Днес е моят рожден ден. Незнам защо, но от 10-тина години насам се чуствам малко тъжна на моят Празник. Виден каза, че явно не пия достатъчно 
. Ама аз по принцип и според неговите разбирания изобщо не пия. И не съм на мнение, че настроението е в пряка зависимост от количеството изпит алкохол. Сега обаче, като го написах, осъзнавам, че май не е така. Защо хората като изпият едно-две и се отпускат, развеселяват, разнежват и всичко престава да има значение? Защото алкохола застава между съзнанието и подсъзнанието, като изключва първото. И се отдаваш на негата, докато не започнеш да повръщаш…и ти става гадно, ама си още омаян! И по-дърт 
, но не по-мъдър! Всъщност каква е целта на броенето на рождените дни? Нима е нужна чисто статистически? Тогава защо се празнува? Възръсттта на човека от обиколките на Земята около Слънцето ли се определя? Ако е така – това не е повод за празник. Аз бих празнувала неистово, когато осъзная някаква истина за живота, за нещата, за себе си, за всичко! А сега празнувам единствено биологичното остаряване на плътта ми. И като ме питат „На колко ставаш?“, зяпват като чуят отговора „32″, щото визията не отговаря на информацията. За моя радост духът ми още е в детска възраст и възприема живота като чиста монета, с чисти мисли, неизтормозен от игрички и сплетни житейски, което пък кара плътта ми да се запазва свежа и опъва бръчките по челото ми по-добре от ботокс! Но учудва хората, които търсят задните мисли и ги държи далеч, защото смятат че тази порода според тях не съществува…Днес всички ми пожелават здраве, щастие и сбъднати мечти! Благодаря от сърце! Аз си пожелавам винаги да има с кого да споделям тези хубости, защото човек може да е сам в мъката си, но е глупаво да е самотно щастлив! Добрите приятели и любимото ми семейство ме правят такава, каквато съм! Благодаря, че ги има!
НАЗДРАВЕ!
