Днес е моят рожден ден. Незнам защо, но от 10-тина години насам се чуствам малко тъжна на моят Празник. Виден каза, че явно не пия достатъчно . Ама аз по принцип и според неговите разбирания изобщо не пия. И не съм на мнение, че настроението е в пряка зависимост от количеството изпит алкохол. Сега обаче, като го написах, осъзнавам, че май не е така. Защо хората като изпият едно-две и се отпускат, развеселяват, разнежват и всичко престава да има значение? Защото алкохола застава между съзнанието и подсъзнанието, като изключва първото. И се отдаваш на негата, докато не започнеш да повръщаш…и ти става гадно, ама си още омаян! И по-дърт , но не по-мъдър! Всъщност каква е целта на броенето на рождените дни? Нима е нужна чисто статистически? Тогава защо се празнува? Възръсттта на човека от обиколките на Земята около Слънцето ли се определя? Ако е така - това не е повод за празник. Аз бих празнувала неистово, когато осъзная някаква истина за живота, за нещата, за себе си, за всичко! А сега празнувам единствено биологичното остаряване на плътта ми. И като ме питат “На колко ставаш?”, зяпват като чуят отговора “32″, щото визията не отговаря на информацията. За моя радост духът ми още е в детска възраст и възприема живота като чиста монета, с чисти мисли, неизтормозен от игрички и сплетни житейски, което пък кара плътта ми да се запазва свежа и опъва бръчките по челото ми по-добре от ботокс! Но учудва хората, които търсят задните мисли и ги държи далеч, защото смятат че тази порода според тях не съществува…Днес всички ми пожелават здраве, щастие и сбъднати мечти! Благодаря от сърце! Аз си пожелавам винаги да има с кого да споделям тези хубости, защото човек може да е сам в мъката си, но е глупаво да е самотно щастлив! Добрите приятели и любимото ми семейство ме правят такава, каквато съм! Благодаря, че ги има!

НАЗДРАВЕ!

Днес сутринта го чух по радиото и открих, че това е ритъмът на денят ми…Едно от най-добрите парчета на най-добрата група:

http://www.vbox7.com/play:f5b3de2f

Много е неприятно да страда тялото ти от каквито и да е болежки. През тази седмица съм погълнала толкова лекарства, колкото през целия си живот не съм изпила!!! Соломоновите острови ми се разминаха, но явно успяха да ме размекнат за този модел на грип. Повали ме, мамицата му! Накара ме да взема първите три дни болнични в живота ми!!! Имах усещането, че съм глътнала два таралежа и гърлото ми аха-аха да се разцепи. Хванах го навреме и след няколко спечелени рунда с хапове спечелих и мача, засега Вседствие на лечението ми от вирусната инфекция от понеделник ме зъмъчиха и жестоки циститни болки. Айде пак антибиотик, чайове до накисване…но овладях и тази ситуация. Да си призная честно снощи докато обикалях в квартала около 20ч. по кварталните магазинчета да търся храна за трите котенца в къщи, усетих по гърба ми драскащите нокти на ново настиване. Проплаках по телефона на любимия и явно съм звучала доста нещастно и подсмърчащо. Прибрах се в къщи със заветния пакет и надеждата да изпия горещ чай след топъл душ. Даже не забелязах тримата гладници. Виден ме посрещна на вратата, грабна торбата от ръцете ми, съблече ме бързо и ме въведе в банята, където ме очакваше гореща вана с интимно осветление на ароматни свещи. Докато успея да се съвзема от изненадата и приятното усещане, което се разливаше с топлинта по тялото ми той почука на вратата и влезе с леко охладена чаша бяло вино, целуна ме по челото и излезе като ме остави онемяла от възхита…Плувах в мечти, сънища, реалност - всичко се сля в едно. Без болка, без болести, без мъка. Само една топлота. После вкусна вечеря и минутки за гушене и приятни приказки. И лекичко отплувахме от реалния към вълшебния свят на сънищата, сгушени един вдруг. Сега вече нищо не може да ме разболее!

Благодаря ти!

Откакто се върнах, разказвам това вече стотици пъти. И ще го разказвам поне още толкова на хората, които още не съм срещнала…Ще го разказвам и на децата си, и на техните деца…И с всяко следващо разказване преживяното ще се превръща в приказка, легенда за един друг свят, различен от този в, който си създаваме ежедневно, с общите усилия на всички ни…и си мислим, че е най-великия и прекрасен!

Малко ирония в началото, за да ме предпази от разчувстване!

Прегръдките на приятелите ми се оказаха портата към един свят, в който хората ценят и пазят всичко, създадено от тях за самите тях! Базел е градът, където живее моята приятелка Ирина, щастливо омъжена за сърбина Александър на шумна и весела църковна сватба в Белград 2007, но подписали официално брак пред швейцарските власти на 22.12.2006. Славяни, слава Богу! Мястото за живене е избрано отдавна и двамата просто следват пътя си. Адаптирането за нея е по-трудно, заради езиковата бариера - за да работиш ти е нужен немски писмено и говоримо, и швейцарски говорим диалект. Сега ходи на курсове по немски и упорито изследва всички обяви за работа за някое случайно вакантно място с английски. А той работи във фармацевтична компания и печели достатъчно за да издържа и двамата без никакви лишения. Нека са щастливи и силни заедно!!!

Малко след като кацнах на летището още ми беше твърде радостно от очакваната среща, за да мога да направя веднага паралел за сравнение /неизбежно е!/ между България и Швейцария. Но постепенно нещата сами се набиват в очите - пътят е широк, без дупки, добре осветен, има маркировка и указателни табели за всичко, в тунелите е светло като ден, в града няма задръстване /не защото е малък, а защото има много и удобни начини за придвижване от точка А до точка Б/, чисто е, подредено някак си… Всяко дворче и прозорче са празнично украсени и намигат закачливо, дори на строителните кранове отгоре имаше поставени коледни дръвчета!

В семейното гнезденце на Ирина и Александър цари същата атмосфера на чистота и ред, но носи техния дух, уют и е толкова цветно, че те обгръща с приятна топлина след пътуването и ти става драго сякаш си у дома…

През уикенда Александър беше организирал двудневна екскурзия в Алпите: посещение на замък-галерия, къщата-музей на H.R. Giger - създателя на Пришълецът, традиционна вечеря по швейцарски, действаща фабрика за швейцарско сирене със дегустация, разходка из един от скъпите курорти Гщаат и всичко това придружено от невероятни гледки и хубаво време, добра компания и здрава храна. Когато вечерта в неделя се завърнахме в Базел емоционално задоволени почти веднага заспахме. Помислих си само “За Бога, а това е само края на третия ден от моя престой!”

Имах удоволствието да прекарам новогодишните празници в една от най-добре уредените държави на света, или както аз я кръстих държава-приказка, Швейцария. Заминах с първия полет със самолет в живота ми на 28.12.2007г. Чувствах се като дете, което за пръв път вижда света и го осъзнава рязко, изведнъж. Усещането при излитането ми се стори като в доста бърз асансьор и вече мога да отметна едно от онези неща, които човек трябва да направи през живота си - полетях…Очите ми бяха разширени и се стараех да не изпусна и секунда от преживяването от първия до последния миг, изследвах себе си, реакциите си и тези на другите около мен, чак ме досрамя и леко се притесних. Това, което за някои е ежедневие в 21 век, други го изжияват за пръв път и откриват света отново и отново. За час и 50 мин полет ми сервираха сандвич, сок и кафе. Но кой ти мисли в момента за ядене и пиене?! За Бога, та аз летя!!! Гледката от илюминаторите май и птиците не я виждат! Имах огромния късмет времето в Централна Европа на отиване да бъде съвършено и видях приказните Алпи отвисоко, окъпани от огъня на залеза! Както ми обясниха семейство германци до мен, това било огромна рядкост по това време на годината. Вълшебство!!! Отдолу малките светлинки на населените места блещукаха като същинска новогодишна украса, дори се виждаха по големите елхи с техните украси! Кацнах на летище Цюрих успешно и гладко и приказката започна още от летището!

Нама да уточнявам, че летището всъщност е малък град. Филмът “Терминалът” може да бъде заснет там с мен в главната роля, но не като такава драма, а като “Най-нестандартните къщи по света” например, хаха! Дори си има и вътрешно мини метро, което те превозва от изходите на самолета до залата с багажа и обратно и вътре ти прожектират холограми! Абе, как да мигна като може да пропусна нещо!Мен ме пропуснаха на всички контроли и така се озовах в прегръдките на моите приятели.