Category Archives: Здраве и красота

90 дневна промяна

Време е да започнем да привеждаме плана в действие. Една от най-важните позиции е възвръщането на добрата физическа форма. След като миналата година направих пътеки до болници и ДКЦ-та и стигнах до извода, че когато спортувах, се чуствах стократно по-добре, по-богата, по-красива, по-усмихната и по-свободна, реших да прекратя наливането на пари в аптеки и лекарства и да заложа отново на спорта. Но след като сутринта едва не спуках кантара (той е стъклен) и погледнах изписаната невиждана досега цифра, ще се наложи спорта да е придружен от строг хранителен режим. След кратък преглед на диетичната ми история реших да експериментирам нагледно дали работи прословутата 90-дневна диета.

И така днес е ден Първи Протеинен. Мерките са в Shapie (ужасни са!). Само процента на водата ще добавя, че е 47.9. Започвам с чаша хладка вода на гладно. До обяд на портокали (само един вид плод на два часа) и едно кафе за разкош ;). Следва дълга разходка по задачки, която достигна заветните 5 километра и изгори близо 300 ккал според Runkeeper. Към 14ч. си спретнах нужния обяд от цяла маруля, един домат и откритата в хладилника опаковка пушен паламуд. Отделих една трета за вечеря към 19 ч. Останалото изчезна докато си говорих с мама и Радост. Двата литра вода със сигурност са изпити и така приключва първия ден от Промяната. В 20 ч съм сита и доволна и съм готова за ден Втори. За да не ви отегча, ще пиша по темата пак след първия воден ден.

Спортните занимания няма да се ограничат само с разходки. Имам абонаментна карта за близкия фитнес, имам програма за начало и приятелки-спортистки, които са готови да помагат, ако се наложи 😉 . Стартирам я в сряда, щото утре съм на имен ден и боб.

Пожелайте ми успех и инат да я завърша! 

Advertisements

Движението е живот

Завърши поредното спортно събитие с мое участие.

Още през юли на Аерофеста в Пловдив стана ясно, че се организира подобно голямо събитие във Варна от международната верига Orange Fitness, която е изградила своя доста луксозна база в морската ни столица. Нарекли го Международен фитнес фестивал Варна 2009, явно видимо ентусиазирани от страхотното представяне на пловдивския фест. Първоначалната програма беше променена в последния момент, поради неразумието на руснаците Владимир Снежик и Александър Ошкин да забравят да си извадят визи. Но страхотни овации за организаторите, които реагираха навреме и ни предоставиха да се наслаждаваме на още по-големи професионалисти – Remy Huleux (Франция) и Luciano Mottola (Италия). И разбира се Julio Papi (Испания) – най-големия. И тримата ни накараха почти да крещим от умора и въпреки това да искаме още и още. От българска страна на подиума се качиха Деница Тодорова (Варна), Галя Джуранова (София) и естествено Таня Лулчева (Пловдив). И трите показаха почти световна класа, огромен ентусиазъм и заразително настроение. Участниците направиха този фестивал възможен. Отново искам да изкажа удоволствието си от страхотната организация на събитието, която не допусна никакво неудобство да бъде причинено на когото и да е – презентьори, участници, персонал. Всеки на входа получи торбичка с изненади от спонсорите, а за изпращането ни беше организирано специално парти. Но жената на която трябва да се благодари (и ние и организаторите) е Таня Лулчева. Присъствието на нейните момичета осмисли провеждането на фестивала като такъв и допринесе изцяло за тази атмосфера и настроение. Оттук насетне аз започвам да си задавам едни въпроси, на които все не мога да намеря отговор:

1. Почти всички участници и БГ презентьори бяха жени. Къде са мъжете? Нямаше ги дори в залата като публика!

2. Защо само Таня Лулчева успя да организира посетителките на Тотал Спорт – Пловдив? Нима в големите градове – София, Варна, Бургас, пък и в по-малките има само по един клуб с по един инструктор? Или това пак е прословутата завист и егоизъм на нацията?

3.  Защо на всички БГ събития участват едни и същи БГ презентьори? Къде са останалите? Срам ли ги е?

За съжаление не можем да не ги виждаме тези неща. Ако искаме да се мерим с Европа и да повишаваме качеството на спорта у нас, ще трябва да работим заедно, а не всеки за собствената си слава. А събития от подобен род са точно мярката. Защото не ми се вярва тези 50 човека в залата да са научили единствено за събитието. Имаше достатъчно реклама и известност. Парите за това, което получихме също напълно съответстват. Тогава какво? Защо? Нали идеята на всеки спортен клуб е да се развива като прави спорта все по-достъпен за всеки и за всички. Защото движението е здраве и живот.

Аз като участник се забавлявах, релаксирах и научих нещо ново от най-добрите. PortDeBras ме спаси от болките в крайниците и ми помогна да се чуствам добре дори след толкова интензивни тренировки. Благодаря, Хулио! Благодаря на всички!

До следващия път!

Лазерна епилация – за или против

Или Аз срещу космите – рунд ІІ!

Ако не си спомняте, да припомня, че миналата годинарез пролетта се вълнувах от първи рунд – IPL. Резултатът от три процедури беше единствено изтъняване на косъма и прореждането му с около 20% по моя преценка. След това продължих по стария метод на ежемесечното обезкосмяване с топла кола маска при професионалист. Но на едно есенно парти срещнах едни познати, които ми разказаха за новото си начинание и поискаха да споделя моите резултати, преживявания, цени и най-важното – мнението ми по въпроса. А кой не обича да говори за слабостите си?! Впуснах се аз, разказах им почти всяка една процедура поотделно, показах достъпните зони и заявих най-отговорно, че няма да пръскам повече пари за глупости. Но…срещу мен имаше двама ентусиазирани специалисти в областта на лазерните технологии (и двамата имат висше образование по въпроса и бизнесът им е свързан с едно от приложенията на лазерния лъч – гравирането на различни повърхности). Хрумнала им идеята, проучвали, пътували по света, пробвали (и те ми показаха достъпните места 😉 ) и  решили да се впуснат в това доста рисковано поради скъпотия начинание. Избрали последен модел машина от Германия и направили съответните постъпки за финансирането на това начинание от банковата система в България, тъй като става въпрос за 6-цифрена сума. Но точно тогава се разрази световната финансова криза и в България и доброто начинание отиде да чака на трупчета до благоприятен полъх.

Новото студио отвори врати в края на март 2009 с чисто нова машина, две млади и добре обучени в Германия докторки (да, да, нужно е медицинско образование!), защото машината сама не може и ми звъннаха да ме поканят, както ми обещаха през есента на проба. Малко го поотложих, тъй като кризата не подмина и моя портфейл, пък и аз не обичам да съм първа. Пуснах доста да ме прередят, но пък видях доста резултати и събрах доста мнения. И аз отидох миналия месец. Поради новостта на студиото първата процедура е с 50% намаление, т.е. колкото повече зони си обработиш толкова си по- на кяр. Влизаш и попадаш в една лилаво-бяла магия, дори шефката беше с рокля в същия цвят! Посрещат те две млади жени – секретарката и докторката и те поканват да поседнеш и да си побъбрите. Връчват ти пад с анкетна карта, декларация и химикал и те приканват да им дадеш повече данни за твоето състояние, опит и желания! (Ау, само как звучи!) Отговарят на всички въпроси, за които си мислиш или не си намерил отговор в нета. Поглеждаш часовника – минал половин час! Ами процедурата, хайде, че не остана време?! Спокойно, процедурата е максимум 20-тина минути! И аз така се опулих, ама си е факт! Докторката ме поведе към съседната стая, където спокойно си жужеше огромната машина. Аз свалих дрехите зад едно параванче и опънах тялото си на кушетката до нея. Тя преметна огромния маркуч през врата си и насочи охладителната струя към мишницата ми. Нагласихме първо студеното. После видях, че на кожата ми се появява едно червено квадратче сантиметър на сънтиметър и усетих леко боцкане. Нагласихме и силата на боцкането и след около двадесет минути зоната на триъгълника и двете ми мишници бяха обработени. В стаята замириса силно на пърлено. За моя радост, щото това значи, че гадовете са се пържили в ада на лазерната машина. И тъй като за процедурата се изисква космите да са обръснати предната вечер, сега ми оставаше само да чакам. Всеки подал се биваше измъкван с лекота. Но след 10-тина дни не издържах и пак ги обръснах. Сега пак са ми поникнали, но вече само около 10 % от цялата растителност общо на двете зони. Това е нормално, тъй като лазерният лъч улавя само космите в трета и четвърта фаза на растеж на база меланиновото оцветяване, сканира и трепе от корен. Сега се подадоха всички партизани, които си мислят, че опасността е отминала. Следващия месец ще ги подложа на втора атака и пак ще споделя. Засега това са най-оправданите пари.

За всички, които се инересуват информация може да намерите ТУК, но в анкетната карта непременно да споменете, че АЗ съм ви казала.

Да живее греяното вино!

ЗА МНОГО ГОДИНИ НА ВСИЧКИ!

Желая ви здраве, повечко късмет и парички!

И нека се опитаме да бъдем

малко по-добрички!!! 🙂

И така мина още една година! В този период ме обземат едни философски мисли за празнуването на НОВА ГОДИНА, но тях в друга публикация…да има…

Върнахме се от празненствата натежали, наспани, но и леко настинали. Е, някои повечко настинали, но кеф цена няма. И сега ще се лекуваме. Трябва ни нещо, което да действа бързо и да доставя удоволствие, да не горчи и да не се приема по схема. Правилно, напитка ще е! Обсъдихме съдържанието на мокрия бар и стигнахме до извода, че ракията е малко силна в случая. Спряхме се на червено вино – беше по-голямо количество и ще стигне за по-дълго лечение ;). Наскоро ме споходиха приятни спомени от миналогодишното ми швейцарско пътешествие, още повече, че и моята приятелка Ирина си беше дошла в България за празниците. Та гледайки 10-литровия бидон с вино се сетих за едно невероятно питие, което опитах там и душата ми си остави топъл спомен за него. Оказа се, че напитката е с немски произход и според списание Форбс е един от петте най-добри коктейла за зимата, както разбрах от едно списание, останало от пътешествието за спомен. Коктейла се казва Gluеhwein, u-то е с две точки отгоре, но нямам такова на клавиатурата 😦 . Пихме го в топло заведение с невероятна панорамна гледка към заснежените Алпи, по време на разходка в снежния център на Гщаат, където се предлагаше на крак от дървени павилиони по цялата главна улица. А реших да го приготвя на моят мъж като реплика на класическото българско греяно вино, което той приготви предната вечер. Името му в най-свободен превод означава /както ми обясниха/ греяно вино с подправки. Ето и рецептата, по която аз сътворих вълшебството:

НЕОБХОДИМОСТИ:

1 бут. червено вино (750 мл);

120 мл вода;

60 г захар (може да се замени и с мед по желание);

анасон;

3 щипки карамфил;

канела;

1 лъжица лимонови кори;

1 лъжица портокалови кори.

ПРИГОТОВЛЕНИЕ:

Захарта, анасона и карамфила се сваряват във водата. Прецежда се течността и си смесва с виното. След това виното се загрява, като се добавят канелата и коричките и точно ПРЕДИ да заври се маха от котлона. Налива се в чаши за топли напитки – стъклени или порцеланови, но най-добре изглежда в руския стакан 😉 и се усвоява и с домашен сладкиш. Вариации с подправките са възможни според вкуса.

Виден каза: Добро е, но не за лечение, а за напиване! Аз мисля, че зависи кой от какво се лекува…

МИР И ЛЮБОВ ВАМ, особено след втората доза!

gluhwein

Салата от броколи с млечен сос

Аз много обичам салати и тъй като времето става все по-студено, а цените на пресните заленчуци (домати, краставици и подобни, типични за лятото) стават все по-високи, реших да се поогледам за зимни варианти. Всеки път като ходим на гости у вуйчото на Виден (напоследък по-често заради операцията и наблюдението му) Нора, неговата прекрасна съпруга, ни гощава със страхотни вкусотии, които хем са лесни за направа, хем са безумно вкусни. Нейната майка специално отглежда броколи в градината си в с.Ягодово, защото това е любимия зеленчук на Норчето.

brokoli

Та броколито, ако не знаете още, е един мега хипер полезен зеленчук от рода на зелето, който е добре да се консумира в сезона си пресен, т.е. сега, а не през лятото, когато го продават предимно замразен. И така вече втора седмица си правя от страхотната салатка на Норчето. Ето я:

НЕОБХОДИМОСТИ за 2 порции:

Пресни броколи – 1 малка глава;

2 ч.л. сол;

20 мл олио или зехтин;

1 кофичка кисело мляко;

2 скилидки чесън;

2 с.л. универсална подправка по избор и наличност;

2 с.л. нарязан копър (по желание).

ПРИГОТОВЛЕНИЕ:

Измиваме броколито и го накъсваме на розички. В тенджера наливаме вода и я завираме. Добавяме двете чаени лъжици сол и олиото. Пускаме розичките броколи да се бланшират за около 3 до 5 мин. и ги изваждаме с решетъчна лъжица да се охлаждат.

img_35151

Двете скилидки чесън ги пресоваме и ги доначукваме с малко сол да станат на каша. В отделна купа разбиваме киселото мляко, добавяме му чесъна, универсалната подправка и, по желание, копъра. Разбиваме добре и слагаме в хладилника за около 30 мин. подправките да пуснат аромата си в млякото. Норчето го прави недиетично като му добавя и майонеза, но аз не обичам майонеза; другия вариант е със сметана, което също го прави леко мазничък и по-тежък, но е въпрос на вкус.

Сервира се или като салата или като гарнитура към вкусна мръвка като се слагат броколите и се поливат със соса. Аз ще се престраша и ще опитам и сурови броколи със този сос. Вариация на тази рецепта може да се направи с карфиол или и с двете :)) .

Здравейте!

img_3517

Мрачен вторник

Понякога не ти се иска да идва утре…

Преди три седмици с Виден отидохме на изложбата на животни и цветя в Панаира, нали и двамата сме фенове със богата флора и фауна у дома си. Там му направих две-три снимки с един много симпатичен черен скорпион-император, когото аз не посмях да докосна. Той не се хареса на нито една, според него имало нещо криво в главата му. Загледах се, абе има нещо вярно, ама няма идеални хора на тоя свят. След два дни излиза избръснат от банята и разтревожен ме вика. Показа ми причината за изкривената му физиономия, която е открил докато се е бръснал – огромна буца отляво под долната му челюст, колкото топче за тенис на маса. Не боли. Дори и при натиск. Ами сега какво е? Вуйчо му е известен хирург в Окръжна болница и за късмет на следващия ден сме у тях на рожден ден. Вуйчо го опипа и след блицвъпроси каза, че ще изчака да види как ще се развие в близките няколко дни. Вариантите според него не са много – или лимфен възел (в което и ние се съмнявахме, все пак грипът върлува с пълна сила) или кистозно образувание. След около седмица въпросната буца взе да става болезнена при натиск и при второто посещение при вуйчо вече беше изписан антибиотик и имуностимулатор с единствената цел да се провери дали има някакво скрито възпаление или процес, който да се повлияе от антибиотика и да намали съмнителното образувание (ако то е лимфен възел). След три дена сух режим (без алкохол, дори и бира) и почасово гълтане на хапчета разни установихме с лек опип, че малко по-надолу са се появили още две минибучици, а старата не е мръднала. Докторът каза: в понеделник на изследвания. Отидохме, даде кръв, а операцията я насрочиха за вторник сутринта. Това нещо (каквото и да е то) няма място там и трябва да се махне. Роднинството с хирург спестява ходенето по изследвания, втори мнения, биопсии, още кръв, урина, секрети, разпити, лекарства, които неизбежно пак водят до хирурга, но преди това ти костват доста време, пари и нерви, щото системата е направена само с тая цел и по този начин. Вторник рано сутринта, мъглива и дъждовна, цялата притеснена фамилия цъфнахме в болницата с криви усмивки „Ама ние не се притесняваме, не, не, само малко“. Настаниха ни в една стая, където Виден нервно се смееше гръмко, преоблечен в пижамката си. Извикаха го чак около 9 часа. Влезе и след около час го докараха с леглото и превръзка на шията, малко като в приказката Клан, клан недоклан. Простете черния ми хумор в този момент, но след почти тричасово чакане с двама притеснени родители в една стая и накрая ти докарват любимия на легло, вързан за система и блед като призрак трябва или да ревнеш или да стиснеш зъби да се усмихнеш, защото той трябва това да види. Не бях в стаята, когато го докараха, защото тръгнах по коридорите да търся начин да разбера дали скоро ще излезе и той остана малко разочарован, когато не ме видял. Прости ми, мило! Сгреших.

След като вече буцата я няма, Виден е добре, макар че той и преди това си беше пак добре. Оказа се по-лошия вариант от двата – лимфен възел. Причините за уголемяването му ще станат ясни след седмица след биопсиите, изследванията и анализите. Дотогава само ще се моля да не е това, от което се опасяват родителите му. И ще се грижа за него с всички сили.

Ето това утре исках да прескоча…но не би.

Завръщане

След тежко боледуване се завръщам в редиците на блогърите, наемните работници и трениращите аеробика! Здравейте! Не е истина колко съм искрена в поздрава си към всички ви?! Бъдете здрави – здравейте! Този поздрав не е случаен! Народа в една дума е вложил смисъла на живота – здравето. За съжаление, оценяваме го и го ценим едва когато го загубим – за малко или завинаги. Дотогава все се надяваме, че нашата черга ще я прескочи нещастието или болестта някак си. И после – ех, защо тогава не направих това, защо не направих онова? Късно е. Затова му се радавйте докато го имате, използвайте го и го поддържайте с всички сили. Човешкото същество, като всички живи твари на Земята, е роб на тялото си. Дори и да не е с всичкия си, той, Човекът, е изцяло зависим от нормалното функциониране на жизнените функции на тялото му. До такава степен, че една „елементарна“ хрема го прави нефункционално същество. На всичкото отгоре създава от него заразител на всички грижещи се за него нищо неподозиращи любими същества. Несправедливо, но факт. Хем е безпомощен, хем е опасен! Станах жертва на любимия, но имунната ми система се пребори с таз годишното издание на грипната епидемия. Ей, стават все по-коварни тези мутации на вирусите! Цяла седмица и още лекичко подсмърчам…А мразя да не мога да дишам, нощем да хъркам и да се стряскам насън с пресъхнало гърло… Ужасно е! Не можеш да разграничиш секретите от носа си и тези от очите и устата ти. И не се и налага. Преборваш ги накуп. Сега съм добре, но друго ми дойде до главата..ама за него утре!

ЗДРАВЕЙТЕ!