Кулминацията явно предстоеше - новогодишната нощ!!! През целия ден на 31.12.2007 се подготвяхме за празника, поканихме още едно българско семейство, което живее и работи в Швейцария (
Мариян и Вили) и всички вкъщи си разпределихме задачите: всеки трябваше да приготви поне по едно ястие и да се включи в подреждането и почистването на къщата. Генчо направи баницата с късмети, аз и Ирина приготвихме салатата и сърмите с кисело зеле, което специално донесох от България, Александър приготви задушено месо с картофи по сръбски в гювеч. Мариян и Вили донесоха мезетата и десерта и всички
се събрахме около масата на сладки приказки малко след 20:30. Докато изтичаха последните минути на 2007 се отваряха подаръци, разказваха се вицове, правеха се планове за посещения в трети страни през лятото и неусетно се появи
бутилката с шампанското и започна обратното финално броене: Честита Нова Годинаааааа! Целувки,
прегръдки, мили пожелания, съкровени мисли за далечни любими хора, телефони разговори до БГ, еееххх! В Базел ежегодно се организира новогодишна заря, която се изстрелва от военен кораб, продължава около 30 мин. и е изключително зрелищна. Така че всички без Александър, който имаше да наваксва със съня, се отправихме към най-близкия бряг на р.Рейн с автобус на градски транспорт /дори и в новогодишната нощ работеха/ и по пътя естествено пеехме Многая лета и Химна на България. Покрай реката се беше струпало огромно множество с бутилки и чаши в ръце и всички зяпаха към небето, от където се сипеше
дъжд от неземни светлинки в причудливи фигури, които изтръгваха възторжени викове от стотици гърла на десетки езици…
Великолепно!!!
Но свърши! Всички изведнъж се пръснаха в различни посоки - ресторантите и баровете се пукаха по шевовете, през запотените прозорци се виждаше как хората танцуват в претъпканите зали, по улиците се чуваше пукот на малки фойерверки, глъчка, смях, песни, че дори и танци… Направихме опит да проникнем в един два клуба, но всички бяха толкова нагъсто, че ние решихме да отложим тази веселба за по-спокойна вечер. Обратния път да вкъщи го извървяхме в
бърборене, песни и
разговори с приятели по телефона. Първата нощ на 2008 беше кратка, първият ден премина в заслужена почивка и обилно храносмилане на всякакви кулинарни удоволствия. Следващите няколко дни преминаха в обиколки /туристически и шопинг/ на Базел сити. Посетихме
Природонаучния музей и
Музея на анатомията на човешкото тяло. И от двата излязохме зашеметени, възхитени и удивени от експонатите. Играхме
боулинг,
дартс, ходихме
на бар в най-високата сграда в Базел, която всъщност е висока колкото нашия хотел Санкт Петербург. В Европа търговците правят празничните намаления на няколко етапа според наближаването на празниците и отминаването им. Започват с 10% две седмици преди празниците и стигат до 70% след Нова година. Всички известни марки имат магазини там и има случаи когато цената на дреха или обувки е по-ниска от тази на кафето или капучиното!!! Как да не купуваш?! А какво и за кого по-напред да купуваш?! Парите, във каквато и валута да са, имат един голям недостатък в женски ръце - свършват точно когато най-много ти трябват
Но всяко зло за добро - ако не бяха свършили нямаше да мога да се върна с толкоз много багаж /куфарите ми едвам-едвам се затвориха
/.
Ваканцията на Евгени свърши и на 03.01.2008 той отлетя обратно за Амстердам, а ние с Ирина останахме по женски, тъй като Алекс през деня е на работа. Оттам нататък нещата вървяха вече към края на една вълшебна ваканция и трябваше да се граби с пълни шепи от всичко! Успях да посетя една от тренировките на Ирина по тае-бо, но за това ще пиша
в другия блог. И така се редуваха разходки, шопинг, обяд, шопинг, кафенце, шопинг до каталясване. Накрая Александър се смили над нежните ни тела и ни заведе в един разкошен спа център със сауни и басейни, кадето всеки оставя цялата умора на света и излиза съвършено пречистен телом и духом. Закиснахме в един открит басейн, оборудван със невероятни дюзи и приспособления за подводен масаж, който беше пълен с топла вода и над главите ни се сипеше сняг. Бях чувала за такива, но не бях ги преживявала! Искам пак! Но после се потопихме в едно невероятно разнообразие от видове сауни - руска, турска, парна, билкова, био, с огън, с треви, с камъни, сас звезди, с музика, и така добре накиснахме голите си тела, че чак забравихме, че времето, за което сме платили изтича и трябва да се отправим към къпалните. Прощалната вечеря беше фондю, което след преживяванията в сауните ми се стори най-вкусното ястие на света. Стегнах с триста зора огромния си багаж, но трудно заспах последния си /засега/ швейцарски сън. На следващия ден Цюрих, самолета, и “Добре дошли на летище София”, където потънах в прегръдките на любимия.
Няма да описвам неизбежната адаптация от единия към другия свят. Оттук нататък е лесно, но обратното е страшно. След като видиш как живеят другите народи осъзнаваш, че не е достатъчно само да обичаш родината си, но трябва и ежедневно да работиш, за да стане тя едно по-уютно и привлекателно място за живеене. И това зависи не само от управлението, а трябва да започне от всеки един от нас, от домът, от входа, от блока, от улицата и тогава да се огледаме и да разберем, че това всичкото наоколо си е наше и трябва да си го пазим и поддържаме, за да му се радваме като швейцарци
.
