Раждането

15 дни! Отминаха като миг! Сега сякаш времето препуска…Тя расте с всяка глътка въздух, с всеки един от тези мигове, с всяка капка мляко…

Но да започна както аз обичам отначало и с подробности 🙂 .

Нощта на 9 срещу 10. 07. 2010г. Блаженно съм полегнала и дремя пред телевизора. Тъкмо се канех да си лягам, когато нещо сънят ми избяга и започнах да усещам някакъв дискомфорт в тазовата област. За около час вече място не можех да си намеря, нито в спалнята нито в хола пред телевизора. Сигурно съм била и поуплашена, защото си спомням, че Виден каза, че трябва да издържа до сутринта. В 2 часа през нощта на кой да звъним? Ами ако е фалшива тревога? Явно водите ми изтекоха в едно от поредните ходения до тоалетната и рязката болка ниско в таза към 3 сутринта не остави място за съмнение и бавене. Д-р Арнаудов беше на линия дори и в този час. По пътя се отбихме и взехме събуденият от нас д-р Евгени Попов – любимият вуйчо, който не изпусна операцията нито за миг от очи. В 3:30 бяхме в Окръжна болница, дежурният екип на д-р Демирев ни чакаше и проверката установи 3 см разкритие. Оттук нататък нямаше съмнение вече и можех да обърна внимание на болките и дишането.

Времето спря за малко, когато ме закачиха на монитор за запис на тоновете на бебето. Отмерваше се само със силата и честотата на болките. После чух звънец, видях докторите да се отправят към операционната и си отдъхнах. Скоро ще е! Влязох в залата и след поредната контракция вече сънувах детенцето си.

Събудих се от друсането на леглото през праговете на вратата на стаята на стационара и първите ми спомени са гласовете на Евгени и Виден, неговата целувка и замразяващ студ и болка на мястото на операцията. Чух успокояващ глас до себе си, че скоро ще спре, завиха ме с още едно одеало и след двете обезболяващи инжекции направих първи опити за ориентация. Къде съм? Кой е до мен? Къде е бебето? Къде е Виден?

Гласът до мен беше на жената в стаята с мен, родила момченце преди три дни и сега ме напътстваше какво да очаквам. Бебето ми го показаха за минута след два часа и горещи молби от моя срана. Защото болката се понася по-леко, когато видиш лицето на детето, когато го гушнеш и вълнението изкара сълзите наяве.

Оттук нататък сякаш това малко съвършено създание ти влива сили, вдига те от леглото, въпреки болката и те кара да я гледаш, да я гушкаш и да не откъсваш дори за миг очи от нея, за да не пропуснеш дори мимика, вдишване…тя е моята вселена в този момент и нищо друго не съществува. Само аз и тя!

Защото само когато сме аз и тя нещата са в ред. Няма да ви описвам суматохата, която настъпва при появата на баби, дядовци и дори само на баща й. Той точно като мен в началото само я наблюдаваше и леко пипаше по краченце. Но не е имал шанса да остане насаме с нея до прибирането ни вкъщи и първата ни вечер тримата заедно. Няма да ви описвам преживяното в болницата (ОГРОМНИ БЛАГОДАРНОСТИ на неонатолозите в Окръжна и специално на д-р Диана Аргирова за отделеното внимание и неоценима помощ!!!) и посрещането вкъщи – чуствата са положителни, въпреки изтощението и силните болки в гърба (Благодаря, мамо!). След това настъпва само нашето време, време на трима ни – аз, Виден и Радост! Време, в което се учим да бъдем заедно, учим се да изоставим собствените си болки и грижи и да слушаме какво ни казва детето дори без думи. Сега светът е различен, вече не е за двама!

Advertisements

2 responses to “Раждането

  1. Страхотно е да си мама, нали? Радвам се, че всичко е минало добре и двете сте добре. Надявам се скоро да се чуем. Целувки!

  2. Радост е радостта на живота ви!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s