Кражбата

Незнам как и защо точно на мен, но ми се случва за втори път да ми откраднат портфейла от офиса в мое присъствие 😦 .

Фирмата се помещава в края на кв.Изгрев, но не в циганската махала. В офисът, който е и магазин за дрехите, които произвеждаме, влизат всякакви хора, включително и цигани. Днес имах толкова много любезност в себе си и я раздавах буквално на хората, които идваха за да си купят ризки за по 2-3-5 лева от лятната разпродажба, която правим. Три слепи женици буквално ме възхваляваха 15 мин след като излязоха от офиса с покупките. Две жени от друг град, чули от колежки, и те дойдоха и докато разглеждаха и плащаха покупките, влезе един млад циганин и също започна да разглежда като накрая се спря и започна да чака сякаш реда си. На въпроса ми с какво да му помогна, той отговори, че ще изчака да приключа с жените и ще ми каже. ОК. Приключих, прибрах си парите в служебния портфейл и го оставих на бюрото пред мен!!! Погледнах го и той каза, че търсил дълго време къде се намирал магазина, защото искал да купи наедро, тъй като после щял да ги препродава. Аз го помолих да изчака докато дойде шефа ми да говори с него за наедро, защото нещо ми се видя съмнителен да го оставя сам в офиса и аз да ровя вътре в склада. Той обаче ми каза, че искал първо да разгледа и ми посочи единия кашон с повечко ризки и каза, че му харесват и иска да ги вземе всичките. Обадих се на шефа да слезе, но дакато той дойде (човека си имаше друга работа) наш’то момче ми каза ако може да ги изброя, а той си хареса една ризка от манекена отпред, свали я и почна да я мери, отиде до огледалото, където аз не го виждам, дойде до мен, попита ме дали му стои добре, съблече я и каза, че ще отиде да каже на майка си отвън и ще се върне докато аз му приготвя ризите и излезе. Погледнах почти веднага след него, но той с подтичваща походка вече напускаше паркинга, хвърлих бързо поглед към бърото ми, където спокойно си стоеше портфейла с парите и се успокоих, когато установих, че и парите са си на мястото. В това време пристигна шефа ми и аз му разказах защо го викам – не толкова за продажбата, колкото за охрана от този съмнителен тип. Той седна на бюрото и започна да оглежда мястото, а аз в това време се оглеждах навън очаквателно клиента ми да се върне. Тогава шефа ме попита „А къде е личния ти портфейл?“. Отговорих, че съм го прибрала под бюрото до чантата. Но той каза, че го няма. Нямаше го и в чантата. И никъде другаде. Тогава осъзнах, че докато циганина е „мерил“ ризата пред огледалото всъщност е видял три пъти по-дебелия ми личен портфейл, мушнал го е и възможно най-бързо се е изнесъл от офиса преди да се усетя. Лошото ЗА НЕГО е, че вътре нямаше пукнат лев. Само документите ми – личните и на колата, банковите карти (почти празни) и куп листчета, бележки и информация, полезна само за мен! Осъзнавайки последствията от открадването на тези документи изпаднах в тиха ярост, защото заради тази безумна постъпка сега няма да мога да карам колата си, и да искам не мога да отида на почивка без документи, трябва да се занимавам и с Полицията, защото трябва да ги обявя за откраднати, за да не злоупотребят с тях…изобщо причинява ми куп главоболия без които можех да си живея направо щастливо! Ама защо да се живее щастливо, щом има такива гадни копеленца, които могат и искат да причинят зло на невинно същество, което с нищо не ги е обезпокоило дори!!! Никога не съм кълняла, но сега го правя – с цялото изкуство на женската клетва, дано да го стигне и да му причини същото, че и по-голямо нещастие от моето! Иде ми да псувам като каруцар – няма да ми помогне, но ще ми олекне…

Advertisements

6 responses to “Кражбата

  1. Има и нещо хубаво в историята – шефът ти много ми хареса 🙂

  2. Pingback: Ударният режим на Дюкан в действие « Дневникът на зелените обувки

  3. Светлина, и какво точно ти хареса толкова много у шефа – той винаги е бил човешко същество… Верно, че е най-добрия шеф на света, ама, моля те, не измествай темата. Все пак ще му предам. 😉

  4. Оки, темата беше, че личните документи не бива да са на бюрото през работно време. Обаче аз винаги търся позитивното в историите, така че защо да не похваля човечеца 🙂 И без това съм сменила толкова много шефове, че вече не знам дали са човешки същества.

  5. И аз съм такава: казах си, че всяко зло е за добро и сега чакам доброто да ми се случи…Ти ме караш да се замисля дали не ми се случва вече – факт е, че съм обградена от все свестни хора, които обичам и ме обичат много! Дано и при теб да се получи!
    А дали са документите и ли е щяло да бъде нещо друго – той е дошъл да краде, без значение какво.Връщане назад няма, изводите и напред!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s