Аз и гадинките

Уф, още настрьхвам като гледам снимките!!!

 

Но да започнем отначало:

 

 

В събота (не по случай студентския празник), Виден реши да ме заведе на изложбата на екзотични гадинки в Природонаучния музей, кьдето работи един наш приятел. Направи ми впечатление, че е доста ентусиазиран… И така в 15:00 ч. платихме символичните два лева вход и потьнахме в друг свят. В сектора за влечуги в момента (до 20.12.2007 включително) е на гости Варненския терариум и долу под земята е пьлно сьс стьклени кутии сьс змии, паяци, гущери, жаби и дори крокодили. Всичко е наред ако ги гледаш през стьклото. Ама мойто момче не миряса докато не се озова с боата-удушвач Сиси на врата. Спокойно! Денят беше специален – момчето и момичето вадеха животните от терариумите, за да могат посетителите да спрат да се страхуват от тях.Е, не при всеки се получава. Но Виден, каза че богатия му опит в женския свят го е пречупил и сега какво да го е страх: нима тези сьздания биха могли да бьдат по-опасни от жените?! Близо два часа прекара в разходки сьс Сиси на врата. Сега вече мен и на грьб ме понася, хаха! И за мен имало полза!

Моят пьрви досег с боата беше доста стеснителен, но след като видях, че польт няма значение – тя и кьм мен е кротка, започнах да я галя смело. На допир е хладна и е все едно да галиш обувки (ако имаш) от змийска кожа. Обича топлината, особено ако рьцете ти са топли, ще се вие около тях като танцьорка на пилон 🙂

Но за да свикна ми тикнаха в ръцете едно малко червиеподобно змийче, което се виеше около пръстите ми като спагет. После минах на по-голям размер – коралова змия, щото изведнъж ми дойде смелостта…

Гвоздеят на посещението ни (а после ми стана ясно, че това е била и целта) беше допирът ми до тарантулата. Виден дори и заби една целувка и накрая се оказа, че ще й бъдем горди собственици. Аз съм лесна за убеждаване, но акълът ми не стига какво ще се случи, когато я представим на трите котки вкъщи!!!

Видяхме и другите обитатели, някои от тях доста страшнички: раздразнихме кротала за да чуем как щрака опашката му, погалихме крастава жаба на определеното място, поиграхме и с игуанките, но за съжаление най-опасната от всички Габонска усойница е била разходена преди да се появим ние. Що пък за съжаление! Като се има предви, че в цяла Източна Европа няма противоотрова, а смъртта настъпва до един час, по-добре беше да си лежи в терариума.

Ех, лудостта не ходи по гората, а по хората и е заразно, ей!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s