В памет на татко

Помня преди година… Нямаше сняг навън, но беше студено. Напрежението растеше с всеки изминал час. В болницата е обявена карантина заради грипна епидемия и майки с малки деца не се допускат. Но мама пътува към него. Не стигна навреме. Новината я завари в автобуса и я свали от него на ничия спирка. Накараха я да се върне за личната му карта, за да оформят смъртния акт. И така започва Самотата…

Татко! Той не е мой биологичен баща, но беше татко. Винаги е бил с нас – и в добро, и в зло, и в радост, и в болка, и здраве и в болест…докато смъртта ни раздели. Но не е женен за мама, нямат брак. Заедно бяха близо 35 години. И въпреки, че не е бил идеален, или баща-мечта, сега си мисля, че с него ни беше по-добре, отколкото щеше да ни бъде без него. Като бях малка му казвах „Дебел роднина“…защото беше едър и защото знаех, че не ми е баща.  Аз му бях любимка и той ми позволяваше да му се качвам на главата. Но пораснах. Започнах да виждам малко по-филосовски нещата. Дразнех се от факта, че показваше че не харесва брат ми колкото мен. И това ме отдалечи. „Избягах“ от него. С възрастта той започна да се затваря в себе си, да държи хората далеч. Беше превърнал хола у дома в негово убежище и рядко излизаше оттам. Обичаше да готви. Превзе и кухнята. До такава степен, че на Нова година знаеше какво ще е менюто на рождения му ден на 01 ноември. Това ме влудяваше. Вместо „Добър вечер“  ме питаше какво ще вечерям. Пристрасти се. Напълня. Обездвижи се след като се пенсионира. Опита да се ангажира с някаква дейност. Отдаде се на музиката. Като млад свиреше на тромпет в заводския състав. Сега се върна към тромпета и започна да ръководи свой състав от пенсионери. Обикаляха по участия, фестивали, пееха и свиреха песни за душата. Но и там не намери покой. Вманиячи се. Искаше да е всичко перфектно. Дразнеха го жените с клюките и сплетните си. Сън не го ловеше ако се заядеше с някой на тема музика или организация. Но това се случваше все по-рядко – хората го уважаваха, но го отбягваха. И за него добре дошло време да поспи. Не обичаше празните приказки и безцелните раходки. А мама е точната му противоположност и това я съсипваше. Но търпеше. Само тя си знае на каква цена. И мисля си, че благодарение на нея той не беше така краен както му се искаше. Все пак винаги омекваше, дори да се е сърдил и мълчал почти месец, дори и без да знае за какво. Помагал ми е в момент, когато най-малко съм го очаквала от него. Подкрепял ни е по неговия си начин –  с думи, с пример (добър или лош), с всичко, с което можеше. Защото зад страшния поглед се криеше дълбоко едно добро сърце.

Сърце, на което безумието на един лекар видя сметката за почти месец. Вследствие на възрастта, теглото и обездвижването, татко имаше високо кръвно, за което регулярно пиеше диуретици и хапчета за сърце. Нищо страшно. Пие ги от години и се чувства добре. Последното посещение при над 80-годишния кардиолог д-р Кавърджиков от Трета поликлиника го вкарва на обратно броене без да знае. Светилото решава да му смени лекарствата и да му спре обезводнителите, защото изследванията му били добри. До тук добре. Татко започва от ден на ден да са залежава все повече и повече, почти не спира да спи, трудно ходи, чувства се зле и когато след новогодишните празници отива отново при същия лекар, който го посреща с извинение, че лекарствата, които му е изписал предния път (преди почти месец!) не са за него, защото той е гледал изследвания на друг мъж със същото име Иван. А на въпроса защо не са го уведомили веднага, лекарят отговаря, че сестрата не го е намерила в коридора като отишла да го търси. На това аз онемях! Нито телефон, нито адрес не е потърсен! Нищо! Пълно бездействие. Две седмици по-късно на 28.01.2011г. татко издъхна в МБАЛ Пловдив с диагноза остра сърдечна, белодробна и мозъчна недостатъчност. Организмът на този едър, силен мъж се самоотрови, защото не можеше да изхвърли отпадъците навреме. Не искам да влизам в повече подробности и за персонала на голямата болница. Там нещата са още по-жалки! Ще попитате защо не сме  потърсили сметка още? Разговарахме с адвокати и други лекари и мнението на всички е, че няма да намерим кой да свидетелства срещу д-р Кавърджиков и да го обвини открито за глупавата му грешка. Така, че аз ще разпространявам това име като плакат, за да държа вниманието на хората обострено да не попадат в подобен черен омагъосан кръг, от който изхода е само и единствено летален.

А татко… Той свири в ангелския хор, на ушенцето на дядо Боже! Почивай в мир, тате!

Advertisements

One response to “В памет на татко

  1. Разтърси ме, Даре! Мир на праха му…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s