Category Archives: Мисли на глас

Коледно-новогодишни размисли без страсти

Здравейте, приятели!

Напоследък в главата ми се наблюдава голямо мислообразуване. Дали от все по-освобождаващото ми се време (малката принцеса расте доста послушна, като майка си 😉 ), дали от поредната смяна на дати в календара или  е нещо хормонално – незнам! От Коледа съм заразсъждавала върху едни философски теми и всеки ден добавям по нова мисъл, та чак реших да седна и да ги запиша. Къде другаде, ако не тук?! Във ФБ ми ограничават писането. Тук имам пълната свобода да пиша колкото и каквото си искам, пък който иска до го чете.

Замислих се на Коледа за смисъла на Рождество…Както знаете, аз съм православен християнин, но в рамките на разумното или по-скоро на необяснимото. Не ходя редовно на църква, но винаги когато мога и се налага, удрям по една молитва към небесата, защото храмът не е там, в църквата, а храмът е в нас! Божият син се ражда всяка година на Коледа, но според мен не е достатъчно. Той трябва да се ражда всяка сутрин щом отворим очи, вътре в нас, дълбоко и необратимо. Да ни придружава през целия ни ден от „Осанна!“ до „Разпни го!“, да възкръства въпреки нощта, за да се роди отново на сутринта. Само тогава ще усетим смисъла на жертвата. Сега всичко е само пародия, обезсмислен ритуал, който помнят и посещават все по-малко. Повечето осмислят Коледа, заколението, отколкото Рождество! Колко от вас отидоха на църква и колко отвориха подаръците си с нетърпение?! И аз не отидох на църква, отворих подаръците си. Не съм аз тази, която да съди. Имам същите грехове и не мога да хвърля камък. Но все си мисля, че за земния ни път по-важния и по-смислен празник е Рождество. Защото тази е вратата, която се отваря тук и сега. Възкресение е важно, но онази врата ще се отвори, когато се затвори тази тук, на Земята. А дали ще стигнем леко до вратата на Възкресението зависи от това, как ще извървим Пътя от Рождество до Смъртта. Бог да ни пази и напътства!

А смяната на календара в секцията на годините и празненствата по случая от известно време доста ме озадачават. Нима всеки нови 24 часа не са достоен повод за празник?! А нима всяка минута, всяка нова секунда не е празник?! След дългите новогодишни пукотевици и гърмежи за стотици левове, настъпва първоянуарската тежка следалкохолна тишина, в която ако някой само лекичко пръцне и звукът бумти в ушите и отеква в главата сякаш е избухнал ядрен взрив! Изтрезняваш и „Огледал се Илия – пак в тия!“. Колелото не се завърта отново, както всички си мислим. То просто не е преставало да се върти. За себе си аз реших да опитам да го насоча в малко по-различна посока от досегашната. Равносметката за мен от изминалата 2013 не беше много розова и желана – останах без работа, сложиха ми не много приятна диагноза, но и установих, че някак си съм оставила нещата по течението, без надзор или намеса – нещо, което никога не съм си позволявала да правя. Мисля, че точната дума е ОТПУСНАЛА СЪМ СЕ. Ще използвам смяната на годините да пренасоча нещата в по-желана от мен посока. Просто като начало. Начало на някаква желана от мен промяна. В мислите, в действията, във формите, ако се налага и в чувствата…Защото пораствайки, детето до мен ме кара отново да усещам онази жажда за новото, различното, неизживяното, която ме кара да вървя напред без да спирам, но не само в една посока, защото е скучно. А да виждам необятния хоризонт и да тичам, за да надникна отвъд, ей така, от чисто любопитство.

Основните насоки в плана са готови, а отделните стъпки за постигането им зависят от самия ден и от мен! А на всички вас желая Бог да е с вас, а вие да не спирате да любопитствате!

images (1)

Advertisements

Половин година

От толкова много и различни емоции по празниците още ми е трудно да си събера мислите и да ги напиша. Преживяванията ми се люшкат от едната до другата крайност.  Еуфорията на празниците, подаръците, усмивките е леко подлютена от притесненията и сълзите на болното ми момиченце. Но нейсе – мина и замина! Преживяхме го лекичко (казвам го след като свърши 😉 ) и сега се готвим да се впуснем в по-приятните емоции на втората половин година.

Стартирахме захранването. А това все пак си е цяло ново сетиво – вкус! Той ще ни предложи нови усещания, нови физиономии, ще се сдобием с нови приспособления и уреди и ще ги опознаем. Ще се научим взаимно на нови неща – нови действия, нови миризми, ще се опитаме да си създадем нови навици, ще ставаме все по-силни и току-виж сме се изправили и ще погледнем на света някак от по-високо :)) Аз ще се науча да готвя простичко и с по-малко подправки, за да се усеща позабравения истински вкус на продуктите, ще си закача едни очи и на гърба, за да мога да предвиждам евентуалния несполучлив опит. Пък ако не успея, то е ясно – страданието е общо, тя ще се удря, а ще ни боли и ще плачем и двете. Тогава татко ще ни гушка и ще ни утешава.

Пиша и си мисля: А къде са моите спомени за това? Защо точно тези първи усещания се забравят, затрупани с годините? За да ги преоткрием заедно? За да се върнем при себе си, когато си мислим, че сме станали някой друг, т.е. такъв какъвто сме искали да сме. Мъдрост е, когато научиш от детето това, което и то самото научава! Защото сега го преосмисляш през натрупания опит, изградените навици, проявения характер, информацията с която разполагаш. Ето защо си мисля, че човек, който не е отгледал и възпитал дете ще си остане завинаги неук, колкото и умен и способен да е.

Това ми минава през главата дори сега, когато я гледам как доволно ми се усмихва и се опитва да напъха цялата дрънкалка в устата си за хиляден път и когато всеки път щом си погледне играчките, сякаш ги вижда за пръв път. Неподправено! Искам и аз така да мога всеки път да се радвам неистово на познати неща само защото ги има, защото са пред мен и да откривам в тях всеки път по нещо ново.

А минаха едва шест месеца!

Първите 100 Радостни дни

Моето сладко малко момиченце вече повече от 100 дни е в нашия свят за двама. Радост е вече голяма! Хахаха, избива ме на рима в тази късна доба. Сигурно е от пълнолунието и неочаквания достъп да компютър поради липсата на Виден от къщи (отиде да се позабавлява с приятели навън 😉 ). В момента детето сладко спи в другата стая и сънува всички хубави неща, които мама й показа през деня. Затова ще спи до сутринта.
Равносметката за тези първи 100 дни е следната:
1. Детето е здраво, освен ако не се брои едно дерматитче, което получи преди около две седмици вследствие на много сухата й кожа и което сега лекуваме успешно със слаб кортикостероид и което разтревожи всички баби и дядовци в национален мащаб.

2. Ваксинирано е с едномесечно закъснение по националния имунизационен календар поради националната тъпа имунизационна политика на здравното министерство и ваксините се възприемат добре от нейния организъм.

3. Детето е изцяло на кърма от втория ден на раждането й. Дано да продължава все така 🙂 . Храни се на 4 часа 4 до 5 пъти на денонощие.

4. Наддава и се развива добре спрямо нормите и изпреварва малко връстниците си по комуникативни показатели. Провежда оживени разговори на бебешки, пее по бебешки приспивни песни, отговаря на майка си по бебешки и слуша с внимание какво й говори тя, като се опитва да наподоби френското й Р и прави балончета от слюнка. Вдига глава на 90 градуса по корем и следи всякакви предмети и звуци на 180 и повече градуса около нея. Координацията око-ръка е все по-овладяна и държи предмет с две ръце. Държи глава изправена, когато е седнала и прави първи опити де се надига от полулег. Когато лежи по гръб не спира да тренира за красиви крака с непрекъснато махане във всички посоки (като бубулечка по гръб 🙂 )

5. Спи добре почти цяла нощ и няколко пъти през деня. Много й харесва да спи в колата.

6. Почти нама колики, освен когато вади газове. Ака веднъж до два пъти през деня.

7. Играе си сама, заспива сама, обича да гледа телевизия и да играе с баща си на компютъра въпреки протестите на мама.

Като казах „мама“: Тя вече ходи на аеробика отвреме на време и установи, че е зле с координацията (пак като в началото) 😉 , малко е настинала, но ще се оправи, качила е 4-5 килограма, но ще ги свали като спре да кърми 😉 . Татко вече може да сменя памперс и да мие дупето, но още не може да кърми, дори и с бира :))))))) Татко тренира на новия си тренажор и ще прави мускули, а не корем. Трудно се владее все още и понякога се опитва да надвика Радост когато плаче, но все по-трудно му става. Ще се оправи и той.

Всички сме добре, но ще се оправим!

Месец

Да ми е жива и здрава моята месечинка Радост – на 10.08.2010 мина един праг в живота си! Времето минава бавно, но безвъзвратно и сигурно. Сякаш се роди вчера! А днес доктора вече отбелязва наддаването до 4 кг и цели 5 см във височина! Точно като гъбка! Само дето я поливам с млекце :)) Дано да продължи да се лее и то за да расте моето слънце! Детето е здраво и се чувства добре! И ние с Виден сме доволни от този факт!

Аз ли как съм? Бих казала, че щом тя е добре и аз съм добре. Но винаги съм била против това да се идентифицираш с личността на друг. Да се поставяш на мястото му за да предположиш чуства или реакция – да, но не и сливането на двете личности на каквото и да било ниво. Аз съм си аз! Тя си е тя! Аз се възстановявам от раждането доста успешно и с нетърпение очаквам момента, когато ще мога да се завърна към спортните си занимания в залата за аеробика. Опитвам се да си изградя режим, който да ми позволява не само да бъда добра майка, но и да съм жена и то хубава и добра партньорка и дъщеря. Трудно, но не и невъзможно! Но никой не е споменавал, че ще е лесно! Но има и нещо, което ми липсва страшно много! Това са разнообразните контакти с хора с различни интереси. Откакто се вглъбих в бременността си и в осъзнаването на майчинството си сякаш потънах в бебешки разкази, вълнения, информацията ми е почти подчинена на детето и всичко свързано с него. А това накара интелигентността ми да гладува. Сега започвам да осъзнавам, че това не ме кара да се чуствам комфортно в мислите си. Цялото ми същество копнее за нови преживявания на места все още невиждани от очите ми и с хора, които ще споделят с мен преживелици, различни от раждане и отглеждане на бебе. В този смисъл завиждам на всички, които отиват на почивка, на концерт, ходят на работа, защото се срещат с море от хора – познати и непознати. А както казвам аз всеки човек е една нова вселена! А искам да съм космонавт 🙂 ! И моето бебе да може да черпи от мен не само хранителни вещества, но информация за света, който го очаква. Да мога да й разказвам истински приказки, а не глупави бебешки безсмислици.

Ето така се чувствам! Добре ама… Ощипвам се и си припомням, че съм благодарна, че всичко е наред и ми остава време да усетя незадоволеното си его. И си обещавам да направя всичко възможно да съчетая нещата, защото аз мога да се отделя от Радост, но тя от мен не. А това е също предизвикателство за интелигентни – да задоволиш себе си за да е доволно и детето ти, нали?

Моето първо 3D

Вече съм на 33, а за пръв пат гледам филм на 3D! Снощи в 10:50 започна приключението за мен.  Мол Пловдив. Синемакс. Залата е пълна. Държа в ръка все още странните за мен очила, с които по принцип си мислех, че се гледа само слънчево затъмнение, но онези се оказаха друг вид. Чудя се кога да ги сложа върху моя собствен чифт с диоптри…дали ще мога да гледам и с двата едновременно…Мога. Вълнувам се и побутвам Виден до мен заговорнически – и на него му е за пръв път. Другите ни приятели (доста по-млади от нас) се подсмихват на вълнението ни. В салона е много топло. Най-после почват рекламите. Но още е рано за очилата. На екрана излиза надпис: Моля поставете вашите 3D очила. Най-после! Слагам ги и ги намествам. Я виж! Две цифри срещу мен сякаш плуват в пространството! Чудно! Сякаш екрана хлътна и някои от вещите и героите сякаш стояха пред другите и имах чуството, че ако се протегна мога да ги пипна. Хареса ми усещането. Все пак разумът надделява на тази възраст ;). Ограничението на зрителното поле на екрана те връща отвреме на време в реалността и някак си гледаш пространствено, но зад стъклената повърхност на екрана. Т.е. героите, куршумите, предметите и животните просто не могат да избягат от тази повърхност – тя все пак ме пази 🙂 . Очаквах наистина да съм сред тях – т.е. да не виждам нищо друго, освен филма в цялото си зрително поле. Но може би тове са вече 4D ефекти?! Сигурна съм, че ще доживея и тях. Тогава ще е страшно!

Въпреки дискомфорта на салона – непоносима жега, липса на свеж въздух, липса на възпитание у част от публиката (явно и затова звукът е винаги висок!) се потопих в преживелиците на новия филм на Джеймс Камерън „Аватар“. Отново неповторим с ефекти, история в синхрон със заобикалящите ни новини, симпатични герои, въпреки странния си син вид. Изобщо напрежението те държи на нокти почти до финалните надписи, въпреки че все пак се досещаш още от началото за възможния край. Изненадата не е в развръзката. Но всеки трябва да я открие за себе си. Гледайте го!

Машина на времето

„Всеки от нас има своите машини на времето.

Тези, които ни връщат назад във времето се наричат спомени.

А тези, които ни карат да се движим в бъдещето се наричат мечти.“

 

Върнах се

Всъщност не съм ходила никъде. Бях изпаднала в словесна дупка – не ми се пишеше, мързеше ме, имах твърде много работа и в офиса и у дома, и подобни обективни и субективни причини.

Днес ми дойде музата! А тези, които ме познават добре, знаят, че аз не правя нищо без муза! Ако го сторя, ще бъде 100% по принуда, защото така трябва или някой има нужда от това. И то пак става с муза!

На кратко: Ремонта у дома почти свърши, народа се кротна с тия разпродажби в офиса, милите ми котенца вече щуреят на воля на село и през главата ми минават бебешки мисли…Само готварската муза ме посещава отвреме навреме. Почти зарязах BULFORUM.COM и сега съм с новата мода FACEBOOK.COM. Почти съм изоставила и Аероклюкарника, тъй като Тоталспорт живнаха и взеха, че си ъпдейтваха сайта и си направиха профил във Фейсбук.

Но тук си остава полето за личната ми изява. И мислите в главата ми ще придобиват черно-бели и тук-там шаренки измерения само тук.

Засега ми мирише на липа. Ще понабера малко и аз, щото няма нищо по-приятно да пиеш прясно запарен липов чай в студена зимна утрин и ароматът му да те връща в юни…