Половин година

От толкова много и различни емоции по празниците още ми е трудно да си събера мислите и да ги напиша. Преживяванията ми се люшкат от едната до другата крайност.  Еуфорията на празниците, подаръците, усмивките е леко подлютена от притесненията и сълзите на болното ми момиченце. Но нейсе – мина и замина! Преживяхме го лекичко (казвам го след като свърши 😉 ) и сега се готвим да се впуснем в по-приятните емоции на втората половин година.

Стартирахме захранването. А това все пак си е цяло ново сетиво – вкус! Той ще ни предложи нови усещания, нови физиономии, ще се сдобием с нови приспособления и уреди и ще ги опознаем. Ще се научим взаимно на нови неща – нови действия, нови миризми, ще се опитаме да си създадем нови навици, ще ставаме все по-силни и току-виж сме се изправили и ще погледнем на света някак от по-високо :)) Аз ще се науча да готвя простичко и с по-малко подправки, за да се усеща позабравения истински вкус на продуктите, ще си закача едни очи и на гърба, за да мога да предвиждам евентуалния несполучлив опит. Пък ако не успея, то е ясно – страданието е общо, тя ще се удря, а ще ни боли и ще плачем и двете. Тогава татко ще ни гушка и ще ни утешава.

Пиша и си мисля: А къде са моите спомени за това? Защо точно тези първи усещания се забравят, затрупани с годините? За да ги преоткрием заедно? За да се върнем при себе си, когато си мислим, че сме станали някой друг, т.е. такъв какъвто сме искали да сме. Мъдрост е, когато научиш от детето това, което и то самото научава! Защото сега го преосмисляш през натрупания опит, изградените навици, проявения характер, информацията с която разполагаш. Ето защо си мисля, че човек, който не е отгледал и възпитал дете ще си остане завинаги неук, колкото и умен и способен да е.

Това ми минава през главата дори сега, когато я гледам как доволно ми се усмихва и се опитва да напъха цялата дрънкалка в устата си за хиляден път и когато всеки път щом си погледне играчките, сякаш ги вижда за пръв път. Неподправено! Искам и аз така да мога всеки път да се радвам неистово на познати неща само защото ги има, защото са пред мен и да откривам в тях всеки път по нещо ново.

А минаха едва шест месеца!

Advertisements

4 responses to “Половин година

  1. А кой ти пречи да се зарадваш неистово на познати неща…?

  2. „Искам и аз така да мога всеки път да се радвам неистово на познати неща само защото ги има, защото са пред мен и да откривам в тях всеки път по нещо ново.“
    Това много ми хареса!
    Да е жива и здрава Радост и вие покрай нея! Само хубавите моменти остават, а лошите ви правят по-силни!

  3. Любомир, алчността за новото! А и мозъкът ми бързо опознава познатите неща и те вече не са предизвикателство за него и не мога вече да им се радвам НЕИСТОВО. Накратко пораснала съм :))

    Благодаря, Съни! Да, права си. Но за децата дори лошите неща са хубави 😉

  4. Да ви е жива и здрава малката госпожица! Радвайте се взаимно на новите открития и нека всеки ден е празник за вас!
    Ще чакам по-топли дни, за да пием някъде кафенце 😀

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s