Инцидент

Някой ще го сметнат за глупаво, но…аз мисля че е за добро
Вчера на ул.“Родопи“ бях паркирала отляво почти цялата кола на тротоара пред диетичния магазин. Преди да тръгна, за да обърна в отсрещната пресечка се огледах и изчаках идващата зад мен кола да мине. Отпред не се задава никой. Аз съм. Пълен десен и съм почти в моето платно, когато за изненада виждам, че подминалата кола е спряла и включила на задна. По малко от 10 метра между нас, той се движи, аз натискам клаксона, той продължава да се движи и изобщо не поглежда в огледалото. Следва остъргване в моята броня и свалянето й на земята. Аз онемях. Той спря чак когато стъргането стигна до неговата врата. За секунди се събраха хора, първата пристигнала кола спря, шофьора излезе и ми каза че е видял всичко и ще ми свидетелства. Пешеходец минава покрай мен и твърди, че всъщност аз съм виновна, че съм паркирала от другата страна на пътя (знак за това няма). Друг държи парчето от бронята ми и се опитва да го постави на мястото му и да ме убеди, че нищо ми няма на колата. Все едно съм в сън. Човека от остърганата кола (след като и двамата освободихме платното, щото стана задръстване) дойде при мен и взе да ме успокоява, че всъщност той е виновен, че не ме е видял, но почти няма щети и е по-добре да не викам полиция. Стоя и гледам двете коли: моята е 25-тина годишна, неговата е чисто нова! Освен падналата броня, на моята и няма нищо. Няма смисъл от полиция. Дали да не опитам да измъкна някой лев? Казах, че така или иначе трябва да я закарам на майстор да ми я изправи и закачи, което сигурно ще ми струва нещо. Човека се напъна и я закачи почти на мястото й. Видимо беше и той притеснен. Стана ми жал – моята е стара и нищо не й е станало. Неговата е почти нова и май имаше една доста солидна черта отстрани. Струва ли си да се правя на палячо за 20 лв? Не. Попитах го дали при тях всичко е наред, той каза че ще се оправи. Тръгнах си. Треперех. Мислех. Не съжалявам.

Преди време сънувах плъхове. Означават нещастия. Случват ми се сега. Дано това да обърне черната серия. Докато не е станало нещо фатално.

Ударният режим на Дюкан в действие

За да бъда по обективна, реших да изпробвам диетата на д-р Пиер Дюкан, за да мога след това да коментирам от позицията на опитал човек. Искам да опитам да сваля тези заветни 5 килца, които АЗ си мисля, че изглеждат добре върху мен, но приятелят ми не е на това мнение. Чух и изчетох доста коментари за нея – увреждала бъбреците, черния дроб, на друга и спрял цикъла и все от този род. А на въпроса ми има ли ефект, всички отговарят с да, твърдо има. И так периода е добър: имам почивка от аеробиката до 25.08, т.е. няма да се натоварвам в Ударния период физически, времето е топло – ще пия много вода и то студена, обичам мръвки със салатка, дотук добре. И така:

ДЕН ПЪРВИ – 04.08

Станах и стъпих на кантара след обичайния си толет. Показа 56,2 кг. Записах го на листче и го окачих на хладилника. Сложих варено яйце в чантата. На път за работа минах през магазина и купих кисело мляко 0,1% , прясно мляко 0,1% и вакуумирана телешка пъстърма. Отворих офиса и отидох да си взема нес кафе от машината, добавих му от студеното прясно мляко, сложих и любимия ми мед, но се лиших от любимите ми бисквитки Ревю, които си хапвах с голям кеф всяка сутрин… Е, първа жертва! Сипах си и студена вода, задължителна е за всяко кафенце С кафенцето изкарах докъм 11:30 ч, когато чух първите позиви на глада. Яйцето влезе в употреба. Обаче уста кучешка се разяжда и след половин час си отрязах пет-шест тънки парченца от пъстърмата да подъвча. Залъгах гладните вълци в стомаха. Към 14 ч, в един промеждутък на навалицата в лятната разпродажба си резнах още 5-6 пъстърменца, но този път ги полях с около 1/3 кофичка кисело мляко и две-три чаши вода. Към 16 ч отидох за още едно кафе с постно мляко и две лъжици мед и така приключи работния деен. Докато се прибирах към къщи звънна Таня да пием кафе. Ми сега! Какво, какво – една кока-кола лайт ми дойде чудно освежително. В магазина се сдобих с кило телешки шол – половината на кайма, половината на хапки. Допълних асортимента в домашния хладилник с безмаслена извара, кисело мляко, сирене и кашкавал, замразени пилешки филенца и дробчета, за което се разделих с около 40 лв. Прибрах се, нарязах на гаджето мезенце за биричка и се заех с моите манджи. Сварих 6 яйца. Чукнах две в каймата, сложих подправки и две-три лъжици кисело мляко, омесих го и го „опекох“ на тефлонов тиган без грам мазнина. Нарязах на филийки пуешки пушен бут и него в тигана. Цялата къща миришеше и се принудих да споделя част с половинката. Наядох се само от опитване. Изпих и две-три чаши вода. Хапките ги покрих с вода, сложих бульони два и ги сварих – станаха по-вкусни от предвиденото. Едната извара с 1/3 кофичка кисело мляко и микс от подправки я забърках като родопска закуска, ама без майонеза. Преди лягане още две-три чаши вода и се отнесох.

ДЕН ВТОРИ – 05.08

Събудих се, а кантара май не! Показа 56,0. Само 200 гр . Сложих в една кутия 4-5 телешки кюфтенца, малко от пуешкото за разнообразие и вкус, половината извара и три яйца. Обичайното кафе с прясно мляко към 10:00 днес ме държа до 12:30. Две кюфтенца и едно яйце бяха унищожени в подкрепа. Към 15:00 добавих още две, малко пуешко и малко извара. Към 16:30 1/3 кисело мляко замести второто кафе. Обаче ме поканиха на вечеря в ресторант. Доста се чудих по пътя какво ще си поръчам, но понеже съм на принципа „Кажи какво търсиш, за да ти помогна“ реших направо да кажа какво ям и какво не и сервитьорката ми препоръча пилешко филе на скара и две нарязани яйца за салата, полети с минерална вода. Идеално! Хапнах без да съм преяла. Нахапаха ме комарите исе прибрах доволна от сладките приказки. Вкъщи се отпуснах в прегръдките на любимия и съвсем скоро се отнесох в страната на сънищата. Няма да споменавам водата, която изпивам, защото пия почти постоянно когато съм седнала – в офиса, на маса, вкъщи, и мисля, че се събират повече от литър и половина.

ДЕН ТРЕТИ – 06.08

Кантарът взе да се осиферва – 55,3 кг. Цели 700 гр надолу. Ей това се вика стимул. Даже се колебая дали да не изкарам 7-дневен ударен режим! За днес схемата е като вчерашната. А седя и се ровя в интернет и съвсем случайно свързах А с Б (голям смях!). От известно време с отварянето на wordpress.com в топкласацията на най-четеното днес се мъдри блог Рецепти за дюканки – на пръв поглед странно име, звучи хумористично и винаги го подминавам. Но днес ми се появи пак тази дума и аз се плеснах по челото: „дюканки“ явно е нарицателно на всички последователки на въпросната диета и идва от името на доктора! Блога е много подробен и включва линкове и информация за всичко, свързано с диетата на Дюкан. Но най-важното е че има рецепти! Разнообразни!

Вечерта ходих на кино с моят приятел Ники, раздумка на Кока-кола лайт и като се прибрах вкъщи открих размразени пилешки дробчета в мивката. На въпроса ми за какво са, Виден ми отговори, че иска да му ги приготвя с гъби за мезе на биричката. ОК. Идеални са и за диетата. Опържих първо по-голямата част за него с олио, лук и гъби и след това без мазнина и добавки, а само с подправки – за мен една малка порция. Хапнахме и доволни полегнахме пред телевизора, а оттам – в леглото.

ДЕН ЧЕТВЪРТИ – 07.08

Кантарът пак спи – 55,1 кг. Схемата днес е същата с малки промени в количествата, понамалих ги защото имах и непредвиден емоционален стрес. За вечеря се събрахме с момичетата от Аеробикклуба на клюки в ресторант Сентрал парк. Седнах, казах и поръчах (с подкрепата и вещите съвети на Таня) телешко филе на скара и бутилка минерална вода. Коментарите на масата бяха иронични по мой адрес за диетата – не към самата диета, а към лудостта ми да се хващам с нея, след като видимо не се нуждая от отслабване Всички бяха запознати с основните положения и се опитваха да ме съблазнят да опитам от вкусотиите, които те си поръчаха. Но аз не се поддадох! След като изядох порцията вкусно месце ми зададоха въпроса дали съм гладна. Отговорът беше откровен: Не съм гладна, но още ми се яде! Разликата е огромна, но успях.

ДЕН ПЕТИ – 08.08

Странно, кантарът е луднал – 55,2 кг. Защо ли? Кратка справка в женското календарче даде отговора: Вие сте пред цикъл, а както знаем сега ще задържате пооооовечко течности. Нищо не е променено в схемата на хранене, но към 16 ч първите спазми в долната част на корема ми подсказаха, че ще я карам по-внимателно. Зачудих се при тази нова ситуация дали да продължа (както бях решила) Ударния режим до 7 дни и реших – каквото тялото ми покаже. Вечерта се озовах в приятната атмосфера на селската къща. Сложих на мъжете салатка за ракийката, а за мен – топло пушена скумрия. Изядох я цялата. Изпих и половин чаша кока-кола лайт и се отпуснах доволно уморено на стола увлечена в приятен разговор с любимия.

ДЕН ШЕСТИ – 09.08

На село няма кантар. Събудихме се рано, защото се оказа че ще сме спасителен отряд. Бабата на Виден се заключила в банята в Пловдив. Набързо се облякохме и се върнахме в града за акцията по разбиването на вратата. Бабата беше успешно спасена и успокоена. На връщане си взехме компания – двама наши приятели – Калин и Теодора. Минахме през магазина за кока-кола лайт и към 11 ч успешно се събрахме на кафе около масата в дядовата къща в Крушево. За вечеря майсторът на скарата Виден опече чудни свински и пилешки пържолки, пилешки сърца с гъби и накаря чушки. За мен, естетствено, имаше две пилешки пържолки, след които с кеф похапнах кисело млекце.

ДЕН СЕДМИ – 10.08

За днес бяхме планували плажуване на брега на р.Марица, но времето ни изигра и прекарахме целия ден в шетня из двора (когато не валеше) и сладки приказки под беседката, а дъждът барабанеше по покрива. Но отми жегата, мухите и комарите. За обяд Теодора предложи останалите печени чушки, запечени на фурна със сирене и яйца, дядо опържи цаца за мезе на бирата на Калин, а аз изядох едно яйце, една студена вчерашна пилешка пържолка и малко кисело мляко. Честно казано, изкушението да опитам от другите вкусотии беше ОГРОМНО! Но факта, че ще замине смисъла на всичките седем дена ми даде сила на волята. Следобедно кафе, баня за всички и обратно за Пловдив. От утре – фаза втора.

Кражбата

Незнам как и защо точно на мен, но ми се случва за втори път да ми откраднат портфейла от офиса в мое присъствие .

Фирмата се помещава в края на кв.Изгрев, но не в циганската махала. В офисът, който е и магазин за дрехите, които произвеждаме, влизат всякакви хора, включително и цигани. Днес имах толкова много любезност в себе си и я раздавах буквално на хората, които идваха за да си купят ризки за по 2-3-5 лева от лятната разпродажба, която правим. Три слепи женици буквално ме възхваляваха 15 мин след като излязоха от офиса с покупките. Две жени от друг град, чули от колежки, и те дойдоха и докато разглеждаха и плащаха покупките, влезе един млад циганин и също започна да разглежда като накрая се спря и започна да чака сякаш реда си. На въпроса ми с какво да му помогна, той отговори, че ще изчака да приключа с жените и ще ми каже. ОК. Приключих, прибрах си парите в служебния портфейл и го оставих на бюрото пред мен!!! Погледнах го и той каза, че търсил дълго време къде се намирал магазина, защото искал да купи наедро, тъй като после щял да ги препродава. Аз го помолих да изчака докато дойде шефа ми да говори с него за наедро, защото нещо ми се видя съмнителен да го оставя сам в офиса и аз да ровя вътре в склада. Той обаче ми каза, че искал първо да разгледа и ми посочи единия кашон с повечко ризки и каза, че му харесват и иска да ги вземе всичките. Обадих се на шефа да слезе, но дакато той дойде (човека си имаше друга работа) наш’то момче ми каза ако може да ги изброя, а той си хареса една ризка от манекена отпред, свали я и почна да я мери, отиде до огледалото, където аз не го виждам, дойде до мен, попита ме дали му стои добре, съблече я и каза, че ще отиде да каже на майка си отвън и ще се върне докато аз му приготвя ризите и излезе. Погледнах почти веднага след него, но той с подтичваща походка вече напускаше паркинга, хвърлих бързо поглед към бърото ми, където спокойно си стоеше портфейла с парите и се успокоих, когато установих, че и парите са си на мястото. В това време пристигна шефа ми и аз му разказах защо го викам – не толкова за продажбата, колкото за охрана от този съмнителен тип. Той седна на бюрото и започна да оглежда мястото, а аз в това време се оглеждах навън очаквателно клиента ми да се върне. Тогава шефа ме попита „А къде е личния ти портфейл?“. Отговорих, че съм го прибрала под бюрото до чантата. Но той каза, че го няма. Нямаше го и в чантата. И никъде другаде. Тогава осъзнах, че докато циганина е „мерил“ ризата пред огледалото всъщност е видял три пъти по-дебелия ми личен портфейл, мушнал го е и възможно най-бързо се е изнесъл от офиса преди да се усетя. Лошото ЗА НЕГО е, че вътре нямаше пукнат лев. Само документите ми – личните и на колата, банковите карти (почти празни) и куп листчета, бележки и информация, полезна само за мен! Осъзнавайки последствията от открадването на тези документи изпаднах в тиха ярост, защото заради тази безумна постъпка сега няма да мога да карам колата си, и да искам не мога да отида на почивка без документи, трябва да се занимавам и с Полицията, защото трябва да ги обявя за откраднати, за да не злоупотребят с тях…изобщо причинява ми куп главоболия без които можех да си живея направо щастливо! Ама защо да се живее щастливо, щом има такива гадни копеленца, които могат и искат да причинят зло на невинно същество, което с нищо не ги е обезпокоило дори!!! Никога не съм кълняла, но сега го правя – с цялото изкуство на женската клетва, дано да го стигне и да му причини същото, че и по-голямо нещастие от моето! Иде ми да псувам като каруцар – няма да ми помогне, но ще ми олекне…