, които мама й показа през деня. Затова ще спи до сутринта.
Равносметката за тези първи 100 дни е следната:
1. Детето е здраво, освен ако не се брои едно дерматитче, което получи преди около две седмици вследствие на много сухата й кожа и което сега лекуваме успешно със слаб кортикостероид и което разтревожи всички баби и дядовци в национален мащаб.

2. Ваксинирано е с едномесечно закъснение по националния имунизационен календар поради националната тъпа имунизационна политика на здравното министерство и ваксините се възприемат добре от нейния организъм.

3. Детето е изцяло на кърма от втория ден на раждането й. Дано да продължава все така 🙂 . Храни се на 4 часа 4 до 5 пъти на денонощие.

4. Наддава и се развива добре спрямо нормите и изпреварва малко връстниците си по комуникативни показатели. Провежда оживени разговори на бебешки, пее по бебешки приспивни песни, отговаря на майка си по бебешки и слуша с внимание какво й говори тя, като се опитва да наподоби френското й Р и прави балончета от слюнка. Вдига глава на 90 градуса по корем и следи всякакви предмети и звуци на 180 и повече градуса около нея. Координацията око-ръка е все по-овладяна и държи предмет с две ръце. Държи глава изправена, когато е седнала и прави първи опити де се надига от полулег. Когато лежи по гръб не спира да тренира за красиви крака с непрекъснато махане във всички посоки (като бубулечка по гръб 🙂 )

5. Спи добре почти цяла нощ и няколко пъти през деня. Много й харесва да спи в колата.

6. Почти нама колики, освен когато вади газове. Ака веднъж до два пъти през деня.

7. Играе си сама, заспива сама, обича да гледа телевизия и да играе с баща си на компютъра въпреки протестите на мама.

Като казах „мама“: Тя вече ходи на аеробика отвреме на време и установи, че е зле с координацията (пак като в началото) 😉 , малко е настинала, но ще се оправи, качила е 4-5 килограма, но ще ги свали като спре да кърми 😉 . Татко вече може да сменя памперс и да мие дупето, но още не може да кърми, дори и с бира :))))))) Татко тренира на новия си тренажор и ще прави мускули, а не корем. Трудно се владее все още и понякога се опитва да надвика Радост когато плаче, но все по-трудно му става. Ще се оправи и той.

Всички сме добре, но ще се оправим!

Месец

Да ми е жива и здрава моята месечинка Радост – на 10.08.2010 мина един праг в живота си! Времето минава бавно, но безвъзвратно и сигурно. Сякаш се роди вчера! А днес доктора вече отбелязва наддаването до 4 кг и цели 5 см във височина! Точно като гъбка! Само дето я поливам с млекце :)) Дано да продължи да се лее и то за да расте моето слънце! Детето е здраво и се чувства добре! И ние с Виден сме доволни от този факт!

Аз ли как съм? Бих казала, че щом тя е добре и аз съм добре. Но винаги съм била против това да се идентифицираш с личността на друг. Да се поставяш на мястото му за да предположиш чуства или реакция – да, но не и сливането на двете личности на каквото и да било ниво. Аз съм си аз! Тя си е тя! Аз се възстановявам от раждането доста успешно и с нетърпение очаквам момента, когато ще мога да се завърна към спортните си занимания в залата за аеробика. Опитвам се да си изградя режим, който да ми позволява не само да бъда добра майка, но и да съм жена и то хубава и добра партньорка и дъщеря. Трудно, но не и невъзможно! Но никой не е споменавал, че ще е лесно! Но има и нещо, което ми липсва страшно много! Това са разнообразните контакти с хора с различни интереси. Откакто се вглъбих в бременността си и в осъзнаването на майчинството си сякаш потънах в бебешки разкази, вълнения, информацията ми е почти подчинена на детето и всичко свързано с него. А това накара интелигентността ми да гладува. Сега започвам да осъзнавам, че това не ме кара да се чуствам комфортно в мислите си. Цялото ми същество копнее за нови преживявания на места все още невиждани от очите ми и с хора, които ще споделят с мен преживелици, различни от раждане и отглеждане на бебе. В този смисъл завиждам на всички, които отиват на почивка, на концерт, ходят на работа, защото се срещат с море от хора – познати и непознати. А както казвам аз всеки човек е една нова вселена! А искам да съм космонавт 🙂 ! И моето бебе да може да черпи от мен не само хранителни вещества, но информация за света, който го очаква. Да мога да й разказвам истински приказки, а не глупави бебешки безсмислици.

Ето така се чувствам! Добре ама… Ощипвам се и си припомням, че съм благодарна, че всичко е наред и ми остава време да усетя незадоволеното си его. И си обещавам да направя всичко възможно да съчетая нещата, защото аз мога да се отделя от Радост, но тя от мен не. А това е също предизвикателство за интелигентни – да задоволиш себе си за да е доволно и детето ти, нали?

Раждането

15 дни! Отминаха като миг! Сега сякаш времето препуска…Тя расте с всяка глътка въздух, с всеки един от тези мигове, с всяка капка мляко…

Но да започна както аз обичам отначало и с подробности 🙂 .

Нощта на 9 срещу 10. 07. 2010г. Блаженно съм полегнала и дремя пред телевизора. Тъкмо се канех да си лягам, когато нещо сънят ми избяга и започнах да усещам някакъв дискомфорт в тазовата област. За около час вече място не можех да си намеря, нито в спалнята нито в хола пред телевизора. Сигурно съм била и поуплашена, защото си спомням, че Виден каза, че трябва да издържа до сутринта. В 2 часа през нощта на кой да звъним? Ами ако е фалшива тревога? Явно водите ми изтекоха в едно от поредните ходения до тоалетната и рязката болка ниско в таза към 3 сутринта не остави място за съмнение и бавене. Д-р Арнаудов беше на линия дори и в този час. По пътя се отбихме и взехме събуденият от нас д-р Евгени Попов – любимият вуйчо, който не изпусна операцията нито за миг от очи. В 3:30 бяхме в Окръжна болница, дежурният екип на д-р Демирев ни чакаше и проверката установи 3 см разкритие. Оттук нататък нямаше съмнение вече и можех да обърна внимание на болките и дишането.

Времето спря за малко, когато ме закачиха на монитор за запис на тоновете на бебето. Отмерваше се само със силата и честотата на болките. После чух звънец, видях докторите да се отправят към операционната и си отдъхнах. Скоро ще е! Влязох в залата и след поредната контракция вече сънувах детенцето си.

Събудих се от друсането на леглото през праговете на вратата на стаята на стационара и първите ми спомени са гласовете на Евгени и Виден, неговата целувка и замразяващ студ и болка на мястото на операцията. Чух успокояващ глас до себе си, че скоро ще спре, завиха ме с още едно одеало и след двете обезболяващи инжекции направих първи опити за ориентация. Къде съм? Кой е до мен? Къде е бебето? Къде е Виден?

Гласът до мен беше на жената в стаята с мен, родила момченце преди три дни и сега ме напътстваше какво да очаквам. Бебето ми го показаха за минута след два часа и горещи молби от моя срана. Защото болката се понася по-леко, когато видиш лицето на детето, когато го гушнеш и вълнението изкара сълзите наяве.

Оттук нататък сякаш това малко съвършено създание ти влива сили, вдига те от леглото, въпреки болката и те кара да я гледаш, да я гушкаш и да не откъсваш дори за миг очи от нея, за да не пропуснеш дори мимика, вдишване…тя е моята вселена в този момент и нищо друго не съществува. Само аз и тя!

Защото само когато сме аз и тя нещата са в ред. Няма да ви описвам суматохата, която настъпва при появата на баби, дядовци и дори само на баща й. Той точно като мен в началото само я наблюдаваше и леко пипаше по краченце. Но не е имал шанса да остане насаме с нея до прибирането ни вкъщи и първата ни вечер тримата заедно. Няма да ви описвам преживяното в болницата (ОГРОМНИ БЛАГОДАРНОСТИ на неонатолозите в Окръжна и специално на д-р Диана Аргирова за отделеното внимание и неоценима помощ!!!) и посрещането вкъщи – чуствата са положителни, въпреки изтощението и силните болки в гърба (Благодаря, мамо!). След това настъпва само нашето време, време на трима ни – аз, Виден и Радост! Време, в което се учим да бъдем заедно, учим се да изоставим собствените си болки и грижи и да слушаме какво ни казва детето дори без думи. Сега светът е различен, вече не е за двама!

Треска за…бебе

От вчера 24.06.2010 вече официално сме в 38 седмица от бременността. Голямото събитие вече е почти осезаемо. Лазербаража на очните ми ретини мина добре, засега са укрепени и ако всичко е наред докторката ще го потвърди около 02.07 на един контролен преглед. С доктор Пелев се видяхме вече два пъти и се уговорихме да насрочим датата на секциото за последната 40-та седмица ( от 12 до 15. 07.) по две причини: основната е, че човекът излиза малко в отпуск да си почине, и втората е, че колкото по-близо до термина, толкова по-добре за бебето и за мен. Освен ако!!! Освен ако бебето не реши нещо съвсем друго! Дотогава трябва да стискам!

Имам достатъчно задачи, които да ме разсейват. Покупките за бебето са основни и не малки главоблъсканици: количка, кошара за спане, помпа за кърма, папмперси, дрехи и пелени, уреди, уредчета и уредценца за мазане, за къпане, за …..какво ли не!?

1. Количка – засега сме на Hauck Aplollo 4 all in one, но от фирмата не са ни потвърдили, че могат изобщо да доставят този модел. Ако не, ще се спрем на друг подобен пак на същата фирма.

2. Кошара за спане – марката е ESPRIT, но си заслужава според нас! Докато се отдели ще спи при нас и ще пътуваме с нея, а после ще има детска стая със специално обзавеждане :)) .

3. Вана за къпане ще изберем от наличните в магазините. Само един съвет съм получила досега за тях – да не е анатомична (с онова издаденото в средата) защото за по-голямо дете става неудобно. И задължително със стойка за здрав кръст!

4. Помпата за кърма ще е Philips Avent Isis и то някой от комплектите с шишета. Засега спечели класацията спрямо NUK сред всички запитани майки.

5. Памперсите като за начало ще са еднократни – за болницата Pampers, за вкъщи – Wiona. После ще пробваме многократните на Бамбино Мио.

Това са засега най-важните неща за посрещането на бебчето. За дрехи и играчки не повдигам въпрос, защото разнообразието е огромно, а аз няма да се впускам в него. Та нали само след три месеца ще сменям и размер и сезон!!!

Ако някой има съвет по изброените неща, давайте го сега. После ще ви съветвам аз! 🙂 От опит! Хахахахха

Кенгуру

От 31 май вече съм в официално майчинство. Или с други думи започва обратното броене. Бебето толкова е пораснало, че ме кара да се чуствам като кенгуру – отпред с торба с непрестанно мърдащ бебешок вътре 🙂 . Курсът за бременни почти приключва – остават още две занимания. Беше ми доста полезен. Като всяка една неориентирана бъдеща майка, измъчвана от всякакви страхове и въпроси за нея, за детенцето и изобщо за бъдещето й, мога да споделя с удоволствие, че специалистите и професионалните съвети и практики, които ни казаха и показаха ми помогнаха да се поуспокоя, да събера мислите си, да започна да правя планове, защото вече ми е почти ясно какво искам и какво ме чака. Казвам „почти“ защото реалността винаги може да те изненада. Аз предпочитам приятно, но…знае ли човек?!

Последната изненада ми я поднесе д-р Арсения Балиян след полагащия се очен преглед на бъдещи майки с миопия (късогледство). Подробния оглед на очните дъна и по-специално на ретината на очите ми показа доста сериозно изтъняване на поне три места и съмнения за прокъсване на едно. Заключението й е категорично: Оперативно родоразрешение и лазерно укрепване на изтънялите участъци от ретината. Лазерната операция ще е на 19.06.2010г. Тези новини се оказаха малко стряскащи за оптимистичната ми душа и ме хвърлиха в смут. За пръв път някой ще се намесва оперативно в зрението ми. И не след дълго и в организма ми (секциото). А аз най-блажено се подготвях духовно и психически за големите напъни на естественото раждане (въпреки възрастта ми и протестите на Виден и вуйчо му). Но…в крайна сметка важен е не само комфорта на бебето, но и този на майка му 🙂 . А няма да загубя зрение от инат. После с какво ще гледам усмивката на бебето ми? И всички ми казват „Нито си първата, нито ще си последната.“ . Така, че сега се подготвям психически за двете операции. Хубавото е, че има още време. Следващата седмица ми предстои среща с д-р Пелев – човекът, който ще изкара бебето ми на бял свят. Дано неговите новини да са успокоителни. Дотогава ще запълвам времето и мислите си с бебешки покупки (леле, колко магазини има за обикаляне и колко е трудно да избереш от всички неща най-необходимото и най-доброто!), срещи с приятели и концерта на Lord of the Dance на 06.06.2010г. под ръка с Виден!!!