Падащи желания

Прибрах се от работа. Ники не вдигна телефона си за уточняване на мястото на срещата и изведнъж се оказах с ненужно свободно време. И с поправени очила. Ошетах. По мръкване вече си направих свежа салатка с топло пушено филе от пъстърва (мммм, разкош) и седнах блажено да погледам телевизия с чаша бяло вино в ръка. Мозъкът ми нещо копнееше за друга емоция. Живеем на последния етаж, е,  не точно в мансарда, но от зведите ни дели само един таван! Бях чула и чела през деня за очакваното събитие. Качих се и седнах на оставените там столчета – на едното си сложих краката и почти полегнах на другото с очи, вперени в тъмно сивото небе. И зачаках. Заслушах се – отдолу града вече почваше да се прозява. Потънах в мислите си, но очите ми шареха немирни. Вратът ми започна леко да се схваща. И тогава тя падна – първата. Падаща звезда! Погледа ми я засече само за миг и тя изгоря. Идваше ми да извикам от радост. От същата детска неподправена радост, както когато минах под дъгата. Душата ми се блъскаше в гърдите, очите ми трескаво търсеха дъжд от падащи звезди. Заболяха ме. Затворих ги. Трябваше да споделя този момент. Мама. Топлия й глас ми прави компания цели 23 минути, а ушите и чуха радостните ми писъци, когато видях още две светещи следи в небето. Едната беше за нея. Уморих се и слязох да си почина при Виден. На границата на денонощията пак отидох. Бях жадна за още. Имах още желания, готови да се откъснат от небето. Този път компания ми прави малка чашка с ликьор, пак от мама. И луната. Явно чула предишните ми възгласи, дойде да види кой смущава нощния градски покой. Светлината й беше намалена наполовина и не смути дирята, оставена от следващите четири падащи желания. Изпратих три SMS-а и една телепатична мисъл. Дано да е получена успешно. Ако не, ще опитам пак догодина!