Дневникът на зелените обувки

Честита Коледа на всички!!! Пожелавам много здраве, късмет и усмивки, топлинка за телата, блясък в очите, любов в сърцата и разум в главите!!!

Днес е двоен празник за моето семейство: Коледа е и моята майка има рожден ден, и то кръгла годишнина - става на 60.

Още от сутринта сме много ентусиазирани, всички телефони започнаха да звънят в ранни зори с коледни послания и пожелания за нашата рожденничка. След отварянето на подаръците под елхата и вълненията около тях, отидохме на църква за да отправим най-съкровенните си молитви в този свят ден, защото сме едно добро християнско семейство. Празничният тържествен коледно-рожденденски обяд с цялата рода се проведе на мезета и пици в любимата пицария Верди. Събраха се хора, киото рядко се събират заедно, но беше весело - без злоба, без намръщени физиономии - сякаш наистина Духът на Коледа ни сплоти и ни направи поне днес по-добри. Сега си почивам и обмислям следващите няколко отново божествени дни: утре ще се срещам с любимите ми приятели, после е Стефанов ден - брат ми ще празнува (щото се казва Стефан : ) ), и после (дано мъглата се вдигне) хващам самолета и отивам в страната на шоколадите за да прекарам Шоколадовата ми Нова Година с Ирина, Александър и Евгени.

Само като си помисля какво ме чака и направо ми идва да си го преживея на каданс (за по-дълго)!

Само Виден ми липсва за да е пълно щастието ми, ама на! С него 2008-ма ще е по-щастлива!!!

Всеки изминал ден се откъсва и ме приближава към големия празник - Коледа! Всяка година преживяванията около него са различни, по-вълнуващи или по-спокойни, но винаги съществува във въздуха една магия като звездички, посипващи се от вълшебната пръчица на някоя добра фея. Хората се усмихват, разговарят, правят планове за празнуване, купуват се подаръци, всеки дом и улица са украсени и примигват празнично денем и още по-ярко нощем. Вечер заведенията не смогват да посрещнат гостите си - фирмени, приятелски и всякакви партита се вихрят всяка нощ почти до зори. Кой работи? Май само сутрин ако се посвърши нещо неотложно и после задача номер 1 е да се организира вечерта. Накрая сладко изтощени се отпускаме на масата и така отново до утре.

Като че ли святостта на празниците някак остава скрита…или нарочно се пренебрегва Дните преди Коледа освен, че са едни от най-големите пости в православния календар, се наричат още и Мръсни дни. Това е времето на злите духове. Ако погледнеш в което и да е заведение сякаш всички зли духове са се събрали - пият, пушат, ядат месо, смеят се, танцуват…Няма и следа от дух на смирение, благост, пречистване…И после идва Бъдни вечер - всички те сядат в дома си около свята трапеза, подредена по канон, спазват традицията, стават от трапезата и пак се връщат към греха. Вече в големите градове дори и коледарите не минават за да прогонят тези зли духове, а посрещаме Коледа някак омърсени и непречистени, някак лицемерни…Няма значение дали си вярващ или не (аз лично не съм вманиачена) - ако смяташ да спазваш традициите прави го изцяло или поне опитай, ако не - изобщо не го прави. Мисля, че идеята заслужава да се осмисли и поне с днешна дата да се приложи тайнството на Коледата - аз ще дам шанс на моя дух да се спаси и накрая да си получа всички подаръци заслужено, за да съм вътрешно удовлетворена!

Уф, още настрьхвам като гледам снимките!!!

Но да започнем отначало:

В събота (не по случай студентския празник), Виден реши да ме заведе на изложбата на екзотични гадинки в Природонаучния музей, кьдето работи един наш приятел. Направи ми впечатление, че е доста ентусиазиран… И така в 15:00 ч. платихме символичните два лева вход и потьнахме в друг свят. В сектора за влечуги в момента (до 20.12.2007 включително) е на гости Варненския терариум и долу под земята е пьлно сьс стьклени кутии сьс змии, паяци, гущери, жаби и дори крокодили. Всичко е наред ако ги гледаш през стьклото. Ама мойто момче не миряса докато не се озова с боата-удушвач Сиси на врата. Спокойно! Денят беше специален - момчето и момичето вадеха животните от терариумите, за да могат посетителите да спрат да се страхуват от тях.Е, не при всеки се получава. Но Виден, каза че богатия му опит в женския свят го е пречупил и сега какво да го е страх: нима тези сьздания биха могли да бьдат по-опасни от жените?! Близо два часа прекара в разходки сьс Сиси на врата. Сега вече мен и на грьб ме понася, хаха! И за мен имало полза!

Моят пьрви досег с боата беше доста стеснителен, но след като видях, че польт няма значение - тя и кьм мен е кротка, започнах да я галя смело. На допир е хладна и е все едно да галиш обувки (ако имаш) от змийска кожа. Обича топлината, особено ако рьцете ти са топли, ще се вие около тях като танцьорка на пилон

Но за да свикна ми тикнаха в ръцете едно малко червиеподобно змийче, което се виеше около пръстите ми като спагет. После минах на по-голям размер - коралова змия, щото изведнъж ми дойде смелостта…

Гвоздеят на посещението ни (а после ми стана ясно, че това е била и целта) беше допирът ми до тарантулата. Виден дори и заби една целувка и накрая се оказа, че ще й бъдем горди собственици. Аз съм лесна за убеждаване, но акълът ми не стига какво ще се случи, когато я представим на трите котки вкъщи!!!

Видяхме и другите обитатели, някои от тях доста страшнички: раздразнихме кротала за да чуем как щрака опашката му, погалихме крастава жаба на определеното място, поиграхме и с игуанките, но за съжаление най-опасната от всички Габонска усойница е била разходена преди да се появим ние. Що пък за съжаление! Като се има предви, че в цяла Източна Европа няма противоотрова, а смъртта настъпва до един час, по-добре беше да си лежи в терариума.

Ех, лудостта не ходи по гората, а по хората и е заразно, ей!

Днес е Никулден! Честито на всички празнуващи и най-вече на моя приятел Ники Петриков! Много те обичам, Ники!

Но имам проблем (да си имам проблема!). Трябва да бъда на три-четири места едновременно: на имен ден на Ники от 20 ч. в “Рива Роха” в Кючук Париж; при родителите ми в Кършака- все пак ще има обреден шаран; с Виден искаме  да си сготвим рибка за празника и да си украсим празнично къщата в Центъра…и да се погушкаме Май четвъртото място отпадна преди малко, ох!

Искам да съм навсякъде! Това само доказва тезата, за вечния недостиг на пари и ВРЕМЕ! Може би в следващия живот вече ще можем да се телепортираме от едно място на друго, щото придвижването отнема онези 30% (в Пловдив!), които не стигат да си навсякъде навреме за да не пропуснеш най-интересното!

Как е възможно в един и същи ден да си най-щастливия и най-нещастен на света!?

 Възможно ли е мъжете да са толкова глупави същества (простете, но не съм феминистка!), че да позволят на алкохолното безумие да отнеме щастието, лелеяното от всяко живо същество щастие, за един миг, удавено в алкохол!?

Защо, бе, хора? Защо? Толкова ли ви пречи светлината в очите на другия? По-човешко е да го пребиеш, да го смачкаш, да го накъсаш на парченца! Нима в дъното на чашата искате да откриете решенията на проблемите, които се мъчите да удавите с алкохол? Толкова ли е трудно да усетиш границата? Трябва ли да се влачиш и да се обърнеш с вътрешностите навън, за да кажеш че си пиян и да спреш?!

Когато изтрезнееш дали нещата са по-розови? Или май не стига, че проблемите или  спомените те връхлитат с пълна сила, ами те мъчат хиляди физически болки? И когато се огледаш наоколо изведнъж виждаш, че вече няма никой, студено е, а бутилката не може да те гушне и да те стопли… И за извинения е вече прекалено късно…

Що направо не скочите и се удавите в една бъчва?  Хем ще си умрете щастливи (апропо и красиви), хем по-малко ще се мъчите, и вие и ние около вас…

Ех, мъка!  Ама няма да пия, щот няма да мине! Ще си я изживея, за да си я спомням!