2.Реакции

Мдаа, вече сме в шестата седмица и все повече провокираме околните да задават въпроси и да се вглеждат в мен. А дали не е бременна? Понякога ми иде да им го изкрещя в лицето: Да, бременна съм! Ще си имаме бебче! Но в следващия момент се спирам и къде от суеверие, къде от предпазливост скалъпвам поредната „невинна“ лъжа. От зорките очи обаче няма как да го опазя. Христо (съпругът на Таня) е чест мой посетител в офиса, тъй като част от бизнеса му е в същата сграда. И когато наскоро провеждахме един от поредните ни забавни разговори, той изведнъж спря и се вгледа в мен с думите: Ти да не си заченала, а? (Ами сега?)

Аз: Що? Какво те кара пък сега това да ме питаш?

Той: Я да ти видя лицето? Ами да! Признай си!

Аз: Не, няма такова нещо! – И въртя очи в кръг.

Той: Циците ти са пораснали и кожата на лицато ти е различна! Лъжеш! Признай си!

Аз: Ти пък! Абе не съм като ти казвам! Брей! Верно ли са ми пораснали? Най-накрая и моите да се понаперят малко, ама сигурно е от цикъла… – с това успях да го позалъжа и бързо смених темата. Виж ти! Не съм очаквала мъж да е толкова наблюдателен! И досетлив! Но това ме накара да се замисля, че от близките си приятели няма да мога да го крия дълго. Предимство е хладното време и по-дебелите дрехи. Но останалото все на някой няма да му убегне и аз няма да мога да го скрия. Така и така Христо ме заподозря, ще започна със сем. Лулчеви. Пък и двамата са най-страхотните приятели, които съм имала досега – заслужават да са сред първите 😉 . Уговорихме се с Таня да се видим в неделя по някое време, но за съжаление се разминахме с графика и се уцелихме с тяхното пазаруване в МЕТРО за вечерни гости. Не я бях виждала от почти месец и не си бяхме звъняли. Беше взаимно. Въртях се около нея и я издебнах далеч от детето точно на щанда с куклите. Започнах с думите „Ами така и така сме при куклите, аз да ти кажа…“ Тя ме прекъсна с думите „Знам, знам, всичко знам!“ Аз отстъпих крачка назад и я изгледах доста учудена, защото вярвах, че нито Ани, нито Нора ще ме е изпортят. Пък и нали точно затова избягвах срещите с Таня на живо?! Но тя каза, че от известно време насам знае, щом съм казала на друг и тя е доста разочарована, че не съм го споделила и с нея. Останах като гръмната! Все си го представях, но точно това не го допусках дори. Идеше ми да побегна. Топката в гърлото ми рязко нарастна и аз се загледах в някаква кукла, за да скрия сълзите. Нямаше какво друго да й кажа. Но събрах смелост и останах. Не съм човек, който да разваля отношения с хората с лека ръка. После е много трудно да ги сглобиш, да ги изясниш. А Таня винаги си е била такава. Откровена до бруталност. Отдалечих се за малко до друг щанд. И двете имахме нужда от малко време. Радина ни разсея. Когато пак се озовахме заедно, тя вече започна да ми задава по-конкретни въпроси. Но аз вече нямах мерак да отговарям. Гледах я и още не ми се щеше да повярвам, че жената , която очаквах да скача от радост до небето реагира по този почти безразличен начин и по-скоро ме караше да се оправдавам, отколкото да изразявам радостта си. Накара ме да изпитам вина, а не бях готова за това. И не го заслужавах. По едно време се сетих, че трябва да го кажа и на Христо. Той ме прегърна, зарадва се и ми каза, че все пак е познал. Доста по-очаквано. И естествено. До касата вече ми се щеше да съм вкъщи, сгушена в прегръдката на Виден. Разговора протече повече като съвети за бъдещи майки – доктори, хранене, прегледи. Слушах и отговарях механично. В колата плаках през целия път до вкъщи. Скрих го от Виден. Просто се сгуших в него и оставих всичко дълбоко заровено. Разсъждавам сега, докато пиша. Не мога да я виня, че не подскачаше по моите очаквания. Щом е знаела е разбираемо. Но, по дяволите, как смее да ме кара да се оправдавам, че й казвам късно, че всички вече знаели, че не мога да крия такова нещо? Изборът на кого да кажа или не си е мой и ще си остане мой докрай. Пък и какво ме касаят хората – аз отивам да й кажа нещо, което е от огромна важност за мен и очаквам да видя нейното отношение като реакция. Получавам упрек. Понякога (дано да е мнооого рядко) болката от приятел е непосилна и са нужни нечовешки усилия да се опиташ да го разбереш, да го осмислиш и да му простиш. Таня е такава и едва ли ще се промени. Имам избор – да се разсърдя, да се скарам с нея и да я избягвам или да простя, да преглътна и да продължа. Не съм толкова богата, че да си позволя да изгубя приятел за такова нещо. Така както сега ме разплаква от болка, така ме е разплаквала от радост. Явно това са признаците на дълбоките и чисти отношения. Не бих си позволила да ги разруша. Колкото и да боли.

23.11.2009

Advertisements

Коментари са забранени.