Божествено вкусна и лесна торта

Как може досега да не съм я споделила!? Седя си, пия си кафе и се чудя! Правя я поне за втори път и пак ми се иска да я изям наведнъж цялата! Днес трябваше да я занеса на едно балконско женско пиене на кафе, но поради едно непреодолимо препятствие сега си я ям сама. Но от тук ще подразня всички останали:

НЕОБХОДИМОСТИ:

Около 25 бр. бишкоти;

2 кофички кисело мляко, може и с цедено;

1 ч.ч. мед;

остатъци от недоизядени сладка и конфитюри;

стафиди;

какао и шоколадови пръчици.

ПРИГОТОВЛЕНИЕ:

В подходящ съд се изсипват киселите млека и меда и се объркват до хомогенност. В друг подходящ съд (аз предпочитам тава от йенаглас, щото е прозрачна) се подреждат един ред бишкоти. Заливат се с половината смес от киселото мляко. Отгоре се разпределят конфитюрените остатъци. Поръсва се със стафиди. Върху тях се нареждат втория пласт бишкоти и се заливат с останалото подсладено кисело мляко. Поръсват се с шоколадови пръчици и какао. Покрива се с фолио и се оставя поне 12 часа в хладилника. Ицето Лулчев ми даде идея да натопявам бишкотите в коняк или ликьор. Аз съм за всякакви вариации, но имайте предвид, че после ще ви трябва шофьор . Още една идея ми дойде сега: киселото мляко ако му добавите какао, ще стане шоколадова торта.

Отивам да си сложа още едно парче!

Петровска курбан чорба

Утре е Петровден. Аз съм си в къщи и по ред причини не мога да изляза. Какво да правя друго освен да сготвя една хубава пилешка чорба – и Виден и аз много я тачим. Отворих любимото ми списание Кулинарен журнал и на страница 12 от последия брой 6/2009 попаднах на тази изкусителна на картинката фЪнтазия. От баба и мама знам, че на Петровден курбана е за здраве. Точно сега се нуждая от него най-много, така че запретнах ръкави и с добро на ум стана следното:

НЕОБХОДИМОСТИ:

По рецепта е едно пиле, но аз имах тарелка с пилешки крила;

1 бучка масло;

2 глави кромид;

2 моркова;

2 чушки;

1 домат;

1 малка глава целина;

1 бульон;

млян чер пипер  и сол на вкус;

магданоз по желание;

ПРИГОТОВЛЕНИЕ:

Крилата ги нарязах и ги сложих с вода да заврят, но преди да почнат да врят обрах пяната. Последователно прибавях, нарязани на ситно лука, морковите, целината и чушките. Добавих бульона и сол на вкус. Докато поврят малко нарязах на ситно домата и се замислих – да сложа или да не сложа чесън? Що пък да не сложа? Почистих и нарязах на ситно две скилидки и ги добавих, кой ще ги усети?! Сега докато чакам да поври малко заедно всичко, седнах да пиша рецептата в блога. Отивам да я махна от котлона и да добавя пипереца и масълцето. За магданоза – всеки път се изкушавам да го нарежа вътре, но Виден не обича. Ще си го нарежа и ще си го добавя само в моята купичка, щото аз го обожавам.

Сервира се по желание или с лимонов сок или с кисело мляко. Аз ги редувам.

Риба ала Бос

Приготвянето на риба не е от любимите ми кулинарни занимания, но консумацията й (мляс, мляс) е не само задължителна, но и ми носи невероятния дъх на вода, река или море и с това едни спомени, спомени…Но да не се отплесвам! Тъй като мразя да я чистя, си купувам чистена, удоволствието ми се губи и ако ям и плюя костици, т.е. предпочитам филенца или котлети. И така, от поредната промоция в МЕТРО в хладилника попаднаха едни филенца от треска. И ми се доядоха, ама ако може бързичко, чистичко и мегавкусничко. Търсих в мрежата рецепти, но…нищо което да ми грабне окото… Започнах тогава едно допитване до роднини, близки и познати и попаднах на изненадващия талант на моя шеф – той ми даде най-страхотната, бърза и вкусна рецепта:

НЕОБХОДИМОСТИ:

1 пакет рибни филета – треска, зарган, бяла риба, каквото дойде;

4-5 скилидки чесън;

сок от 1/2 лимон;

1-2 ч.л. горчица;

3-4 с.л. зехтин;

копър;

сол и черен пипер на вкус.

ПРИГОТОВЛЕНИЕ:

Фурната се загрява на горно печене до 200 градуса или функция грил. Филетата се размразяват и се посоляват със солта и черния пипер от двете страни. Взема се скарата от печката и се нареждат отгоре. Точно под скарата се слага тава с две чаши вода в нея, за да може да не капе и да не мирише. Филенцата се пекват за по 10-15 мин от всяка стана, но при обръщането трябва много да внимавате да не се разкъсат много. А докато се пекат се приготвя сосче за заливка. В блендер се слагат чесънчетата с горчицата, сока от лимона, копър и 1/2 лъжичка сол. Джуркат се до сособразност .

Готовите филенца се сервират залети и овкусени с въпросното сосче, могат да се преглъщат с бира или охладено бяло вино и много вървят със салатка от пресни зеленчуци. И внимавайте да не ви капне слюнка в порцията! )

П.П. Чудя се и следващия път ще пробвам, дали вместо вода в тавата да не нарежа малко картофки и да се опекат заедно? Какво като им капе рибката отгоре? Даже ще станат още по-вкусни!

Лазерна епилация – за или против

Или Аз срещу космите – рунд ІІ!

Ако не си спомняте, да припомня, че миналата годинарез пролетта се вълнувах от първи рунд – IPL. Резултатът от три процедури беше единствено изтъняване на косъма и прореждането му с около 20% по моя преценка. След това продължих по стария метод на ежемесечното обезкосмяване с топла кола маска при професионалист. Но на едно есенно парти срещнах едни познати, които ми разказаха за новото си начинание и поискаха да споделя моите резултати, преживявания, цени и най-важното – мнението ми по въпроса. А кой не обича да говори за слабостите си?! Впуснах се аз, разказах им почти всяка една процедура поотделно, показах достъпните зони и заявих най-отговорно, че няма да пръскам повече пари за глупости. Но…срещу мен имаше двама ентусиазирани специалисти в областта на лазерните технологии (и двамата имат висше образование по въпроса и бизнесът им е свързан с едно от приложенията на лазерния лъч – гравирането на различни повърхности). Хрумнала им идеята, проучвали, пътували по света, пробвали (и те ми показаха достъпните места ) и  решили да се впуснат в това доста рисковано поради скъпотия начинание. Избрали последен модел машина от Германия и направили съответните постъпки за финансирането на това начинание от банковата система в България, тъй като става въпрос за 6-цифрена сума. Но точно тогава се разрази световната финансова криза и в България и доброто начинание отиде да чака на трупчета до благоприятен полъх.

Новото студио отвори врати в края на март 2009 с чисто нова машина, две млади и добре обучени в Германия докторки (да, да, нужно е медицинско образование!), защото машината сама не може и ми звъннаха да ме поканят, както ми обещаха през есента на проба. Малко го поотложих, тъй като кризата не подмина и моя портфейл, пък и аз не обичам да съм първа. Пуснах доста да ме прередят, но пък видях доста резултати и събрах доста мнения. И аз отидох миналия месец. Поради новостта на студиото първата процедура е с 50% намаление, т.е. колкото повече зони си обработиш толкова си по- на кяр. Влизаш и попадаш в една лилаво-бяла магия, дори шефката беше с рокля в същия цвят! Посрещат те две млади жени – секретарката и докторката и те поканват да поседнеш и да си побъбрите. Връчват ти пад с анкетна карта, декларация и химикал и те приканват да им дадеш повече данни за твоето състояние, опит и желания! (Ау, само как звучи!) Отговарят на всички въпроси, за които си мислиш или не си намерил отговор в нета. Поглеждаш часовника – минал половин час! Ами процедурата, хайде, че не остана време?! Спокойно, процедурата е максимум 20-тина минути! И аз така се опулих, ама си е факт! Докторката ме поведе към съседната стая, където спокойно си жужеше огромната машина. Аз свалих дрехите зад едно параванче и опънах тялото си на кушетката до нея. Тя преметна огромния маркуч през врата си и насочи охладителната струя към мишницата ми. Нагласихме първо студеното. После видях, че на кожата ми се появява едно червено квадратче сантиметър на сънтиметър и усетих леко боцкане. Нагласихме и силата на боцкането и след около двадесет минути зоната на триъгълника и двете ми мишници бяха обработени. В стаята замириса силно на пърлено. За моя радост, щото това значи, че гадовете са се пържили в ада на лазерната машина. И тъй като за процедурата се изисква космите да са обръснати предната вечер, сега ми оставаше само да чакам. Всеки подал се биваше измъкван с лекота. Но след 10-тина дни не издържах и пак ги обръснах. Сега пак са ми поникнали, но вече само около 10 % от цялата растителност общо на двете зони. Това е нормално, тъй като лазерният лъч улавя само космите в трета и четвърта фаза на растеж на база меланиновото оцветяване, сканира и трепе от корен. Сега се подадоха всички партизани, които си мислят, че опасността е отминала. Следващия месец ще ги подложа на втора атака и пак ще споделя. Засега това са най-оправданите пари.

За всички, които се инересуват информация може да намерите ТУК, но в анкетната карта непременно да споменете, че АЗ съм ви казала.

Върнах се

Всъщност не съм ходила никъде. Бях изпаднала в словесна дупка – не ми се пишеше, мързеше ме, имах твърде много работа и в офиса и у дома, и подобни обективни и субективни причини.

Днес ми дойде музата! А тези, които ме познават добре, знаят, че аз не правя нищо без муза! Ако го сторя, ще бъде 100% по принуда, защото така трябва или някой има нужда от това. И то пак става с муза!

На кратко: Ремонта у дома почти свърши, народа се кротна с тия разпродажби в офиса, милите ми котенца вече щуреят на воля на село и през главата ми минават бебешки мисли…Само готварската муза ме посещава отвреме навреме. Почти зарязах BULFORUM.COM и сега съм с новата мода FACEBOOK.COM. Почти съм изоставила и Аероклюкарника, тъй като Тоталспорт живнаха и взеха, че си ъпдейтваха сайта и си направиха профил във Фейсбук.

Но тук си остава полето за личната ми изява. И мислите в главата ми ще придобиват черно-бели и тук-там шаренки измерения само тук.

Засега ми мирише на липа. Ще понабера малко и аз, щото няма нищо по-приятно да пиеш прясно запарен липов чай в студена зимна утрин и ароматът му да те връща в юни…