Неделна баница

От малка представата ми за перфектната неделна сутрин е домашно приготвена баница с айрян или кисело мляко и цялото семейство на весели закачки около масата. И тази наделя, та нали е Димитровден, празник голям, преход към зимата, реших официално да закрием сезона на градинските партита с една домашна баница със сирене, огромни халби с айрян и завистливите погледи на съседите през дувара на село. Аз, Виден и дядо Видю си похапнахме и се посмяхме на масата в топло огряната от есенното слънце градина преди да продължим с домашната работа от предния ден, свързана със зазимяването на къщата и двора.

Майка ми и баща ми са ме учили да правя перфектна „редена“ баница по вкуса на моето семейство, която да не е много „мокра“, горния слой кори да се рони и да хрупа в устата. На Виден майка му обаче прави вита баница, която е малко по-сочна от нашата, но която той обожава, както не веднъж ми е натъртвал. А сега де?! Не мога да се меря с майка му, щото аз идвам от друга кухня. Но, от друга страна, и аз не обичам много сухите кори на баницата и от дете винаги ги остъргвам и ям „на баницата мекото“. Ще търся своята рецепта. Аз пък обичам повечко сиренце. И така:

НЕОБХОДИМОСТИ:

1 пакет кори за баница;

1/2 бучка сирене – натрошено;

4 яйца;

прясно или кисело мляко (по желание и наличност);

масло и олио за намазване на тавата

ПРИГОГОВЛЕНИЕ:

Перфектната тава е тази, в която влиза точно една кора без да се налага да се изрязва от листото. Ако имате такава, ползвайте я. Ако не, тава по избор, но за вита баница е най-добре да е кръгла, се намазва с оливце. Ако баницата ще е редена, предварително избройте листата и прегънете ъгълчетата на листата, върху които ще е плънката. Ако ще е вита, сложете три до пет късченца масълце на първото листо. Наръсете от натрошеното сирене по дължина на листото в стройна „магистрала“ и навийте на руло целия лист. Огънете го като охлювче и го сложете в центъра на тавата. От мама знам, че винаги се почва от центъра. Цялата процедура се повтаря със всяко следващо листо, което се нарежда плътно да предходното, докато охлювчето не запълни целия овал на тавата и не стане охлювище .

Включете фурната да загрява на 200 градуса. В отделна купа чуквате яйцата и ги разджурквате с вилица, добавяте млякото до количество, което ви се вижда достатъчно и обливате баницата равномерно и така, че да й влезе във всяка кухина или дупка. Ако не стига, доливате само мляко. На равномерни места отгоре слагате от същите малки късченца масълце под формата на цвете, примерно. Фурната се е загряла до 200 градуса, мушвате й баницата и след около 30 до 45 минути (това зависи от фурната) я изключвате. В огромна кана разбърквате по кофичка кисело мляко на човек за айрян. Иначе няма да стигне, предупреждавам ви! А ароматът, който се носи докато се пече…. Отворете вратите на всяка стая в къщи и за нищо на света не включвайте аспиратор! Грях е!

Ако правите по-малка баница и ви останат три листа от един пакет ви препоръчвам рецептата за спаначени тарти с мента на Йоана, за да има апетитни закуски и през седмицата.

П.П. Снимките са правени в промеждутък в кухнята и набързичко, щото отвън вече се чуваха нетърпеливи подвиквания…

Руло Стефани

Никога не го бях приготвяла вкъщи. Спомням си от ученическите години ни го приготвяха в стола за обяд. Нямам лоши спомени за вкуса му от това време за разлика от всички видове кремове и малебита. Тях направо не ги понасям! Но онзи ден се чудих какво различно нещо да приготвя, което хем да е засищащо, хем да става за мезе за бира, тъй като Виден е почитател на пивото. Рових из интернет и попаднах на подходяща рецепта, която естествено претърпя леки промени:

Необходими продукти:

телешка кайма – около килограм;

зелен лук – три стръка;

хляб – един крайщник;

яйца – 4 сварени и 2 сурови;

моркови – два по-едри, сварени в подсолена вода;

кисели краставички – 4-5 бр.;

галета за поръсване;

пушен кашкавал за поръсване;

олио за намазване на тавата;

сол и подправки на вкус и по желание;

Начин на приготвяне:

От смляното месо, ситно нарязания лук, накиснатият във водата и изстискан хляб, едното сурово яйце и единия жълтък, смления черен пипер и сол на вкус се приготвя смес, която, след като престои в хладилник около 10 минути, се разстила върху фолио на пласт с дебелина 1,5-2 см във форма на правоъгълник. Отгоре по дължината й се слагат на редове нарязаните на ивички с дължина 0,5 – 1 см сварените в подсолена вода моркови и нарязаните на ивици кисели краставички, а по средата – ред от твърдо сварените яйца. С помоща на фолиото сместа се повдига и се увива на руло. Рулото се притиска по дължината, а в краищата се загъва, за да не изпадне плънката, поставя се в намазана с олио тава, намазва се отгоре и отстрани с разбития белтък, поръсва се с галетата и настъргания кашкавал, отгоре се слагат малки парченца масло или се поръсва с олио, набожда се на няколко места с вилица и се пече във фурна на 200 градуса за около 30 мин.

Готовото руло, след като престои 15 – 20 минути, се нарязва на филийки с дебелина 1 – 1,5 см, които се заливат с подходящ сос на основата на сос Бешамел. Моето не издържа до приготвянето на соса, защото беше нападнато от изгладнелите ми мъже – Виден и дядо Видю и до сос не опряхме, но използвахме за заместител соев сос.

Да ви е сладко:

Храната като лекарство или лекарството храна

Израстнах в дом, в който всички обичат да майсторят нещо в кухнята. Баба ми готвеше с фантазия, предаде го на мама, тя на нас с брат ми, а баща ми създаде спортната злоба у мен в кухнята. Не си спомням ден през последните 10-тина години, в който баща ми да не знае менюто със седмици напред. Стигала съм до грандиозни скандали с него, за това че аз искам да сготвя нещо, което ми се хапва, а от него просто не можеш се вреди. У нас има два хладилника откакто се помня, които винаги са пълни и храна не се хвърля, а се изяжда възможно най-бързо „за да не се развали“. Но винаги когато съм се докопвала до печката са се получавали доста интересни и сполучливи попадения, от които всички си облизват пръстите. Не е самохвалство. Просто когато нещата се правят с мерак и любов дори голата чорба става вкусна. От около година вече живея с приятеля ми Виден в самостоятелен апартамент, където той най-любезно ми предостави територията на модерно обзаведената му кухня спокойно да потушавам кулинарните си страсти. Той също е добър готвач и прави превъзходни неща, защото като мен готви за удоволствие. В къщи открих, а тук си доказах теорията, че не е важно само да готвиш, важно е и да си творец в кухнята. А това е вдъхновено не само от модерното и удобно обзавеждане, но и от хората, за които го правиш. Защото няма готвач или домакиня на света, които готвят за себе си. Най-вкусните шедьоври са предназначени за най-любимите на сърцето хора. Когато са безплатни .

От пубертета насам се пооглеждам в огледалото за излишни килограми, защото единия ми род е с „едър кокал“. Интересувам се от полезните и безвредни храни. И се старая в чинията ми да има повече здраве, отколкото изкушение. А целта ми винаги е била да превърна здравето в изкушение. Започнах с мега известния на времето чай от сена, който освен че ме накара да ходя често до тоалетната ме научи на нещо полезно – да пия чая си чист, без захар или подсладител. Минах на следващата мода – гладолечението на Лидия Ковачева – гуруто на цялата теория и практика на д-р Емилова. Тя ме научи, на Хипократовата истина „Храната е вашето лекарство, а лекарството е вашата храна“. В интерес на истината не съм гладувала. Прочетох книгата й „Гладът – приятел и лекарство“ и си извлякох само полезните изводи за мен: здравето на хората до голяма степен зависи от съдържанието на чиниите, а то се определя от специфичните дадености на района, който обитават, т.е. организма усвоява много по-добре храните, които са специфични за съответните географски условия. Не че екзотичните храни са вредни, но те са разкош за него и трябва да бъдат просто опитвани. Сега съм на последната мода: д-р Пиер Дюкан и неговата протеинова диета, която е коренно противоположна на разбиранията на Лидия Ковачева: той препоръчва консумацията на немазно месо, тя напълно я отрича, изхождайки от собствения си опит и здраве. Описах опита си и с него в две статии в блога и сега съм доволна от резултата. Остава да го задържа. Но и от него извлякох изводи за себе си: пиенето на вода е от решаващо значение за женските форми, хапването по-често и по малко е по-ефектно и здравословно за мен от гладуването, не е важна липсата на калории, а качеството и изразходването им.

И така, постепенно създадох свой собствен стил на хранене, придобих свой собствен стил на готвене и се научих да се храня за удоволствие. От семейството ми остана вечерята да събира всички хем на вкусотии, хем на сладки приказки в края на напрегнатия ден и малко преди всеки да се отдаде на почивка – сит, успокоен и обичан. Така храната не е само лекарство за тялото, но и за душата.

В тази категория съм решила да споделям това, което е на трапезата ми, хем ако желае някой да го повтори, хем аз да не забравям как съм го правила, макар че всеки път ще е различно поради щипката любов, която добавям

Пак на концерт на Депеш Мод

От 13.10.2008 са в продажба билетите за любимата ми група Депеш Мод. Концерта ще е на 18.05.2009 (понеделник), ден преди рожденият ми ден, на стадион Васил Левски в София. Още от сега тръпна в очакване и съм резервирала билети за ВИП места. Първия концерт на ст. Локомотив пак в София беше неописуемо преживяване и тогава си мислех, че няма да се повтори в този живот. Сега ще ходя с още един любим човек и сигурно ще е още по-непреживимо. Още повече, че през април се очаква промоцията на новия албум на групата. Жестоко! Този път ще снимам! И ще дишам!

Смесен режим на Дюкан – в резюме

В резюме, защото нямам намерение да ви описвам подробно като Ударния (кратък) режим две седмици на редуване на Протеини и Протеини със заланчуци.

ДЕН ОСМИ – 11.08

Събудих се и се метнах на кантара – !!! 53,9 кг!!! Хип, хип, УРА! 1,3 кг!!! Не е много, спокойно! Не забравяйте, че съм и в третия ден от цикъла и съм изхвърлила и доста от задържаните течности. Но си ги усещам – почнах от 56,2 кг, днес 53,9 кг – 2,3 кг по-малко се усещат! Днес ще ям салатка, ухааа! Няма по-хубаво нещо! С пържолка! Не са ми омръзнали още… Само шоколадът ми липсва

ДЕН ДЕВЕТИ – 12.08

54,4 кг – 500 гр отгоре, ама в книгата пише, че е нормално. Само да подчертая, че не съм се отказала от меда и НЯМА ДА СЕ ОТКАЖА, щото без него не мога! Шоколад оставям, но меда – не! Открих как да си направя чудна яйчена салатка – сварени настъргани яйца, омесени с малко млечен сос с горчица, чесън и подправки и ушичките ми пукат та се късат. Овесените трици ги включих, ама ги добавям в салатите. Изобщо малкото отклонение от книгата не е фатално – Виден ме помоли да му опържа картофки за мезе на биричката и аз не можах да се сдържа да ги опитам, щото ги направих с чесън и подправки – по селски. Замислих се, но в крайна сметка никой няма да ме убие за това. А явно резултатът е видим щом и той го забеляза ) Ако обаче видя в огледалото, че погрознявам в отслабването или ми го кажат повече от трима души (независими един от друг) ще спра.

ДЕН ДЕСЕТИ – 13.08

54,3 кг – тенденцията е налице – пак ще свалям. Е, вярно – свалих и малкото в сутиена, което ми беше останало, но важното е да видя сметка на възглавничките по дупето ми и портокалите по бедрата. А те изчезват – по-бавно, но факт! И дава стимул!

ДЕН ЕДИНАДЕСЕТИ – 14.08

54,0 кг. Вечерята обаче беше специална – глезене за мойто момче! Направих яйчна салата, но сложих и настърган сварен картоф, нарязах мезе свински гърди на скара (от най-мазничките ) и си сипахме по едно бяло охладено винце пред хубав смешен филм. За десерт – мляко с кафе и парче кекс от фамилната фабрика. Хм, дааа! Виновна съм! Но не мога да глезя и аз само да гледам!

ДЕН ДВАНАДЕСЕТИ – 15.08

54,2 кг – кантарът веднага отчете присъдата, ама е лека – 200 гр. Днес мама има имен ден и вечерята е с всичките ми роднини в ресторант. Там обаче единственото ядене беше агнешко с картофи. Много вкусно, но не го изядох цялото. Половината порция я дояде татко.

ДЕН ТРИНАДЕСЕТИ – 16.08

54,1 кг. въпреки нарушенията. Днес е събота. У нас ще има майстори. Ще им готвя и няма начин да не опитам. Иначе какъв готвач съм?! Обявявам почивен от диета ден! Три пъти ура!

……………………………….

ДЕН ПОРЕДЕН – 27.08

Движа се между 54,5 и 55,00 кг. Старая се да съм в режим, но си правя и отклонения. По зодия съм гастроном-маняк, така че е неизбежно да се отдавам на страстите и изкушенията. И не съм умряла още. Сигурно щото пак по зодия с рогатия си приличаме…по рогата…

……………………………….

ДЕН В КРАЯ – 15.10

Спрях да следя какво ям още преди седмица-две. Килограмите явно са трайно запазени 54 – 54,5. Ефект има. Полза също. Щото дори като не следя пак гледам, че ям само полезното – месо, зеленчуци, трици, нискомаслено, и гледам да наваксвам с водата, НО….включвайки сладкишчета отвреме навреме не ми се отразяват драстично щото организма ги опуква в тренировките по аеробика.

Хайде честито! Догодина (ако не забременея) още две кила!