Божествено вкусна и лесна торта

Как може досега да не съм я споделила!? Седя си, пия си кафе и се чудя! Правя я поне за втори път и пак ми се иска да я изям наведнъж цялата! Днес трябваше да я занеса на едно балконско женско пиене на кафе, но поради едно непреодолимо препятствие сега си я ям сама. Но от тук ще подразня всички останали:

НЕОБХОДИМОСТИ:

Около 25 бр. бишкоти;

2 кофички кисело мляко, може и с цедено;

1 ч.ч. мед;

остатъци от недоизядени сладка и конфитюри;

стафиди;

какао и шоколадови пръчици.

ПРИГОТОВЛЕНИЕ:

В подходящ съд се изсипват киселите млека и меда и се объркват до хомогенност. В друг подходящ съд (аз предпочитам тава от йенаглас, щото е прозрачна) се подреждат един ред бишкоти. Заливат се с половината смес от киселото мляко. Отгоре се разпределят конфитюрените остатъци. Поръсва се със стафиди. Върху тях се нареждат втория пласт бишкоти и се заливат с останалото подсладено кисело мляко. Поръсват се с шоколадови пръчици и какао. Покрива се с фолио и се оставя поне 12 часа в хладилника. Ицето Лулчев ми даде идея да натопявам бишкотите в коняк или ликьор. Аз съм за всякакви вариации, но имайте предвид, че после ще ви трябва шофьор . Още една идея ми дойде сега: киселото мляко ако му добавите какао, ще стане шоколадова торта.

Отивам да си сложа още едно парче!

Петровска курбан чорба

Утре е Петровден. Аз съм си в къщи и по ред причини не мога да изляза. Какво да правя друго освен да сготвя една хубава пилешка чорба – и Виден и аз много я тачим. Отворих любимото ми списание Кулинарен журнал и на страница 12 от последия брой 6/2009 попаднах на тази изкусителна на картинката фЪнтазия. От баба и мама знам, че на Петровден курбана е за здраве. Точно сега се нуждая от него най-много, така че запретнах ръкави и с добро на ум стана следното:

НЕОБХОДИМОСТИ:

По рецепта е едно пиле, но аз имах тарелка с пилешки крила;

1 бучка масло;

2 глави кромид;

2 моркова;

2 чушки;

1 домат;

1 малка глава целина;

1 бульон;

млян чер пипер  и сол на вкус;

магданоз по желание;

ПРИГОТОВЛЕНИЕ:

Крилата ги нарязах и ги сложих с вода да заврят, но преди да почнат да врят обрах пяната. Последователно прибавях, нарязани на ситно лука, морковите, целината и чушките. Добавих бульона и сол на вкус. Докато поврят малко нарязах на ситно домата и се замислих – да сложа или да не сложа чесън? Що пък да не сложа? Почистих и нарязах на ситно две скилидки и ги добавих, кой ще ги усети?! Сега докато чакам да поври малко заедно всичко, седнах да пиша рецептата в блога. Отивам да я махна от котлона и да добавя пипереца и масълцето. За магданоза – всеки път се изкушавам да го нарежа вътре, но Виден не обича. Ще си го нарежа и ще си го добавя само в моята купичка, щото аз го обожавам.

Сервира се по желание или с лимонов сок или с кисело мляко. Аз ги редувам.

Риба ала Бос

Приготвянето на риба не е от любимите ми кулинарни занимания, но консумацията й (мляс, мляс) е не само задължителна, но и ми носи невероятния дъх на вода, река или море и с това едни спомени, спомени…Но да не се отплесвам! Тъй като мразя да я чистя, си купувам чистена, удоволствието ми се губи и ако ям и плюя костици, т.е. предпочитам филенца или котлети. И така, от поредната промоция в МЕТРО в хладилника попаднаха едни филенца от треска. И ми се доядоха, ама ако може бързичко, чистичко и мегавкусничко. Търсих в мрежата рецепти, но…нищо което да ми грабне окото… Започнах тогава едно допитване до роднини, близки и познати и попаднах на изненадващия талант на моя шеф – той ми даде най-страхотната, бърза и вкусна рецепта:

НЕОБХОДИМОСТИ:

1 пакет рибни филета – треска, зарган, бяла риба, каквото дойде;

4-5 скилидки чесън;

сок от 1/2 лимон;

1-2 ч.л. горчица;

3-4 с.л. зехтин;

копър;

сол и черен пипер на вкус.

ПРИГОТОВЛЕНИЕ:

Фурната се загрява на горно печене до 200 градуса или функция грил. Филетата се размразяват и се посоляват със солта и черния пипер от двете страни. Взема се скарата от печката и се нареждат отгоре. Точно под скарата се слага тава с две чаши вода в нея, за да може да не капе и да не мирише. Филенцата се пекват за по 10-15 мин от всяка стана, но при обръщането трябва много да внимавате да не се разкъсат много. А докато се пекат се приготвя сосче за заливка. В блендер се слагат чесънчетата с горчицата, сока от лимона, копър и 1/2 лъжичка сол. Джуркат се до сособразност .

Готовите филенца се сервират залети и овкусени с въпросното сосче, могат да се преглъщат с бира или охладено бяло вино и много вървят със салатка от пресни зеленчуци. И внимавайте да не ви капне слюнка в порцията! )

П.П. Чудя се и следващия път ще пробвам, дали вместо вода в тавата да не нарежа малко картофки и да се опекат заедно? Какво като им капе рибката отгоре? Даже ще станат още по-вкусни!

Доматена супа с пресечена застройка

Още един спомен!

Вследствие на тоталното освинване по празниците, душата ми е закопняла за нещо топло (поради ниските температури) и безмесно. Сетих се за една рецепта, която приготвях в зората на моето кулинарстване, сигурно съм била зелена тинейджърка. Спомням си даже заглавието на готварската книга, от която я научих: „Какво да сготвя, когато мама я няма“. Самото заглавие е много показателно за какво аудитория и степен на трудност са предназначени рецептите в нея. Но тази ми остана любима.

НЕОБХОДИМОСТИ:

800 гр домати белени на кубчета (консервирани);

1 глава лук;

1 морков;

1 зелена чушка;

2 шепи фиде;

1 яйце;

1 кубче бульон (по избор на вкус);

1 с.л. сушен босилек;

сол на вкус.

ПРИГОТОВЛЕНИЕ:

Морковът на кубчета или кръгчета и лукът на кръгчета се запържват в малко олио докато лукът стане прозрачен. Добавят се доматите и се разбъркват. След като поврят около 15 мин. се добавя гореща вода. След като поври още 5 мин. се прибавят подправките, нарязаната на кръгчета чушка и натрошеното фиде.  Супата ври до готовност на фидето. Сваля се от огъня и с равномерно бъркане се добавя разбитото яйце, така че да стане на парцали. По принцип добавям и магданоз, но в магазина нямаше.

Супата може да се сервира с крутони, но лично аз я предпочитам с кубчета сирене – много ми напомня за лятото, когато няма нищо по-вкусно от голям розов домат, къшей топъл (пресен) домашен хляб, чубрица и бучка сирене. Ох, потекоха ми лигите!

Да живее греяното вино!

ЗА МНОГО ГОДИНИ НА ВСИЧКИ!

Желая ви здраве, повечко късмет и парички!

И нека се опитаме да бъдем

малко по-добрички!!!

И така мина още една година! В този период ме обземат едни философски мисли за празнуването на НОВА ГОДИНА, но тях в друга публикация…да има…

Върнахме се от празненствата натежали, наспани, но и леко настинали. Е, някои повечко настинали, но кеф цена няма. И сега ще се лекуваме. Трябва ни нещо, което да действа бързо и да доставя удоволствие, да не горчи и да не се приема по схема. Правилно, напитка ще е! Обсъдихме съдържанието на мокрия бар и стигнахме до извода, че ракията е малко силна в случая. Спряхме се на червено вино – беше по-голямо количество и ще стигне за по-дълго лечение . Наскоро ме споходиха приятни спомени от миналогодишното ми швейцарско пътешествие, още повече, че и моята приятелка Ирина си беше дошла в България за празниците. Та гледайки 10-литровия бидон с вино се сетих за едно невероятно питие, което опитах там и душата ми си остави топъл спомен за него. Оказа се, че напитката е с немски произход и според списание Форбс е един от петте най-добри коктейла за зимата, както разбрах от едно списание, останало от пътешествието за спомен. Коктейла се казва Gluеhwein, u-то е с две точки отгоре, но нямам такова на клавиатурата . Пихме го в топло заведение с невероятна панорамна гледка към заснежените Алпи, по време на разходка в снежния център на Гщаат, където се предлагаше на крак от дървени павилиони по цялата главна улица. А реших да го приготвя на моят мъж като реплика на класическото българско греяно вино, което той приготви предната вечер. Името му в най-свободен превод означава /както ми обясниха/ греяно вино с подправки. Ето и рецептата, по която аз сътворих вълшебството:

НЕОБХОДИМОСТИ:

1 бут. червено вино (750 мл);

120 мл вода;

60 г захар (може да се замени и с мед по желание);

анасон;

3 щипки карамфил;

канела;

1 лъжица лимонови кори;

1 лъжица портокалови кори.

ПРИГОТОВЛЕНИЕ:

Захарта, анасона и карамфила се сваряват във водата. Прецежда се течността и си смесва с виното. След това виното се загрява, като се добавят канелата и коричките и точно ПРЕДИ да заври се маха от котлона. Налива се в чаши за топли напитки – стъклени или порцеланови, но най-добре изглежда в руския стакан и се усвоява и с домашен сладкиш. Вариации с подправките са възможни според вкуса.

Виден каза: Добро е, но не за лечение, а за напиване! Аз мисля, че зависи кой от какво се лекува…

МИР И ЛЮБОВ ВАМ, особено след втората доза!

Ябълков сладкиш „Детски спомен“

Миналата седмица мои приятели ми дойдоха на гости и ми донесоха цяла тава тиквеник! Много вкусен, с много тиква и орехи, както аз го обичам. Тиквеникът свърши и аз трябва да върна тавата, но моята майка ме е учила, че празен съд не се връща. И така, трябва да реша какво да сложа в нея. Поглед в хладилника, справка с календара и изплуваха едни стари спомени, засилени от аромата на печения сладкиш… Мммм…

Ябълки, канела, орехи…

Мама правеше един великолепен ябълков сладкиш, лесен и вкусен, с който двамата с брат ми закусвахме често преди училище. И до ден-днешен чувам сигнала на детското предаване по радио Хоризонт в 6:50 ч. И така петлето пак пее:

НЕОБХОДИМОСТИ:

3 бр. средно големи ябълки;

1 пакет бисквити – чаени или обикновени;

1 ч.ч. брашно;

1 ч.ч. захар;

1 ч.ч. орехи – ситно строшени;

125г. масло;

4 яйца;

канела;

1 бакпулвер;

1 ванилия.

ПРИГОТОВЛЕНИЕ:

Ябълките се измиват, обелват се и се нарязват на филийки. В тавата, в която ще се пече се разтопява маслото. Отгоре се нареждат бисквитите една до друга на един ред докато се запълни формата. Върху тях се нареждат ябълковите филийки.

Поръсват се с канела, после с орехи.

Фурната се загрява до 200 градуса Целзий. В отделна купа се разбиват яйцата със захарта. Пресятото брашно с бакпулвера се добавя бавно и накрая се ароматизира с ванилията. Получената смес се изсипва в наредената тава да покрие плътно цялата форма на тавата.

Пече се 30 до 45 мин до готовност на блата (номера с промушената клечка да излезе суха). След пълното изстиване на сладкиша (ако успеете да го опазите) се поръсва по желание с пудра захар. Чувала съм още, че има и вариант да се обърне в тортена чиния с бисквитите нагоре.

Най-сладката част от приготвянето на сладкиша от мама за нас, децата, беше облизването на бъркалките на миксера и купата от сместа за блата. Ставали са епични битки, честно! Сега обаче са едни сладки и ароматни детски спомени!

П.П. Липсват снимки на готовия поръсен сладкиш, защото стана толкова хубав, че дори котенцата си похапнаха

Салата от броколи с млечен сос

Аз много обичам салати и тъй като времето става все по-студено, а цените на пресните заленчуци (домати, краставици и подобни, типични за лятото) стават все по-високи, реших да се поогледам за зимни варианти. Всеки път като ходим на гости у вуйчото на Виден (напоследък по-често заради операцията и наблюдението му) Нора, неговата прекрасна съпруга, ни гощава със страхотни вкусотии, които хем са лесни за направа, хем са безумно вкусни. Нейната майка специално отглежда броколи в градината си в с.Ягодово, защото това е любимия зеленчук на Норчето.

Та броколито, ако не знаете още, е един мега хипер полезен зеленчук от рода на зелето, който е добре да се консумира в сезона си пресен, т.е. сега, а не през лятото, когато го продават предимно замразен. И така вече втора седмица си правя от страхотната салатка на Норчето. Ето я:

НЕОБХОДИМОСТИ за 2 порции:

Пресни броколи – 1 малка глава;

2 ч.л. сол;

20 мл олио или зехтин;

1 кофичка кисело мляко;

2 скилидки чесън;

2 с.л. универсална подправка по избор и наличност;

2 с.л. нарязан копър (по желание).

ПРИГОТОВЛЕНИЕ:

Измиваме броколито и го накъсваме на розички. В тенджера наливаме вода и я завираме. Добавяме двете чаени лъжици сол и олиото. Пускаме розичките броколи да се бланшират за около 3 до 5 мин. и ги изваждаме с решетъчна лъжица да се охлаждат.

Двете скилидки чесън ги пресоваме и ги доначукваме с малко сол да станат на каша. В отделна купа разбиваме киселото мляко, добавяме му чесъна, универсалната подправка и, по желание, копъра. Разбиваме добре и слагаме в хладилника за около 30 мин. подправките да пуснат аромата си в млякото. Норчето го прави недиетично като му добавя и майонеза, но аз не обичам майонеза; другия вариант е със сметана, което също го прави леко мазничък и по-тежък, но е въпрос на вкус.

Сервира се или като салата или като гарнитура към вкусна мръвка като се слагат броколите и се поливат със соса. Аз ще се престраша и ще опитам и сурови броколи със този сос. Вариация на тази рецепта може да се направи с карфиол или и с двете ) .

Здравейте!

Неделна баница

От малка представата ми за перфектната неделна сутрин е домашно приготвена баница с айрян или кисело мляко и цялото семейство на весели закачки около масата. И тази наделя, та нали е Димитровден, празник голям, преход към зимата, реших официално да закрием сезона на градинските партита с една домашна баница със сирене, огромни халби с айрян и завистливите погледи на съседите през дувара на село. Аз, Виден и дядо Видю си похапнахме и се посмяхме на масата в топло огряната от есенното слънце градина преди да продължим с домашната работа от предния ден, свързана със зазимяването на къщата и двора.

Майка ми и баща ми са ме учили да правя перфектна „редена“ баница по вкуса на моето семейство, която да не е много „мокра“, горния слой кори да се рони и да хрупа в устата. На Виден майка му обаче прави вита баница, която е малко по-сочна от нашата, но която той обожава, както не веднъж ми е натъртвал. А сега де?! Не мога да се меря с майка му, щото аз идвам от друга кухня. Но, от друга страна, и аз не обичам много сухите кори на баницата и от дете винаги ги остъргвам и ям „на баницата мекото“. Ще търся своята рецепта. Аз пък обичам повечко сиренце. И така:

НЕОБХОДИМОСТИ:

1 пакет кори за баница;

1/2 бучка сирене – натрошено;

4 яйца;

прясно или кисело мляко (по желание и наличност);

масло и олио за намазване на тавата

ПРИГОГОВЛЕНИЕ:

Перфектната тава е тази, в която влиза точно една кора без да се налага да се изрязва от листото. Ако имате такава, ползвайте я. Ако не, тава по избор, но за вита баница е най-добре да е кръгла, се намазва с оливце. Ако баницата ще е редена, предварително избройте листата и прегънете ъгълчетата на листата, върху които ще е плънката. Ако ще е вита, сложете три до пет късченца масълце на първото листо. Наръсете от натрошеното сирене по дължина на листото в стройна „магистрала“ и навийте на руло целия лист. Огънете го като охлювче и го сложете в центъра на тавата. От мама знам, че винаги се почва от центъра. Цялата процедура се повтаря със всяко следващо листо, което се нарежда плътно да предходното, докато охлювчето не запълни целия овал на тавата и не стане охлювище .

Включете фурната да загрява на 200 градуса. В отделна купа чуквате яйцата и ги разджурквате с вилица, добавяте млякото до количество, което ви се вижда достатъчно и обливате баницата равномерно и така, че да й влезе във всяка кухина или дупка. Ако не стига, доливате само мляко. На равномерни места отгоре слагате от същите малки късченца масълце под формата на цвете, примерно. Фурната се е загряла до 200 градуса, мушвате й баницата и след около 30 до 45 минути (това зависи от фурната) я изключвате. В огромна кана разбърквате по кофичка кисело мляко на човек за айрян. Иначе няма да стигне, предупреждавам ви! А ароматът, който се носи докато се пече…. Отворете вратите на всяка стая в къщи и за нищо на света не включвайте аспиратор! Грях е!

Ако правите по-малка баница и ви останат три листа от един пакет ви препоръчвам рецептата за спаначени тарти с мента на Йоана, за да има апетитни закуски и през седмицата.

П.П. Снимките са правени в промеждутък в кухнята и набързичко, щото отвън вече се чуваха нетърпеливи подвиквания…

Руло Стефани

Никога не го бях приготвяла вкъщи. Спомням си от ученическите години ни го приготвяха в стола за обяд. Нямам лоши спомени за вкуса му от това време за разлика от всички видове кремове и малебита. Тях направо не ги понасям! Но онзи ден се чудих какво различно нещо да приготвя, което хем да е засищащо, хем да става за мезе за бира, тъй като Виден е почитател на пивото. Рових из интернет и попаднах на подходяща рецепта, която естествено претърпя леки промени:

Необходими продукти:

телешка кайма – около килограм;

зелен лук – три стръка;

хляб – един крайщник;

яйца – 4 сварени и 2 сурови;

моркови – два по-едри, сварени в подсолена вода;

кисели краставички – 4-5 бр.;

галета за поръсване;

пушен кашкавал за поръсване;

олио за намазване на тавата;

сол и подправки на вкус и по желание;

Начин на приготвяне:

От смляното месо, ситно нарязания лук, накиснатият във водата и изстискан хляб, едното сурово яйце и единия жълтък, смления черен пипер и сол на вкус се приготвя смес, която, след като престои в хладилник около 10 минути, се разстила върху фолио на пласт с дебелина 1,5-2 см във форма на правоъгълник. Отгоре по дължината й се слагат на редове нарязаните на ивички с дължина 0,5 – 1 см сварените в подсолена вода моркови и нарязаните на ивици кисели краставички, а по средата – ред от твърдо сварените яйца. С помоща на фолиото сместа се повдига и се увива на руло. Рулото се притиска по дължината, а в краищата се загъва, за да не изпадне плънката, поставя се в намазана с олио тава, намазва се отгоре и отстрани с разбития белтък, поръсва се с галетата и настъргания кашкавал, отгоре се слагат малки парченца масло или се поръсва с олио, набожда се на няколко места с вилица и се пече във фурна на 200 градуса за около 30 мин.

Готовото руло, след като престои 15 – 20 минути, се нарязва на филийки с дебелина 1 – 1,5 см, които се заливат с подходящ сос на основата на сос Бешамел. Моето не издържа до приготвянето на соса, защото беше нападнато от изгладнелите ми мъже – Виден и дядо Видю и до сос не опряхме, но използвахме за заместител соев сос.

Да ви е сладко:

Храната като лекарство или лекарството храна

Израстнах в дом, в който всички обичат да майсторят нещо в кухнята. Баба ми готвеше с фантазия, предаде го на мама, тя на нас с брат ми, а баща ми създаде спортната злоба у мен в кухнята. Не си спомням ден през последните 10-тина години, в който баща ми да не знае менюто със седмици напред. Стигала съм до грандиозни скандали с него, за това че аз искам да сготвя нещо, което ми се хапва, а от него просто не можеш се вреди. У нас има два хладилника откакто се помня, които винаги са пълни и храна не се хвърля, а се изяжда възможно най-бързо „за да не се развали“. Но винаги когато съм се докопвала до печката са се получавали доста интересни и сполучливи попадения, от които всички си облизват пръстите. Не е самохвалство. Просто когато нещата се правят с мерак и любов дори голата чорба става вкусна. От около година вече живея с приятеля ми Виден в самостоятелен апартамент, където той най-любезно ми предостави територията на модерно обзаведената му кухня спокойно да потушавам кулинарните си страсти. Той също е добър готвач и прави превъзходни неща, защото като мен готви за удоволствие. В къщи открих, а тук си доказах теорията, че не е важно само да готвиш, важно е и да си творец в кухнята. А това е вдъхновено не само от модерното и удобно обзавеждане, но и от хората, за които го правиш. Защото няма готвач или домакиня на света, които готвят за себе си. Най-вкусните шедьоври са предназначени за най-любимите на сърцето хора. Когато са безплатни .

От пубертета насам се пооглеждам в огледалото за излишни килограми, защото единия ми род е с „едър кокал“. Интересувам се от полезните и безвредни храни. И се старая в чинията ми да има повече здраве, отколкото изкушение. А целта ми винаги е била да превърна здравето в изкушение. Започнах с мега известния на времето чай от сена, който освен че ме накара да ходя често до тоалетната ме научи на нещо полезно – да пия чая си чист, без захар или подсладител. Минах на следващата мода – гладолечението на Лидия Ковачева – гуруто на цялата теория и практика на д-р Емилова. Тя ме научи, на Хипократовата истина „Храната е вашето лекарство, а лекарството е вашата храна“. В интерес на истината не съм гладувала. Прочетох книгата й „Гладът – приятел и лекарство“ и си извлякох само полезните изводи за мен: здравето на хората до голяма степен зависи от съдържанието на чиниите, а то се определя от специфичните дадености на района, който обитават, т.е. организма усвоява много по-добре храните, които са специфични за съответните географски условия. Не че екзотичните храни са вредни, но те са разкош за него и трябва да бъдат просто опитвани. Сега съм на последната мода: д-р Пиер Дюкан и неговата протеинова диета, която е коренно противоположна на разбиранията на Лидия Ковачева: той препоръчва консумацията на немазно месо, тя напълно я отрича, изхождайки от собствения си опит и здраве. Описах опита си и с него в две статии в блога и сега съм доволна от резултата. Остава да го задържа. Но и от него извлякох изводи за себе си: пиенето на вода е от решаващо значение за женските форми, хапването по-често и по малко е по-ефектно и здравословно за мен от гладуването, не е важна липсата на калории, а качеството и изразходването им.

И така, постепенно създадох свой собствен стил на хранене, придобих свой собствен стил на готвене и се научих да се храня за удоволствие. От семейството ми остана вечерята да събира всички хем на вкусотии, хем на сладки приказки в края на напрегнатия ден и малко преди всеки да се отдаде на почивка – сит, успокоен и обичан. Така храната не е само лекарство за тялото, но и за душата.

В тази категория съм решила да споделям това, което е на трапезата ми, хем ако желае някой да го повтори, хем аз да не забравям как съм го правила, макар че всеки път ще е различно поради щипката любов, която добавям