Мъжки и женски задължения
юли 10, 2008
Смаяна съм! Какво ми се случи преди две вечери: Сладко дремя пред телевизора. Виден ме вика в кухнята, за да ми демонстрира как се реже луканка на кухненски комбайн! След неуспешен опит, тъй като луканката е малко по-мека от необходимото, той започва да си я реже по класическия начин с нож на дъска. Опитвам закачливо едно парченце току-що подало се изпод ножа, след което той хвърля всичко и ми заявява със заповеднически тон да му я нарежа аз!!! На искрено учудения ми въпрос Защо? ми отговори, че това била ЖЕНСКА работа. След това се разрази бурен среднощен спор. Според него чистенето, готвенето (вкл.рязането на луканка) и прането се изцяло и само женска работа. Заинтригувах се от мъжките задължения. Имало и такива, но основното са „оправянето“ на сметките вкъщи! Зяпнах от удивление! Не вярвах, че съществува все още тоя стереотип на мислене в 21-ви век и точно на мен да ми се падне! Ето затова той преди две седмици ядосано ми връчи прахосмукачката с репликата, че не можел само той да върши всичко вкъщи! Нищо, че аз седях готова с парцала и кофата да измия пода и праха след него! Отидох да си легна и продължих да мисля: Аз работя от 9 до 18 ч. пет дни в седмицата и колкото и малко да ми плащат, все пак и това е доход, който аз не харча само за себе си, а купувам основно неща за хранене и за вкъщи. Не съм искала пари за харчене безцелно! Не съм и държала сметка за какво харча тези, които аз нося….досега! Никога не съм го карала да върши нещо досега сам! Винаги двамата! И не съм възпитана да слугувам! В моето семейство задълженията са били разпределени винаги справедливо според уменията, натовареността и възможностите. И всички сме участвали поравно в поддържането на реда вкъщи, тъй като всички поравно участваме и в нарушаването му! Аз ли не съм нещо разбрала, но не съм очаквала, че човек цял ден ще стои вкъщи и накрая ще разчита на друг да му избърше праха и да му сготви, щото разбираш ли, това не е негово задължение! А не като да не го умее!



Мъжко задължение е и да караш жената до себе си да не се чувства парцал, така че такива като твоя не ми ги хвали – викам им псевдомъже и гледам да бягам далече.
За парцала си права, но коментарът ти е меко казано рязък – все пак аз живея с този мъж и са предполага, че изпитвам някакви чувства към него и е „неприемливо“ да го наричаш псевдо. Но приемам го, защото е личното ти мнение, дори да е нагативно.