Днес сутринта го чух по радиото и открих, че това е ритъмът на денят ми…Едно от най-добрите парчета на най-добрата група:
http://www.vbox7.com/play:f5b3de2f
март 2008
Месечни архиви
март 27, 2008
март 20, 2008
Много е неприятно да страда тялото ти от каквито и да е болежки. През тази седмица съм погълнала толкова лекарства, колкото през целия си живот не съм изпила!!! Соломоновите острови ми се разминаха, но явно успяха да ме размекнат за този модел на грип. Повали ме, мамицата му! Накара ме да взема първите три дни болнични в живота ми!!! Имах усещането, че съм глътнала два таралежа и гърлото ми аха-аха да се разцепи. Хванах го навреме и след няколко спечелени рунда с хапове спечелих и мача, засега 
Вседствие на лечението ми от вирусната инфекция от понеделник ме зъмъчиха и жестоки циститни болки. Айде пак антибиотик, чайове до накисване…но овладях и тази ситуация. Да си призная честно снощи докато обикалях в квартала около 20ч. по кварталните магазинчета да търся храна за трите котенца в къщи, усетих по гърба ми драскащите нокти на ново настиване. Проплаках по телефона на любимия и явно съм звучала доста нещастно и подсмърчащо. Прибрах се в къщи със заветния пакет и надеждата да изпия горещ чай след топъл душ. Даже не забелязах тримата гладници. Виден ме посрещна на вратата, грабна торбата от ръцете ми, съблече ме бързо и ме въведе в банята, където ме очакваше гореща вана с интимно осветление на ароматни свещи. Докато успея да се съвзема от изненадата и приятното усещане, което се разливаше с топлинта по тялото ми той почука на вратата и влезе с леко охладена чаша бяло вино, целуна ме по челото и излезе като ме остави онемяла от възхита…Плувах в мечти, сънища, реалност - всичко се сля в едно. Без болка, без болести, без мъка. Само една топлота. После вкусна вечеря и минутки за гушене и приятни приказки. И лекичко отплувахме от реалния към вълшебния свят на сънищата, сгушени един вдруг. Сега вече нищо не може да ме разболее!
Благодаря ти!
март 10, 2008
Не съм от щастливците, които имат баби и дядовци на село. Градско чедо съм, нямам нито баба нито дядо живи. Израстнала съм по градските улици и ги обичам и се чувствам добре тук. Но приятелят ми има дядо в с.Крушево, Първомайско. Вече втори уикенд прекарваме по ден-два там. Къщата е хубава, но градината е още по-хубава. Селото не е планинско, но по това време на годината е чудно. Сега природата и тя като мен се прозява 
, но в града някак си не можеш да го усетиш. А там направо го чуваш. Сутринта, когато още е тихо и само птиците в клоните на дърветата в двора оживено обсъждат предстоящите дневни разходки, а големия черен котарак отдолу ги слуша уж с половин ухо… Прясно обърнатата градинска почва е изпръхнала от вчерашното поливане послучай засаждането на чудесни градински храсти и цветя и сега създава неповторимото усещане за жажда за живот и чака да прегърне нови семена и с любов да им даде своите сокове…Как да си тръгнеш просто така? Идва ти да правиш любов направо там, на голата земя, за да може да почерпиш достатъчно от нейната сила докато се завърнеш пак. В устата ми още усещам вкуса й, дори вкусът на месото е някак си по-различен, по-вкусен…А за дядовата ракия няма изобщо дума да обеля, тя ще бъде съхранена в генетичния материал на всяка клетка по тялото ми. Магия, чуден сън, а аз трябва да се събудя и да се боря отново за щастие, права и да спазвам задължения в градски условия. Но поне сега ще имам награда- да се върна пак!
, но в града някак си не можеш да го усетиш. А там направо го чуваш. Сутринта, когато още е тихо и само птиците в клоните на дърветата в двора оживено обсъждат предстоящите дневни разходки, а големия черен котарак отдолу ги слуша уж с половин ухо… Прясно обърнатата градинска почва е изпръхнала от вчерашното поливане послучай засаждането на чудесни градински храсти и цветя и сега създава неповторимото усещане за жажда за живот и чака да прегърне нови семена и с любов да им даде своите сокове…Как да си тръгнеш просто така? Идва ти да правиш любов направо там, на голата земя, за да може да почерпиш достатъчно от нейната сила докато се завърнеш пак. В устата ми още усещам вкуса й, дори вкусът на месото е някак си по-различен, по-вкусен…А за дядовата ракия няма изобщо дума да обеля, тя ще бъде съхранена в генетичния материал на всяка клетка по тялото ми. Магия, чуден сън, а аз трябва да се събудя и да се боря отново за щастие, права и да спазвам задължения в градски условия. Но поне сега ще имам награда- да се върна пак!Вече съм сигурна в това, което вчера твърдях - от гражданин можеш да направиш селянин, но от селянин никога няма да стане гражданин!
