Порастнала

Чудих се откъде да започна след такава голяма пауза. И разглеждайки старите спомени, порових се малко в душата и сърцето си. Тогава ми стана ясно, че вече не съм същата. Порастнала съм! Прехвърлих годините на младежите и вече съм в зрялата възраст. Мисълта ми вече не блуждае само за ден-два.  Вече мисля и нахвърлям планове за месеци напред. Да не говорим, че някои неща съм планувала за след 5-10-15-20 години. Обмислям всяко свое действие и преценявам неща от прогнозата за времето  до лихвите по банковите депозити. И ме вади от кожата ми необмислена и необсъждана с мен намеса дори в менюто за гости. Но все още не мога да реагирам толкова бурно, колкото околните го заслужават. И това не е въпрос на възраст, а на възпитание. Добре че е то, защото сега и аз трябва да възпитавам. А е толкова трудно да възпиташ добри обноски и поведение, ако сам не показваш такива. Трудно ли казах? Невъзможно е! Срещу теб стои ТО и не разбира какво му говориш, но безпогрешно повтаря всичко, което му показваш. Огледало! Следи те дори когато мислиш, че спи! Или ти спиш!

ТО! Детето! Преставаш да бъдеш дете тогава и само тогава, когато поемеш грижата за друго такова! Именно появата на свидната ми рожба ме превърна в зрял човек. За нула време! До такава степен, че бях длъжна да се държа дори когато загубих баща си през януари 2011. Не ти остава много време да се отдадеш на мъка. Или да я давиш! Преживяваш го и го скриваш дълбоко, дълбоко, за да не разбере ТО. Още е малко за това. Няма да го проумее, а ще страда незаслужено. Усмихваш се, ТО ти отвръща и готово! Продължаваш да живееш. Но вече живота ти е с друг знаменател. Минал си на следващото стъпало, защото новото те е изместило от фокус и преместило нивото едно нагоре. И малко по малко помъдряваш. Защото се виждаш през неговите очи, очите на детето ти! А там няма звезди, както преди време в очите на любимия. Там има жажда! Жажда за живот, за света, за всичко, което можеш да покажеш и научиш. И пак няма да стигне! Но ако сгрешиш, няма връщане назад. Не можеш да го изтриеш и да почнеш отначало. Черновата си ти самия! Но в същото време трябва и да си оригинал, за да създадеш личност. И да се опазиш като такъв. Да се развиваш, за да развиваш. Звучи малко паразитно, но не е, защото се случва само и единствено по твоя воля, желание и възможности. След като създадеш потомство си длъжен да направиш всичко, за да го направиш качествено. Твоите наследници ще владеят света след теб. Как – определяш ти сега.

Advertisements

2 responses to “Порастнала

  1. Браво, Даре, разчувства ме! Само не разбрах защо ТО, а не Тя? Някак ме обсеби чувството, че говориш за нещо неодушевено, а не за човек. Не трябва да забравяме, че децата ни са личности и трябва да ги третираме като такива. Много се радвам, че пак пишеш, добавям те наново в гугъл четеца ми и чакам следващия постинг. 🙂

  2. Защото ТО е Детето. За мен е Тя, права си. Но дори да беше Той нямаше да има разлика. И не би трябвало. Исках да се абстрахирам от пола и да споделя само това, което детето като фактор предизвиква като промяна у мен.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s