Движението е живот

Завърши поредното спортно събитие с мое участие.

Още през юли на Аерофеста в Пловдив стана ясно, че се организира подобно голямо събитие във Варна от международната верига Orange Fitness, която е изградила своя доста луксозна база в морската ни столица. Нарекли го Международен фитнес фестивал Варна 2009, явно видимо ентусиазирани от страхотното представяне на пловдивския фест. Първоначалната програма беше променена в последния момент, поради неразумието на руснаците Владимир Снежик и Александър Ошкин да забравят да си извадят визи. Но страхотни овации за организаторите, които реагираха навреме и ни предоставиха да се наслаждаваме на още по-големи професионалисти – Remy Huleux (Франция) и Luciano Mottola (Италия). И разбира се Julio Papi (Испания) – най-големия. И тримата ни накараха почти да крещим от умора и въпреки това да искаме още и още. От българска страна на подиума се качиха Деница Тодорова (Варна), Галя Джуранова (София) и естествено Таня Лулчева (Пловдив). И трите показаха почти световна класа, огромен ентусиазъм и заразително настроение. Участниците направиха този фестивал възможен. Отново искам да изкажа удоволствието си от страхотната организация на събитието, която не допусна никакво неудобство да бъде причинено на когото и да е – презентьори, участници, персонал. Всеки на входа получи торбичка с изненади от спонсорите, а за изпращането ни беше организирано специално парти. Но жената на която трябва да се благодари (и ние и организаторите) е Таня Лулчева. Присъствието на нейните момичета осмисли провеждането на фестивала като такъв и допринесе изцяло за тази атмосфера и настроение. Оттук насетне аз започвам да си задавам едни въпроси, на които все не мога да намеря отговор:

1. Почти всички участници и БГ презентьори бяха жени. Къде са мъжете? Нямаше ги дори в залата като публика!

2. Защо само Таня Лулчева успя да организира посетителките на Тотал Спорт – Пловдив? Нима в големите градове – София, Варна, Бургас, пък и в по-малките има само по един клуб с по един инструктор? Или това пак е прословутата завист и егоизъм на нацията?

3.  Защо на всички БГ събития участват едни и същи БГ презентьори? Къде са останалите? Срам ли ги е?

За съжаление не можем да не ги виждаме тези неща. Ако искаме да се мерим с Европа и да повишаваме качеството на спорта у нас, ще трябва да работим заедно, а не всеки за собствената си слава. А събития от подобен род са точно мярката. Защото не ми се вярва тези 50 човека в залата да са научили единствено за събитието. Имаше достатъчно реклама и известност. Парите за това, което получихме също напълно съответстват. Тогава какво? Защо? Нали идеята на всеки спортен клуб е да се развива като прави спорта все по-достъпен за всеки и за всички. Защото движението е здраве и живот.

Аз като участник се забавлявах, релаксирах и научих нещо ново от най-добрите. PortDeBras ме спаси от болките в крайниците и ми помогна да се чуствам добре дори след толкова интензивни тренировки. Благодаря, Хулио! Благодаря на всички!

До следващия път!

Лазерна епилация – за или против

Или Аз срещу космите – рунд ІІ!

Ако не си спомняте, да припомня, че миналата годинарез пролетта се вълнувах от първи рунд – IPL. Резултатът от три процедури беше единствено изтъняване на косъма и прореждането му с около 20% по моя преценка. След това продължих по стария метод на ежемесечното обезкосмяване с топла кола маска при професионалист. Но на едно есенно парти срещнах едни познати, които ми разказаха за новото си начинание и поискаха да споделя моите резултати, преживявания, цени и най-важното – мнението ми по въпроса. А кой не обича да говори за слабостите си?! Впуснах се аз, разказах им почти всяка една процедура поотделно, показах достъпните зони и заявих най-отговорно, че няма да пръскам повече пари за глупости. Но…срещу мен имаше двама ентусиазирани специалисти в областта на лазерните технологии (и двамата имат висше образование по въпроса и бизнесът им е свързан с едно от приложенията на лазерния лъч – гравирането на различни повърхности). Хрумнала им идеята, проучвали, пътували по света, пробвали (и те ми показаха достъпните места ) и  решили да се впуснат в това доста рисковано поради скъпотия начинание. Избрали последен модел машина от Германия и направили съответните постъпки за финансирането на това начинание от банковата система в България, тъй като става въпрос за 6-цифрена сума. Но точно тогава се разрази световната финансова криза и в България и доброто начинание отиде да чака на трупчета до благоприятен полъх.

Новото студио отвори врати в края на март 2009 с чисто нова машина, две млади и добре обучени в Германия докторки (да, да, нужно е медицинско образование!), защото машината сама не може и ми звъннаха да ме поканят, както ми обещаха през есента на проба. Малко го поотложих, тъй като кризата не подмина и моя портфейл, пък и аз не обичам да съм първа. Пуснах доста да ме прередят, но пък видях доста резултати и събрах доста мнения. И аз отидох миналия месец. Поради новостта на студиото първата процедура е с 50% намаление, т.е. колкото повече зони си обработиш толкова си по- на кяр. Влизаш и попадаш в една лилаво-бяла магия, дори шефката беше с рокля в същия цвят! Посрещат те две млади жени – секретарката и докторката и те поканват да поседнеш и да си побъбрите. Връчват ти пад с анкетна карта, декларация и химикал и те приканват да им дадеш повече данни за твоето състояние, опит и желания! (Ау, само как звучи!) Отговарят на всички въпроси, за които си мислиш или не си намерил отговор в нета. Поглеждаш часовника – минал половин час! Ами процедурата, хайде, че не остана време?! Спокойно, процедурата е максимум 20-тина минути! И аз така се опулих, ама си е факт! Докторката ме поведе към съседната стая, където спокойно си жужеше огромната машина. Аз свалих дрехите зад едно параванче и опънах тялото си на кушетката до нея. Тя преметна огромния маркуч през врата си и насочи охладителната струя към мишницата ми. Нагласихме първо студеното. После видях, че на кожата ми се появява едно червено квадратче сантиметър на сънтиметър и усетих леко боцкане. Нагласихме и силата на боцкането и след около двадесет минути зоната на триъгълника и двете ми мишници бяха обработени. В стаята замириса силно на пърлено. За моя радост, щото това значи, че гадовете са се пържили в ада на лазерната машина. И тъй като за процедурата се изисква космите да са обръснати предната вечер, сега ми оставаше само да чакам. Всеки подал се биваше измъкван с лекота. Но след 10-тина дни не издържах и пак ги обръснах. Сега пак са ми поникнали, но вече само около 10 % от цялата растителност общо на двете зони. Това е нормално, тъй като лазерният лъч улавя само космите в трета и четвърта фаза на растеж на база меланиновото оцветяване, сканира и трепе от корен. Сега се подадоха всички партизани, които си мислят, че опасността е отминала. Следващия месец ще ги подложа на втора атака и пак ще споделя. Засега това са най-оправданите пари.

За всички, които се инересуват информация може да намерите ТУК, но в анкетната карта непременно да споменете, че АЗ съм ви казала.

Да живее греяното вино!

ЗА МНОГО ГОДИНИ НА ВСИЧКИ!

Желая ви здраве, повечко късмет и парички!

И нека се опитаме да бъдем

малко по-добрички!!!

И така мина още една година! В този период ме обземат едни философски мисли за празнуването на НОВА ГОДИНА, но тях в друга публикация…да има…

Върнахме се от празненствата натежали, наспани, но и леко настинали. Е, някои повечко настинали, но кеф цена няма. И сега ще се лекуваме. Трябва ни нещо, което да действа бързо и да доставя удоволствие, да не горчи и да не се приема по схема. Правилно, напитка ще е! Обсъдихме съдържанието на мокрия бар и стигнахме до извода, че ракията е малко силна в случая. Спряхме се на червено вино – беше по-голямо количество и ще стигне за по-дълго лечение . Наскоро ме споходиха приятни спомени от миналогодишното ми швейцарско пътешествие, още повече, че и моята приятелка Ирина си беше дошла в България за празниците. Та гледайки 10-литровия бидон с вино се сетих за едно невероятно питие, което опитах там и душата ми си остави топъл спомен за него. Оказа се, че напитката е с немски произход и според списание Форбс е един от петте най-добри коктейла за зимата, както разбрах от едно списание, останало от пътешествието за спомен. Коктейла се казва Gluеhwein, u-то е с две точки отгоре, но нямам такова на клавиатурата . Пихме го в топло заведение с невероятна панорамна гледка към заснежените Алпи, по време на разходка в снежния център на Гщаат, където се предлагаше на крак от дървени павилиони по цялата главна улица. А реших да го приготвя на моят мъж като реплика на класическото българско греяно вино, което той приготви предната вечер. Името му в най-свободен превод означава /както ми обясниха/ греяно вино с подправки. Ето и рецептата, по която аз сътворих вълшебството:

НЕОБХОДИМОСТИ:

1 бут. червено вино (750 мл);

120 мл вода;

60 г захар (може да се замени и с мед по желание);

анасон;

3 щипки карамфил;

канела;

1 лъжица лимонови кори;

1 лъжица портокалови кори.

ПРИГОТОВЛЕНИЕ:

Захарта, анасона и карамфила се сваряват във водата. Прецежда се течността и си смесва с виното. След това виното се загрява, като се добавят канелата и коричките и точно ПРЕДИ да заври се маха от котлона. Налива се в чаши за топли напитки – стъклени или порцеланови, но най-добре изглежда в руския стакан и се усвоява и с домашен сладкиш. Вариации с подправките са възможни според вкуса.

Виден каза: Добро е, но не за лечение, а за напиване! Аз мисля, че зависи кой от какво се лекува…

МИР И ЛЮБОВ ВАМ, особено след втората доза!

Салата от броколи с млечен сос

Аз много обичам салати и тъй като времето става все по-студено, а цените на пресните заленчуци (домати, краставици и подобни, типични за лятото) стават все по-високи, реших да се поогледам за зимни варианти. Всеки път като ходим на гости у вуйчото на Виден (напоследък по-често заради операцията и наблюдението му) Нора, неговата прекрасна съпруга, ни гощава със страхотни вкусотии, които хем са лесни за направа, хем са безумно вкусни. Нейната майка специално отглежда броколи в градината си в с.Ягодово, защото това е любимия зеленчук на Норчето.

Та броколито, ако не знаете още, е един мега хипер полезен зеленчук от рода на зелето, който е добре да се консумира в сезона си пресен, т.е. сега, а не през лятото, когато го продават предимно замразен. И така вече втора седмица си правя от страхотната салатка на Норчето. Ето я:

НЕОБХОДИМОСТИ за 2 порции:

Пресни броколи – 1 малка глава;

2 ч.л. сол;

20 мл олио или зехтин;

1 кофичка кисело мляко;

2 скилидки чесън;

2 с.л. универсална подправка по избор и наличност;

2 с.л. нарязан копър (по желание).

ПРИГОТОВЛЕНИЕ:

Измиваме броколито и го накъсваме на розички. В тенджера наливаме вода и я завираме. Добавяме двете чаени лъжици сол и олиото. Пускаме розичките броколи да се бланшират за около 3 до 5 мин. и ги изваждаме с решетъчна лъжица да се охлаждат.

Двете скилидки чесън ги пресоваме и ги доначукваме с малко сол да станат на каша. В отделна купа разбиваме киселото мляко, добавяме му чесъна, универсалната подправка и, по желание, копъра. Разбиваме добре и слагаме в хладилника за около 30 мин. подправките да пуснат аромата си в млякото. Норчето го прави недиетично като му добавя и майонеза, но аз не обичам майонеза; другия вариант е със сметана, което също го прави леко мазничък и по-тежък, но е въпрос на вкус.

Сервира се или като салата или като гарнитура към вкусна мръвка като се слагат броколите и се поливат със соса. Аз ще се престраша и ще опитам и сурови броколи със този сос. Вариация на тази рецепта може да се направи с карфиол или и с двете ) .

Здравейте!

Мрачен вторник

Понякога не ти се иска да идва утре…

Преди три седмици с Виден отидохме на изложбата на животни и цветя в Панаира, нали и двамата сме фенове със богата флора и фауна у дома си. Там му направих две-три снимки с един много симпатичен черен скорпион-император, когото аз не посмях да докосна. Той не се хареса на нито една, според него имало нещо криво в главата му. Загледах се, абе има нещо вярно, ама няма идеални хора на тоя свят. След два дни излиза избръснат от банята и разтревожен ме вика. Показа ми причината за изкривената му физиономия, която е открил докато се е бръснал – огромна буца отляво под долната му челюст, колкото топче за тенис на маса. Не боли. Дори и при натиск. Ами сега какво е? Вуйчо му е известен хирург в Окръжна болница и за късмет на следващия ден сме у тях на рожден ден. Вуйчо го опипа и след блицвъпроси каза, че ще изчака да види как ще се развие в близките няколко дни. Вариантите според него не са много – или лимфен възел (в което и ние се съмнявахме, все пак грипът върлува с пълна сила) или кистозно образувание. След около седмица въпросната буца взе да става болезнена при натиск и при второто посещение при вуйчо вече беше изписан антибиотик и имуностимулатор с единствената цел да се провери дали има някакво скрито възпаление или процес, който да се повлияе от антибиотика и да намали съмнителното образувание (ако то е лимфен възел). След три дена сух режим (без алкохол, дори и бира) и почасово гълтане на хапчета разни установихме с лек опип, че малко по-надолу са се появили още две минибучици, а старата не е мръднала. Докторът каза: в понеделник на изследвания. Отидохме, даде кръв, а операцията я насрочиха за вторник сутринта. Това нещо (каквото и да е то) няма място там и трябва да се махне. Роднинството с хирург спестява ходенето по изследвания, втори мнения, биопсии, още кръв, урина, секрети, разпити, лекарства, които неизбежно пак водят до хирурга, но преди това ти костват доста време, пари и нерви, щото системата е направена само с тая цел и по този начин. Вторник рано сутринта, мъглива и дъждовна, цялата притеснена фамилия цъфнахме в болницата с криви усмивки „Ама ние не се притесняваме, не, не, само малко“. Настаниха ни в една стая, където Виден нервно се смееше гръмко, преоблечен в пижамката си. Извикаха го чак около 9 часа. Влезе и след около час го докараха с леглото и превръзка на шията, малко като в приказката Клан, клан недоклан. Простете черния ми хумор в този момент, но след почти тричасово чакане с двама притеснени родители в една стая и накрая ти докарват любимия на легло, вързан за система и блед като призрак трябва или да ревнеш или да стиснеш зъби да се усмихнеш, защото той трябва това да види. Не бях в стаята, когато го докараха, защото тръгнах по коридорите да търся начин да разбера дали скоро ще излезе и той остана малко разочарован, когато не ме видял. Прости ми, мило! Сгреших.

След като вече буцата я няма, Виден е добре, макар че той и преди това си беше пак добре. Оказа се по-лошия вариант от двата – лимфен възел. Причините за уголемяването му ще станат ясни след седмица след биопсиите, изследванията и анализите. Дотогава само ще се моля да не е това, от което се опасяват родителите му. И ще се грижа за него с всички сили.

Ето това утре исках да прескоча…но не би.

Завръщане

След тежко боледуване се завръщам в редиците на блогърите, наемните работници и трениращите аеробика! Здравейте! Не е истина колко съм искрена в поздрава си към всички ви?! Бъдете здрави – здравейте! Този поздрав не е случаен! Народа в една дума е вложил смисъла на живота – здравето. За съжаление, оценяваме го и го ценим едва когато го загубим – за малко или завинаги. Дотогава все се надяваме, че нашата черга ще я прескочи нещастието или болестта някак си. И после – ех, защо тогава не направих това, защо не направих онова? Късно е. Затова му се радавйте докато го имате, използвайте го и го поддържайте с всички сили. Човешкото същество, като всички живи твари на Земята, е роб на тялото си. Дори и да не е с всичкия си, той, Човекът, е изцяло зависим от нормалното функциониране на жизнените функции на тялото му. До такава степен, че една „елементарна“ хрема го прави нефункционално същество. На всичкото отгоре създава от него заразител на всички грижещи се за него нищо неподозиращи любими същества. Несправедливо, но факт. Хем е безпомощен, хем е опасен! Станах жертва на любимия, но имунната ми система се пребори с таз годишното издание на грипната епидемия. Ей, стават все по-коварни тези мутации на вирусите! Цяла седмица и още лекичко подсмърчам…А мразя да не мога да дишам, нощем да хъркам и да се стряскам насън с пресъхнало гърло… Ужасно е! Не можеш да разграничиш секретите от носа си и тези от очите и устата ти. И не се и налага. Преборваш ги накуп. Сега съм добре, но друго ми дойде до главата..ама за него утре!

ЗДРАВЕЙТЕ!

Смесен режим на Дюкан – в резюме

В резюме, защото нямам намерение да ви описвам подробно като Ударния (кратък) режим две седмици на редуване на Протеини и Протеини със заланчуци.

ДЕН ОСМИ – 11.08

Събудих се и се метнах на кантара – !!! 53,9 кг!!! Хип, хип, УРА! 1,3 кг!!! Не е много, спокойно! Не забравяйте, че съм и в третия ден от цикъла и съм изхвърлила и доста от задържаните течности. Но си ги усещам – почнах от 56,2 кг, днес 53,9 кг – 2,3 кг по-малко се усещат! Днес ще ям салатка, ухааа! Няма по-хубаво нещо! С пържолка! Не са ми омръзнали още… Само шоколадът ми липсва

ДЕН ДЕВЕТИ – 12.08

54,4 кг – 500 гр отгоре, ама в книгата пише, че е нормално. Само да подчертая, че не съм се отказала от меда и НЯМА ДА СЕ ОТКАЖА, щото без него не мога! Шоколад оставям, но меда – не! Открих как да си направя чудна яйчена салатка – сварени настъргани яйца, омесени с малко млечен сос с горчица, чесън и подправки и ушичките ми пукат та се късат. Овесените трици ги включих, ама ги добавям в салатите. Изобщо малкото отклонение от книгата не е фатално – Виден ме помоли да му опържа картофки за мезе на биричката и аз не можах да се сдържа да ги опитам, щото ги направих с чесън и подправки – по селски. Замислих се, но в крайна сметка никой няма да ме убие за това. А явно резултатът е видим щом и той го забеляза ) Ако обаче видя в огледалото, че погрознявам в отслабването или ми го кажат повече от трима души (независими един от друг) ще спра.

ДЕН ДЕСЕТИ – 13.08

54,3 кг – тенденцията е налице – пак ще свалям. Е, вярно – свалих и малкото в сутиена, което ми беше останало, но важното е да видя сметка на възглавничките по дупето ми и портокалите по бедрата. А те изчезват – по-бавно, но факт! И дава стимул!

ДЕН ЕДИНАДЕСЕТИ – 14.08

54,0 кг. Вечерята обаче беше специална – глезене за мойто момче! Направих яйчна салата, но сложих и настърган сварен картоф, нарязах мезе свински гърди на скара (от най-мазничките ) и си сипахме по едно бяло охладено винце пред хубав смешен филм. За десерт – мляко с кафе и парче кекс от фамилната фабрика. Хм, дааа! Виновна съм! Но не мога да глезя и аз само да гледам!

ДЕН ДВАНАДЕСЕТИ – 15.08

54,2 кг – кантарът веднага отчете присъдата, ама е лека – 200 гр. Днес мама има имен ден и вечерята е с всичките ми роднини в ресторант. Там обаче единственото ядене беше агнешко с картофи. Много вкусно, но не го изядох цялото. Половината порция я дояде татко.

ДЕН ТРИНАДЕСЕТИ – 16.08

54,1 кг. въпреки нарушенията. Днес е събота. У нас ще има майстори. Ще им готвя и няма начин да не опитам. Иначе какъв готвач съм?! Обявявам почивен от диета ден! Три пъти ура!

……………………………….

ДЕН ПОРЕДЕН – 27.08

Движа се между 54,5 и 55,00 кг. Старая се да съм в режим, но си правя и отклонения. По зодия съм гастроном-маняк, така че е неизбежно да се отдавам на страстите и изкушенията. И не съм умряла още. Сигурно щото пак по зодия с рогатия си приличаме…по рогата…

……………………………….

ДЕН В КРАЯ – 15.10

Спрях да следя какво ям още преди седмица-две. Килограмите явно са трайно запазени 54 – 54,5. Ефект има. Полза също. Щото дори като не следя пак гледам, че ям само полезното – месо, зеленчуци, трици, нискомаслено, и гледам да наваксвам с водата, НО….включвайки сладкишчета отвреме навреме не ми се отразяват драстично щото организма ги опуква в тренировките по аеробика.

Хайде честито! Догодина (ако не забременея) още две кила!

Ударният режим на Дюкан в действие

За да бъда по обективна, реших да изпробвам диетата на д-р Пиер Дюкан, за да мога след това да коментирам от позицията на опитал човек. Искам да опитам да сваля тези заветни 5 килца, които АЗ си мисля, че изглеждат добре върху мен, но приятелят ми не е на това мнение. Чух и изчетох доста коментари за нея – увреждала бъбреците, черния дроб, на друга и спрял цикъла и все от този род. А на въпроса ми има ли ефект, всички отговарят с да, твърдо има. И так периода е добър: имам почивка от аеробиката до 25.08, т.е. няма да се натоварвам в Ударния период физически, времето е топло – ще пия много вода и то студена, обичам мръвки със салатка, дотук добре. И така:

ДЕН ПЪРВИ – 04.08

Станах и стъпих на кантара след обичайния си толет. Показа 56,2 кг. Записах го на листче и го окачих на хладилника. Сложих варено яйце в чантата. На път за работа минах през магазина и купих кисело мляко 0,1% , прясно мляко 0,1% и вакуумирана телешка пъстърма. Отворих офиса и отидох да си взема нес кафе от машината, добавих му от студеното прясно мляко, сложих и любимия ми мед, но се лиших от любимите ми бисквитки Ревю, които си хапвах с голям кеф всяка сутрин… Е, първа жертва! Сипах си и студена вода, задължителна е за всяко кафенце С кафенцето изкарах докъм 11:30 ч, когато чух първите позиви на глада. Яйцето влезе в употреба. Обаче уста кучешка се разяжда и след половин час си отрязах пет-шест тънки парченца от пъстърмата да подъвча. Залъгах гладните вълци в стомаха. Към 14 ч, в един промеждутък на навалицата в лятната разпродажба си резнах още 5-6 пъстърменца, но този път ги полях с около 1/3 кофичка кисело мляко и две-три чаши вода. Към 16 ч отидох за още едно кафе с постно мляко и две лъжици мед и така приключи работния деен. Докато се прибирах към къщи звънна Таня да пием кафе. Ми сега! Какво, какво – една кока-кола лайт ми дойде чудно освежително. В магазина се сдобих с кило телешки шол – половината на кайма, половината на хапки. Допълних асортимента в домашния хладилник с безмаслена извара, кисело мляко, сирене и кашкавал, замразени пилешки филенца и дробчета, за което се разделих с около 40 лв. Прибрах се, нарязах на гаджето мезенце за биричка и се заех с моите манджи. Сварих 6 яйца. Чукнах две в каймата, сложих подправки и две-три лъжици кисело мляко, омесих го и го „опекох“ на тефлонов тиган без грам мазнина. Нарязах на филийки пуешки пушен бут и него в тигана. Цялата къща миришеше и се принудих да споделя част с половинката. Наядох се само от опитване. Изпих и две-три чаши вода. Хапките ги покрих с вода, сложих бульони два и ги сварих – станаха по-вкусни от предвиденото. Едната извара с 1/3 кофичка кисело мляко и микс от подправки я забърках като родопска закуска, ама без майонеза. Преди лягане още две-три чаши вода и се отнесох.

ДЕН ВТОРИ – 05.08

Събудих се, а кантара май не! Показа 56,0. Само 200 гр . Сложих в една кутия 4-5 телешки кюфтенца, малко от пуешкото за разнообразие и вкус, половината извара и три яйца. Обичайното кафе с прясно мляко към 10:00 днес ме държа до 12:30. Две кюфтенца и едно яйце бяха унищожени в подкрепа. Към 15:00 добавих още две, малко пуешко и малко извара. Към 16:30 1/3 кисело мляко замести второто кафе. Обаче ме поканиха на вечеря в ресторант. Доста се чудих по пътя какво ще си поръчам, но понеже съм на принципа „Кажи какво търсиш, за да ти помогна“ реших направо да кажа какво ям и какво не и сервитьорката ми препоръча пилешко филе на скара и две нарязани яйца за салата, полети с минерална вода. Идеално! Хапнах без да съм преяла. Нахапаха ме комарите исе прибрах доволна от сладките приказки. Вкъщи се отпуснах в прегръдките на любимия и съвсем скоро се отнесох в страната на сънищата. Няма да споменавам водата, която изпивам, защото пия почти постоянно когато съм седнала – в офиса, на маса, вкъщи, и мисля, че се събират повече от литър и половина.

ДЕН ТРЕТИ – 06.08

Кантарът взе да се осиферва – 55,3 кг. Цели 700 гр надолу. Ей това се вика стимул. Даже се колебая дали да не изкарам 7-дневен ударен режим! За днес схемата е като вчерашната. А седя и се ровя в интернет и съвсем случайно свързах А с Б (голям смях!). От известно време с отварянето на wordpress.com в топкласацията на най-четеното днес се мъдри блог Рецепти за дюканки – на пръв поглед странно име, звучи хумористично и винаги го подминавам. Но днес ми се появи пак тази дума и аз се плеснах по челото: „дюканки“ явно е нарицателно на всички последователки на въпросната диета и идва от името на доктора! Блога е много подробен и включва линкове и информация за всичко, свързано с диетата на Дюкан. Но най-важното е че има рецепти! Разнообразни!

Вечерта ходих на кино с моят приятел Ники, раздумка на Кока-кола лайт и като се прибрах вкъщи открих размразени пилешки дробчета в мивката. На въпроса ми за какво са, Виден ми отговори, че иска да му ги приготвя с гъби за мезе на биричката. ОК. Идеални са и за диетата. Опържих първо по-голямата част за него с олио, лук и гъби и след това без мазнина и добавки, а само с подправки – за мен една малка порция. Хапнахме и доволни полегнахме пред телевизора, а оттам – в леглото.

ДЕН ЧЕТВЪРТИ – 07.08

Кантарът пак спи – 55,1 кг. Схемата днес е същата с малки промени в количествата, понамалих ги защото имах и непредвиден емоционален стрес. За вечеря се събрахме с момичетата от Аеробикклуба на клюки в ресторант Сентрал парк. Седнах, казах и поръчах (с подкрепата и вещите съвети на Таня) телешко филе на скара и бутилка минерална вода. Коментарите на масата бяха иронични по мой адрес за диетата – не към самата диета, а към лудостта ми да се хващам с нея, след като видимо не се нуждая от отслабване Всички бяха запознати с основните положения и се опитваха да ме съблазнят да опитам от вкусотиите, които те си поръчаха. Но аз не се поддадох! След като изядох порцията вкусно месце ми зададоха въпроса дали съм гладна. Отговорът беше откровен: Не съм гладна, но още ми се яде! Разликата е огромна, но успях.

ДЕН ПЕТИ – 08.08

Странно, кантарът е луднал – 55,2 кг. Защо ли? Кратка справка в женското календарче даде отговора: Вие сте пред цикъл, а както знаем сега ще задържате пооооовечко течности. Нищо не е променено в схемата на хранене, но към 16 ч първите спазми в долната част на корема ми подсказаха, че ще я карам по-внимателно. Зачудих се при тази нова ситуация дали да продължа (както бях решила) Ударния режим до 7 дни и реших – каквото тялото ми покаже. Вечерта се озовах в приятната атмосфера на селската къща. Сложих на мъжете салатка за ракийката, а за мен – топло пушена скумрия. Изядох я цялата. Изпих и половин чаша кока-кола лайт и се отпуснах доволно уморено на стола увлечена в приятен разговор с любимия.

ДЕН ШЕСТИ – 09.08

На село няма кантар. Събудихме се рано, защото се оказа че ще сме спасителен отряд. Бабата на Виден се заключила в банята в Пловдив. Набързо се облякохме и се върнахме в града за акцията по разбиването на вратата. Бабата беше успешно спасена и успокоена. На връщане си взехме компания – двама наши приятели – Калин и Теодора. Минахме през магазина за кока-кола лайт и към 11 ч успешно се събрахме на кафе около масата в дядовата къща в Крушево. За вечеря майсторът на скарата Виден опече чудни свински и пилешки пържолки, пилешки сърца с гъби и накаря чушки. За мен, естетствено, имаше две пилешки пържолки, след които с кеф похапнах кисело млекце.

ДЕН СЕДМИ – 10.08

За днес бяхме планували плажуване на брега на р.Марица, но времето ни изигра и прекарахме целия ден в шетня из двора (когато не валеше) и сладки приказки под беседката, а дъждът барабанеше по покрива. Но отми жегата, мухите и комарите. За обяд Теодора предложи останалите печени чушки, запечени на фурна със сирене и яйца, дядо опържи цаца за мезе на бирата на Калин, а аз изядох едно яйце, една студена вчерашна пилешка пържолка и малко кисело мляко. Честно казано, изкушението да опитам от другите вкусотии беше ОГРОМНО! Но факта, че ще замине смисъла на всичките седем дена ми даде сила на волята. Следобедно кафе, баня за всички и обратно за Пловдив. От утре – фаза втора.

Как да отслабнем …хм, завинаги?

Аз съм човек, който обръща голямо внимание на външния си вид, но не от суета, а просто защото съм убедена, че добре изглеждащият човек е здрав, щастлив и добре приет навсякъде ! Ако щете да го нарека така: външността е собствената ви реклама. Така както изглеждате, ще ви възприемат околните, които нямат честта да познават скъпоценния камък вътре във вас – ум, сърце, характер.

Преди два дни в офиса ми влезе моя позната, която не бях виждала отдавна – винаги добре поддържана жена, но за съжаление една от неможещите никога да отслабне колкото иска, защото наоколо е пълно с изкусителни сладкиши, живота непрекъснато я тормози с нови и все по-сложни проблеми, които се трупат изключително и само в областта на ханша. Жената е на около 50 години с медицинско образование. Отскоро се оказа, че е „щастливо“ разведена. Тъй като продавам облекла, а тя е мой редовен клиент, аз знам номера на дрехите, които носи. Направи ми впечатление, че панталона и стои доста свободно. В един момент тя се заинтересува от новите неща и поска да премери един панталон. Нейният номер 46 го нямаше и аз и предложих да премери един номер по-малък – 44, като почти бях сигурна, че няма да й стане. Излезе от пробната, закачила пръст на колана и с тъжна усмивка ми показа, колко й е …голям! Доста учудена и предложих още по-малък номер и вече заинтригувано зачаках да видя дали и този ще й е голям. Когато се показа, панталонът беше точнят номер и на лицето й светеше широка усмивка – да, този е нейният! Сега вече се видя разликата – ханшът й беше значително стопен. Заразпитвах я какво е станало, дали от развода или нови проблеми са я налегнали, дали не е болна. А тя съвсем спокойно ми обясни, че няма проблеми и че новата й фигура се дължи на страхотната диета, която приложила, този път упорито, върху себе си. От дума на дума стана ясно следното: Чула за нашумяла протеинова диета, описана в книга, влязла в книжарницата и срещу 10 лв се сдобила с въпросната книга: Как да отслабнем завинаги на д-р Пиер Дюкан. След като я прочела, решила, че не е толкова страшна и започнала на 15 март. Минала е през всички фази и сега вече влиза в два номера по-малки дрехи. ФАКТ! Е, не е спортна натура! Заразила с идеята и двете си дъщери и всички познати, които отворят приказка за отслабването й. Сдобила се с доста последователи и ми цитира няколко поразяващи резултата. След като си тръгна се замислих, че и аз съм чувала за тази диета и дори се опитах да я прилагам върху себе си, но не съм чела книгата, а се водех от разкази на приятели. И при мен имаше ефект, но доста по-незначителен от нейния. Вярно, че аз нямам какво толкова да свалям, но явно човек трябва да следва професионалния съвет за да постигне максималния ефект. Друг е въпроса дали е ЗАВИНАГИ… Там вече съм малко скептична, защото още няма измислено лекарство или диета против лоши навици, дори и хранителни. Все пак препоръчвам тази книга първо да се прочете (и аз ще го сторя) и чак тогава да се приложи. Гарантирано има резултат – видях го с очите си! Но дали ще го запазите, зависи изцяло от вашата воля да се рекламирате все по-успешно!

IPL – за или против

Получих необичаен коледно-новогодишен подарък от любимия – епилация с IPL. Радвам се, защото имам качествена козметичка, която има две висши образования по специалността, с която си изкарва хляба и непрекъснато е в час с новостите в медицинската козметиката. Утре вечер е заветната дата и аз се вълнувам като малко дете. Надявам се с един удар да се оттърва от голяма част от досадното интимно окосмаване и да спра да ходя всеки месец на скубане като прасе по Коледа. Пък подаръкът е и в известна степен и за приятеля ми, тъй като разбрах, че не обича окосмяването на специалните места и аз ще спра да се изследвам в банята преди всеки интимен акт на сладострастие дали евентуално не се е показал някой досадник. Наистина инвестицията си заслужава, процедурата не е скъпа и доколкото разбрах и се надявам да е истина, там където IPL е минал – трева /косми/ не растат вече. Информация в мрежата не липсва, а и козметичката ми ме информира подробно за всичко – как ще протече, какво е усещането и какви са последствията. Стискайте палци, защото все пак 70% от ефекта зависи от професионалиста. И така ще съм готова за лятото преди всички