3.Реакции ІІ

Ето ни вече в десета седмица. Официално е потвърдена от доктор. Три пъти за щастие снимаха с ехограф и ето първия опит:

Хм, не е очакваното човекоподобие, но видях КАК БИЕ СЪРЦЕТО МУ!!! Доктора се опита да ми покаже глава, дупе и други работи, но аз гледах само пулсиращата неспирна точка… Нищо друго не ме интересуваше в момента. Биещото сърце е признака на живот, който очаквах да видя. Иначе досега, честно казано, изпитвах съмнения за бременността си. Ако наистина не бяха неразположенията – промяната на вкус, обоняние, честите гадения и стомашни спазми, десетина повръщания и отпадналостта ми (което биха могли да бъдат симптоми и на нещо друго), а да – и липсата на менструация, как щях да разбера, че съм бременна!? Да прости Господ съмненията ми! Вече са отминали и заменени от надеждата и грижата всичко да се развие нормално, без проблеми, за да мога накрая да гушна в обятията си и да успокоя това безумно бързо тупкащо сърчице. Дано!

Междувременно добрата вест вече е обиколила дори света. Първи от родителите научиха моите – на батко на рождения ден (04.12.) накрая на семейната вечеря им съобщих новината. Последваха горещи прегръдки, радостни викове, целувки и накрая едно леко замисляне в стил „Ето, че се случи – ами сега?“. След 4 дни и една междуличностна яка сръдня с Виден, посрещнахме и неговите родители и дядо Видю с голямата вест. Реакцията беше като към нещо познато и очаквано (майка му ме подозираше от известно време), но радостта също беше в очите им, в топлите прегръдки и целувки и някак си усетих промяна в отношението – сякаш това, че нося техния внук ги освободи от някакви съмнения и опасения и някак си се отпуснаха. Поне така ми се стори. Постепенно научиха всички близки, приятели и познати – в Америка, Европа и из цяла България. Реакциите са подобни – честитене, надежди за лекота в бременността, здраво бебе с малко грижи ;)) и щастливо семейство. Немалко хора си поплакаха по този повод – не само близки и роднини, но и хора, които не съм очаквала да изразят толкова силни чувства. Благодаря ви! На всички, които показахте искреноста си в този момент! Така се чуствам подкрепена по дългия път на отговорности, който поемам и който знам, че няма да е лесен. Само Танчето продължава да упорства, но вече и нейния тон доста поомекна. Като тръгна пак на тренировка нещата ще си дойдат на място.

Междувременно ме изненадаха с две новини за бебета. Едното е току-що роденият първороден син на моята приятелка в Швейцария Ирина, която стоически износи огромния за нея корем, опази бебока от преждевременно раждане и сега гушка и целува Дейвид (кръстен на любимия й солист на Депеш Мод). Да са здрави и много, много щастливи тя, бебето и всички около нея!

Второто бебе е очаквано почти по същото време като нашето. Съобщавайки новината на другата ми приятелка Радостина (кума на Ирина), тя ме изненада със същата новина. Ще си имат второ детенце някъде през юни 2010. И на нея пожелавам здраве, лека бременност и най-хубавото е, че ще е споделена с мен – ще се кандилкаме заедно по улиците и ще ги мерим.

По Коледа стават наистина чудеса!

19.12.2009 г.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s